Министър Богданов смени борда на ДКК, реже заплатите с 50%

Министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов обяви, че сменя Борда на директорите на "Държавна консолидационна компания" (ДКК) ЕАД, че намалява заплатите с около 50% и че предстоят още рокади.

В новия борд влизат Иван Зангочев - член на борда и изпълнителен директор, Елена Болтаджиева - председател на борда, както и членовете на борда Десислава Чалъмова, Венелин Шъков, Николай Желязков. 

Богданов уточни, че екипът, който сега поема ДКК, е временен. В рамките на 6 месеца ще бъде направен конкурс за нов екип, който да поеме управлението на компанията.

Новият временен борд

Иван Загончев е бил в борда на оръжейния завод „Кинтекс“ до февруари 2017 г. по данни от Търговския регистър. Бил е и в борда на по време на служебния кабинет с премиер Гълъб Донев, където е останал до 21 април. Работил е за „Сименс“, „Глобъл Комюникешън Нет“, 4C Security Solutions Limited.

До преди две седмици Елена Болтаджиева е била главен секретар на Министерство на иновациите и растежа, където е от създаването му при Даниел Лорер (“Продължаваме промяната”). Заемала ръководни позиции в Сметната палата, Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, Министерство на правосъдието, институцията на омбудсмана, Министерство на здравеопазването.

Десислава Чалъмова е била и Български ВиК холдинг, показва проверка на Mediapool.

Николай Желязков е адвокат в Адвокатска колегия – Варна.

Венелин Шъков от 2017 г. досега е главен експерт в Направление “Архитектура и градоустройство” към Столична община

Според декларираното от министъра смяната на ръководството на ДКК се прави за оптимизиране на работата на компанията.

Министърът анонсира, че членовете на бордовете на дружествата към ДКК също ще бъдат оптимизирани и там, където трябва, ще има промени. "Искаме в бордовете на дружествата да има наистина експерти и затова в комисиите по оценка трябва да има също експерти", заяви Богданов.

От думите на министъра става ясно, че сред причините за реорганизация са и възнагражденията и представителните разходи, които е получавало ръководството на ДКК и компаниите под шапката ѝ. "Държавата не може да си позволи да плаща като в частния сектор и да има по 20 000 лева за представителни разходи. Ще има оптимизиране на разходите в дружествата към министерството", каза Богданов. Ще бъдат намалени възнагражденията с около 50 процента както на членовете на бордовете, така и на изпълнителните директори, съобщи още той. В бордовете ще има по-малко членове, а представителните разходи - ограничени. Такива ще имат само изпълнителни директори с годишен оборот над 10 млн. лева. Дружествата, които имат нужда от такъв разход, ще ползват лимит от 5000 лева на година. Парите ще се харчат само с банкова карта на съответното дружество. Пари на ръка вече няма да се дават", каза министърът.

Изпълнителните директори на дружества от ДКК са получавали между 12 и 14 хил. лева месечно и около 20 хил. лв. за представителни разходи. Членовете на бордовете са взимали от 3 500 до 4 300 лв.

Отстраненият изпълнителен директор на ДКК Венцислав Димитров коментира тази вечер, че решението на министъра е за изпълнение и приема ситуацията. В същото време пред bTV той декларира, че не е взел нито стотинка от представителните разходи.

„Представителните разходи са в дъщерните дружества. Аз не съм изхарчил една стотинка. Винаги съм си плащал от моя джоб. Знам, че имам ежемесечно доста пари представителни разходи, но нито една стотинка не съм взел от тях. Смятам, че не е достойно изпълнителен директор да взима пари извън полагащото му се възнаграждение“, каза Димитров.

Държавните дружества под шапката на ДКК са ВМЗ Сопот, Научно изследователския технологичен институт (НИТИ) в Казанлък, оръжейния завод „Кинтекс“, предприятието „Ел Би Булгарикум“, който държи патента на българското кисело мляко.

Министър Богданов обяви, че неефективните държавни дружества се лишават от представителни разходи, а за останалите ще се въведе лимит от 5 000 лв. годишно.

ДКК управлява капитал от над 1 млрд. лв. и 11 дружества, 6 от които са неефективни.

Според министъра, освен разходите, има и конкретни цели - пълен анализ на всички дружества, да има създаден управленски капацитет на фирмите до 30 септември, да се направят бизнес програми за периода 2024-2026 година. Срокът за изпълнение е 30 ноември.

Централизирана система за мониторинг и контрол на дружествата от страна на министерството ще се изгради до 30 януари, допълни Богдан Богданов.

Следете новините ни в GoogleNews