Експерти критикуват позицията по делото "Газпром": Трябва да искаме компенсации

Енергийни експерти поискаха ревизия на становището на страната ни по делото срещу "Газпром". Те изпратиха отворено писмо до енергийния министър Теменужка Петкова, в което обявиха за неправилно решението на страната ни да не иска компенсации от руската компания. 

Под писмото са се подписали Васил Начев, Васил Чакъров, Илиян Василев и Трайчо Трайков, от името на Инициативата за „Справедливи цени на горивата“, и Красен Станчев, Мартин Владимиров и Юлиан Попов – независими експерти.

"Газпром" обеща пазарни цени за газа за България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия, за да избегне голяма глоба от ЕС, равна на 10% от глобалните ѝ приходи. На всяка от страните бяха дадени 7 седмици, за да изпрати становище.

С отказа да препоръчаме на ЕК да завърши разследването по член 7 от Регламент ЕС 1/2003 и да наложи глоба, се отнема възможността всички увредени лица, носители на право на иск срещу "Газпром", да се ползват от позоваване на принципите на силата на присъдено, за частта, в която нарушенията ще бъдат установени от Комисията, в рамките на производството по член 7, посочват експертите. 

"В този смисъл действията на служебното правителство са практически отказ от възможността да се ползват ресурсите и капацитета на Комисията безплатно да извърши най-трудната част от доказването в процеса по търсене на компенсации. Изхождайки от близката история, традиции и нагласи в ръководствата на българските енергийни дружества е лесно да предположим, че тази възможност няма да бъде използвана срещу "Газпром", чрез български или арбитражен съд", допълват те.

Решенията на служебното правителство на практика лишава потребителите от възможността да защитят своите права и получат възмездие за години отнет доход, който по различни методи за изчисления за годините след 2005 година представляват около 1,5 милиарда долара, смятат те.

"Ние недоумяваме защо позицията на България по писмото за ангажименти на "Газпром" толкова рязко контрастира на фона на становищата на останалите засегнати страни от Централна и Източна Европа и е толкова благоприятна за страната, която е предмет на разследване от Европейската комисия? Ако Вие сте били подложени на системен тормоз, в резултат на което сте претърпели лесно доказуеми вреди и Ви обещаят, че вече няма да Ви насилват, готови ли сте да забравите? Защо не се възползваме от историческата възможност да се използват силата, ресурсите и желанието на Европейската Комисия, за да се постигнат добри резултати за България, българската икономика и българският потребител – както индивидуален, така и индустриален", пишат още експертите.

Те са на мнение, че новото правителство трябва да ревизира и допълни позицията, изпратена от служебното правителство по делото.

Ето и цялата им позиция: 

Уважаема госпожо Министър,

Уважаеми госпожи и господа

Чрез медиите, както наши така и чужди, стана публично достояние застъпеното от служебното правителство становище, относно писмото за ангажименти от страна на Газпром по Дeло № AT 39816 на ЕК. От изнесеното става ясно, че съществуват основателни съмнения да се предполага, че одобрените от служебното правителство позиции ще доведат до пропускане на възможността ефективно да се реализират правата на българските енергийни дружества и потребители, за компенсиране на причинените им от Газпром вреди.

В тази връзка и в продължение на заявената от нас позиция, изпратена до Генерална Дирекция „Конкуренция“ на ЕК, която прилагаме, си позволяваме да обърнем внимание върху следните тревожни обстоятелства.

Като отказваме да препоръчаме на Комисията да завърши разследването по член 7 от Регламент ЕС 1/2003 и да наложи глоба, се отнема възможността всички увредени лица, носители на право на иск срещу Газрпом, да се ползват от позоваване на принципите на силата на присъдено, за частта, в която нарушенията ще бъдат установени от Комисията, в рамките на производсвото по член 7. В този смисъл действията на служебното правителство са практически отказ от възможността да се ползват ресурсите и капацитета на Комисията безплатно да извърши най-трудната част от доказването в процеса по търсене на компенсации. Изхождайки от близката история, традиции и нагласи в ръководствата на българските енергийни дружества е лесно да предположим, че тази възможност няма да бъде използвана срещу Газпром, чрез български или арбитражен съд.

Напомняме, че решенията на българското служебно правителство имат пряко отношение и на практика лишават потребителите от възможността да защитят своите права и получат възмездие за години отнет доход, който по различни методи за изчисления за годините след 2005 година представляват около 1,5 милиарда долара.

Характерните за защита на потребителите в западните икономики права за колективен иск като пряко действие за увредени интереси и като форма на публичен натиск на практика не е достъпна за българските потребители или не представлява достатъчно ефективна форма на защита на техните интереси. Българският колективен иск е една много осакатена версия на същинския колективен иск. Това, според нас, е съзнателно допуснато от законодателя, защото от една страна, на хартия, съществува подобна възможност, но на практика тя е неработеща и без ефект. За разлика от истинския колективен иск, колективният иск не може да бъде воден като осъдителен за вреди причинени директно на увредения потребител, а само като установителен. Съществува неяснота за дължимата държавна такса, при завеждането на такива искове, а адвокатите не могат да искат от съда да присъди хонорар, който да се плати от нарушителя, което предполага, че разходите им трябва да бъдат поети от ищците, т.е. от потребителите или техни организации. Защитата на правата на увредените български граждани по подобни казуси на практика става възможно единствено през позицията на държавата. 

В същото време, дори в малко вероятния случай, че се проведе успешно установителен колективен иск, то в най-добрият случай ще бъде еквивалентно на ефекта от решението на Комисията по чл. 7, което установява, че има нарушение.

Използваме възможността да обърнем внимание, че България е в нарушение на задължението си да възприеме във вътрешното си законодателство разпоредбите на Директивата 2014/104/ЕС, което освен, че е нарушение на задълженията на България като страна членка на ЕС, отнема възможността на увредените от антитръстовите нарушения на Газпром да водят по-ефективно исковете си.

Ние недоумяваме защо позицията на България по писмото за ангажименти на Газпром толкова рязко контрастира на фона на становищата на останалите засегнати страни от Централна и Източна Европа и е толкова благоприятна за страната, която е предмет на разследване от Европейската комисия? Ако Вие сте били подложени на системен тормоз, в резултат на което сте претърпели лесно доказуеми вреди, и Ви обещаят, че вече няма да Ви насилват, готови ли сте да забравите? Защо не се възползваме от историческата възможност да се използват силата, ресурсите и желанието на Европейската Комисия, за да се постигнат добри резултати за България, българската икономика и българският потребител – както индивидуален, така и индустриален?

Бланкетната защита на монополните позиции на Газпром, което преминава в защита на монополни позиции на Булгаргаз и Булгаргаз не може да се смята за защита на националния интерес, който може да се определя само и единствено на равнището на гражданите като данъкоплатци и потребители, а не на равнището на група мениджъри или заинтересовани политици.

Отношението по становището на Газпром по Директивата 2014/104/ЕС представлява маркер не само за зрялост в реакциите на българските институции в реализация на пълния обем от права и възможности, които членството ни в Европейския съюз дават, но и на зависимостите, които в последна сметка винаги водят до отнемане на индивидуално и колективно богатство на България.

Няма логика българските данъкоплатци да плащат с готовност милиарди лева по искове на руската страна по делото за АЕЦ „Белене“, а когато става дума за реални възможности за защита на потребителите и компенсации за нанесени вреди в сравними и по-големи мащаби, да преминаваме в режим на предпоставена предпазливост и неуместно примирение.

Напомняме, че извън контекста на възможните потенциални искове срещу руската страна, по-ярката и съдържателна позиция по ангажиментите на Газпром при всички случаи би усилила значително преговорната позиция на страната в бъдещи преговори за доставки и транзит на природен газ с Газекспорт. 

Призоваваме новото правителство да ревизира – измени и допълни - изразената позиция от на служебното правителство и да предприеме адекватни стъпки за реализация на пълния обем от възможности за защита на интересите на държавата и на потребителите чрез Европейската комисия и двустранно спрямо Газпром.

С уважение,
Васил Начев, Васил Чакъров, Илиян Василев и Трайчо Трайков, от името на Инициативата за „Справедливи Цени на Горивата“ и
Красен Станчев, Мартин Владимиров и Юлиан Попов – независими експерти, и със съдействието на
Адв. Ивайло Дерменджиев и Адв. Първан Първанов
София, 16 май 2017 година

Още по темата

03/05/2017

Икономика

Правителството с много забележки по споразумението с "Газпром"

27/04/2017

Икономика

България иска да предоговаря всяка година с "Газпром" цената на газа

26/04/2017

Икономика

Реформаторският блок с 6 опорни точки срещу Газпром

Следете новините ни в GoogleNews