Всички уреди за дялово разпределение върху радиаторите, топломерите и водомерите за топла вода, монтирани след 25 октомври 2020 г., задължително трябва да бъдат с дистанционно отчитане. Това е заложено в промените на Закона за енергийната ефективност, които бяха приети днес от парламента. Всички уреди, когато им изтече срокът на годност или се повредят, ще бъдат сменяни с такива с дистанционно отчитане. Смяната ще стане поетапно, но крайният срок за подмяна у нас е до 1 януари 2027 г.

Новост в закона, който транспонира европейска директива, е и изискването при инвестиционните проекти за изграждане и преустройство да се осигурява възможност за монтиране на устройства за регулиране на температурата във всяка стая, както и да предвиждат проектиране на сгради с близко до нулево потребление на енергия от 1 януари тази година. 

Промените в закона са обвързани с “Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради с хоризонт на изпълнение до 2050 г.” Тя беше приета от правителството вчера.

До 2050 година в България трябва да бъдат санирани 60% от жилищния фонд и близо 17% от нежилищния, пише в стратегията. По този начин трябвало да бъдат спестени 7 329 гигаватчаса енергия годишно.

Санирането има и многобройни други положителни ефекти, се изтъква в стратегията. Един от тях е, че продажната стойност на апартаментите в санираните сгради се повишава поне с 10-15% в сравнение с преди мерките.

Също така намалява зависимостта от внос на енергийни суровини. В документа се изчислява, че само за десетте години между 2021 и 2030 г. санирането ще помогне да се спестят 2 971 гигаватчаса енергия годишно, което представлява 6,9% намаление на общото енергийно потребление на домакинствата и сектора на услугите.

Има и многобройни положителни ефекти от санирането върху публичните финанси, например от спестените разходи за енергийни помощи за бедните, от спестените разходи за болнична помощ заради подобреното качество на въздуха и на климата в помещенията. Всички преки и косвени ефекти от санирането са изчислени на между 30 и 40 млрд. евро за целия период на действие на стратегията. Разходите обаче също не са малко.

Не е ясно кой ще плаща за всеобщото саниране

Само за санирането на жилищните сгради са необходими по около 257 млн. лв. всяка година от сега до 2025 г., по над половин милиард лева всяка година до 2030 г. и след това по около 1 милиард лева годишно до 2050 г., което прави само този разход към 25 млрд. лв. общо. При това е направено уточнението, че инвестициите може да излязат с около 30 на сто повече заради съпътстващи разходи.

От документа обаче не става ясно кой ще плаща за саниране на блоковете. В него са описани 8 съществуващи програми, които са част от оперативни програми и още 11 финансови инструмента, някои от които са нови или тепърва се създават. Никъде обаче не се гарантира, че по тях санирането на жилищни сгради ще се финансира 100 процента и няма да се налага собствениците на жилища да доплащат нещо.

Сметки

Част от обширната 155-странична стратегия са изчисленията колко струва санирането. 186,48 лв. с ДДС са необходими за санирането на 1 квадратен метър жилище в блок. За еднофамилна къща квадрата излиза средно 295,47 лв. Тези изчисления показват, че санирането на едно средно жилище от 80 квадрата в панелен блок излиза към 14 918 лева. Тези изчисления са правени с условието, че се приложат мерки за топлоизолация, които да доведат до 60 и над 60% спестяване на разходите за отопление. Такива мерки са поставянето на топлоизолация по цялата сграда, топлоизолирането на покрива и мазетата, заменянето на старите дървени дограми с нови и монтирането на енергоефективно осветление по стълбищата. В сумата не е предвидено да има разходи за конструктивно укрепване на един панелен блок.

Още по темата

28/12/2020

Здраве

Борисов: Ваксинирането ще стане като санирането

05/11/2020

Общество

Аврамова: Санирането по новата програма ще е без доплащане от хората