Пламен Димитров: Наложително е актуализацията на бюджета да се приеме

Наложително е актуализацията да се приеме, иначе ще е вредно за държавата. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на дискусионен форум за предвидената актуализация на бюджета през юли.

Оценката от синдикатите е, че повечето от заложените 10, според тях, антикризисни мерки са добри, но нулевата ставка за цената на хляба например не е антинфлационна. 

Според Димитров има всички предпоставки вместо 2 млрд. лв., антикризисният пакет да бъде поне около 4 млрд. лв. Инфлацията ще доведе доста повече приходи от заложените от финансовия министър в проекта за актуализация, отбеляза Димитров.

По думите на Димитров допълните два милиарда лева могат да дойдат от приходите от данъци.

Любослав Костов от КНСБ обясни, че всяка година приходите са повече от заложените, а разходите - по-малко. "Но тук е по-сериозно, защото са скрити над 2,5 млрд. лева, които могат спокойно да обособят съвсем друг финансов пакет. Администрациите работят добре, без значение кое правителство е на власт. Има възможност за по-сериозни разходи", допълни той.

Според него икономическата политика е доста по-консервативна, тъй като за последните шест години държавата е изхарчила 10,5 млрд. лева по-малко, отколкото е гласувал парламентът. За дефицита Костов посочи, че тази година вероятност за повече приходи не е малка, а на този фон при нереализираните разходи продължава да няма политика по доходи.

Димитров обясни, че е наложително е да се приеме тази и дори по-радикална актуализация на бюджета, защото неприемането ще е фатално за държавата. "Актуализацията трябва да бъде доразширена, разговорът не требва да е дали да се приема в този вид или не. Да, пенсиите се увеличават и разходите също, но не трябва да се правят сметки какво ще стане след пет години. До 2025 г. ще има ръст на разходите при равни условия, ако не се налагат нови политики с около 5 млрд. лева допълнително, но ще имаме увеличение и на БВП", посочи той. 

"За осигурителния доход смятаме, че трябва да се движи нагоре още отсега – 1 юли. Няма логика да се получи 3400 лева максимален осигурителен доход и да се получи такава пенсия. Горе-долу трябва да е половината, няма 100% заместване. Говоря за солидарната пенсия, никъде по света няма такава", посочи той. 

"Увеличението на заплатите липсва на тези, на които плаща правителството и при 23, 24, 25% увеличение на цените на хранителните стоки на годишна база, какво друго може да очакваме, освен хората да поискат поне толкова - или двайсетина процента увеличение на доходите си", каза той. 

Има много причини да искаме максималният доход да върви нагоре, каза той. По думите му управляващите си мислят, че угаждат на ИТ сектора, но при пенсиите ще има въпроси защо пенсията не е 3400 лева, а около 1000-1200 лева. 

Димитров обясни, че КНСБ настоява минималната заплата да се обвърже чрез някаква величина със средната. "Средната работна заплата се движи с 10-12%. Няма пречка да се движи и средният осигурителен доход, като се фиксира някакво съотношение - например 2,5 на сто. Така няма всяка година да има спорове", каза още той. 

Исканията 

От Конфедерацията настояват в актуализацията на бюджета да бъде заложен ръст на минималната работна заплата на 760 лева - от 1 юли; увеличение на заплатите на работещите в бюджетния сектор с поне 15% и с 20% на работещите на терен; реформа в данъчната система и въвеждане на необлагаем минимум на МРЗ; промяна в дефиницията за линията на бедност, дефиниране на енергийната бедност; повишаване на основните параметри в бюджета на ДОО.

Относно повишението на заплатите Димитров заяви, че на места се искат и 25-30% увеличение, като процентите не трябва да учудват никого. За линията на бедност президентът на КНСБ посочи, че дефиницията трябва да се промени и да се прилагат правилата на Евростат. "460 лева трябва да е сега - по параметри, изчислени за първото тримесечие вместо сегашните 413 лева. Ако се изчисли сега, най-вероятно ще е повече", посочи Димитров. 

По думите му работещите бедни по данни на ЕК са около 700 000-800 000 души. "Това са хора, които са нископлатени - работят, но са бедни", поясни той. 

Относно дефиницията за енергийна бедност Пламен Димитров посочи, че се подхвърля от Министерствата на енергетиката и на труда и социалната политика - "тенис на маса". "Това е доста важен акцент в доходите. 1 млрд. лева ще отидат за плащането на заплати (ако се приемат исканията на КНСБ - разходите да са 4-4,5 млрд. лева, т.е. увеличени с 2-2,5 млрд. лева - бел. ред.), а останалите 1,5 млрд. лева да отидат при най-уязвимите групи, но при онези, които наистина се нуждаят, а не при тези, които не трябва да подпомагаме, но са достатъчно хитри", допълни той. 

Пенсиите

Ася Гонева посочи, че бюджетът не почива на действащо законодателство, а мерките, които са заложени, касаят разходната част и не могат да се проведат без промени в законодателството.

„Откакто е на власт сегашното управление, някои не са виждали корицата на КСО и нямат идея какво представлява пенсионното производство. КСНБ винаги и всяка година настоява за увеличение на пенсиите, които са на ниско ниво. Нашата твърда позиция е това да става през два основни инструмента – увеличение на приноса на осигурителен стаж, който навръх Коледа се превърна от 1,2 на 1,35, и другият инструмент – осъвременяването“, каза тя.

По думите й отпусната пенсията замества заплатата, която сме получавали, но тя трябва да не застива, защото условията в обществото са променливи и трябва да се осъвременява, за да се запази на същото равнище покупателната възможност.

„Настояваме актуализацията да е през осигурителния стаж, защото това е израз на приноса на хората. Тази наша твърда позиция остава непроменена“, каза още тя.

Относно пенсиите за едни и същи професии Гонева посочи, че управляващите все дават пример с учителите, но учителите, пенсиониращи се сега, и тези преди 20 години нямат едни и същи заплати.

По думите й основният принцип при осигуряването трябва да е принос – права. Гонева посочи, че в бюджета на ДОО беше заложено да се увеличат със 6,1% - това е резултатът от швейцарското правило: „Правителството реши да го направи с 10%, бихме се радвали да стане и с 21,6%, но след като вдигнат с 10% всички пенсии, те решават, че тази добавка ще я сложат в пенсията, а 60-те лева нямат нищо общо с приноса на пенсионерите“.

Според нея, вкарвайки тези 60 лева към всяка една пенсия, личната трудова пенсия на всеки един се превръща в нещо средно между социално осигуряване и социално подпомагане.

За предвиденото ново увеличение от 1 октомври Гонева заяви, че объркването ще расте като лавина.

„Това ще нараства като лавина, защото тази пенсия служи за база за последващи действия, правителството ще прави осъвременяване – всички пенсии са 2,2 млн., те са повече от пенсионерите. Като ще се прави упражнението – за всяка година от момента на отпускане тя ще се осъвременява ту с инфлацията, ту с нарастването на средния осигурителен доход“, обясни тя.

Гонева допълни, че идеята е полученият резултат да се сравни със сумата, която през септември всеки човек получава, и ако се окаже, че това не води до положителен резултат, се запазва размерът на пенсията към края на септември.

Това, според КНСБ, ще даде резултат за 1/3 от пенсионерите, като той ще е от няколко стотинки до няколко десетки лева. Останалите 2/3 от пенсионерите ще останат на същите нива от септември.

Следете новините ни в GoogleNews