Без въглищните централи няма как да се осигури енергия за бита и заводите

Битката за по-чист въздух и спирането на промените в климата се превърнаха във фиксидея за брюкселските чиновници през последните години. А активистката срещу глобалното затопляне Грета Тунберг, която стана лице на протестите, дори беше обявена за „Личност на 2019“ от списание TIME. Фокусът върху работата на въглищните топлоелектрическите централи и отделяните от тях емисии в атмосферата се засилва все повече. Последното затягане на възела бе приемането в края на април 2017 г. на промените в Директива 2010/75/ЕС, които се въведоха още по-строги изисквания по отношение на големите горивни инсталации и промишлеността. А през 2019 г. последва и European Green Deal.

Натискът на екоактивистите спрямо ТЕЦ-овете доведе до повишаване на вниманието на Брюксел към работата на централите. Завишените критерии по отношение на количествата отделяни от ТЕЦ-овете серен двуокис, азотен окис, живак и фини прахови частици бяха приети от ЕС въпреки съпротивата на България и още седем държави. Новите по-строги изисквания влизат в сила от 2021 г. и засягат и всички български централи, които работят с единствения източник на енергия, който не внасяме – въглищата, като осигуряват над 40 на сто от електричеството в страната ни.

Eвродирективата позволява известни изключения от новите, по-строги норми. Държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2 вече получи безсрочна дерогация и това разрешение в момента се обжалва в съда, надеждите са централата да продължи да работи. Според изказване на енергийния министър Теменужка Петкова следващите централи, които ще получат дерогация и ще могат да продължат да работят са най-новата и модерната в България ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“. Според експерти получаването на дерогация именно за тези три централи е напълно логично, защото отговарят в най-пълна степен на новите изисквания за опазване на въздуха, а и са от критична важност за енергийната система на страната. По думите на Петкова, на дерогация могат да се надяват още ТЕЦ „Бобов дол“ и няколко топлофикационни дружества, които се свързват с бизнесмена Христо Ковачки. За тях обаче не е ясно дали ще получат отсрочка, защото са далеч от новите еконорми.

Въглеродните емисии в България са намалели с близо 40% спрямо нивото от 1990 г., което се приема за основа при определянето на целите за намаляване на емисиите. Страната ни е изпълнила предсрочно европейските изисквания за 2020 г., казва Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“. В словото си на 25-ата конференция по изменение на климата, която се проведе в Мадрид, премиерът Бойко Борисов заяви пред европейските лидери, че България е на второ място в ЕС по намаляване на емисиите на въглероден диоксид. През 2018 г. България е намалила емисиите от изгарянето на изкопаеми горива с 8,1% повече в сравнение с 2017 г. Борисов ясно подчерта, че за страните, които използват въглища в енергийния си микс, каквато е и България, Полша и други, зеленият преход ще изисква по-високи нива на инвестиции и ефективни мерки, които да подпомогнат прехода в тази сфера на икономиката. В България 46% от електроенергията се произвежда от въглищни електроцентрали, които са основни базови мощности. А сега, през зимните месеци, делът на въглищните ТЕЦ в производството достига до 60%. За света въглищата продължават да са енергиен източник номер 1, като за 2017 г. са използвани над 373 млрд. тона нефтен еквивалент и са произведени повече от 9723 Твтч енергия, което показва ключовото значение на въглищната индустрия за Европа, а и за света.

„Каквото и да говорим за European Green Deal, трябва да бъде ясно на всеки, че днес без въглищните централи няма как да се осигури енергия за индустрията и домакинствата. Бъдещето със сигурност принадлежи на много по-развити технологии, но това ще отнеме време и затова в краткосрочен план без въглищните централи ще има проблеми със сигурността на електроснабдяването. ТЕЦ-овете са гръбнак за запазване на целостта на електроенергийната система“, заяви изпълнителният директор на „ЕЙ И ЕС България“ Иван Цанков по време на дискусията „European Green Deal и новите климатични политики - присъда или нова надежда за българската индустрия и енергетика?“, организирана в Представителството на Европейската комисия в София.

По-строгите климатични изисквания на ЕС и т.нар. енергиен преход към нисковъглеродна енергетика обаче поставят под голям въпрос бъдещето на въглищния сектор. А заедно с това и съдбата на стотици хиляди работни места, пряко ангажирани във въгледобивната индустрия и въглищните централи.

„В обсъжданията по темата за European Green Deal, не бива да се забравя, че в комплекса „Марица Изток“ работят пряко над 15 000 души. И трябва да се мисли какво ще се случи с тези работни места в бъдеще, с тези човешки съдби, коментира Иван Цанков.

Според разчетите на EURACOAL - Европейската асоциация за въглища и лигнити, ако ЕС затвори въгледобивната си индустрия, това би ѝ струвало 13 млрд. евро и закриването на повече от 700 хил. работни места. По груби изчисления само ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“, например, осигурява - пряко и косвено, около 4500 работни места. Централата работи с местен енергиен ресурс, като използва само български въглища от Маришкия басейн. Годишно ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ използва около 5 млн. тона лигнитни въглища, с което осигурява работа за около 1500 миньори и гарантира стабилността на енергийната система на страната.

В същото време ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“, като най-новата и високотехнологична въглищна централа в България, е проектирана и работи в съответствие с емисионните норми за серен диоксид, азотни оксиди и прах, и постига степен на сероочистване до 98%. Нещо повече, централата е изградена така, че не може да произвежда енергия, ако сероочистващите инсталации не работят, което е гаранция за опазване на въздуха.

Друг важен работодател в региона е и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, която също е ключова за енергийната система. Блоковете на централата са рехабилитирани и модернизирани и мощността на всеки от тях е увеличена до 227 MW. Централата разполага с две сероочистващи инсталации – по една за всеки два енергоблока, които минимизират отделянето на серен диоксид в атмосферата. Изгарянето на лигнити от „Мини Марица изток“ протича при сравнително ниска температура, за да може да се намали отделянето на азотни оксиди и то да бъде по-ниско от емисионната норма.
Държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ също извърши редица модернизации, за да подобри екологичните си показатели, макар често да е сочена сред най-големите замърсители в Европа.

Както отбелязва икономистът Красен Станчев, „измерено в метрични тонове въглероден еквивалент, подобрението след 1991 г. е около три пъти, в енергетиката – най-големия емитент на парникови газове – подобрението за този период е около 40%, най-значимо след рехабилитацията на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“ и инвестицията „на зелено“ в ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“, а „по емисии на човек от населението страната е в по-добрата половина на страните членки – по-ефективна (от това гледище) икономика от Австрия, Германия, Гърция, Дания, Нидерландия, Чехия и много други.“ Всичко това става възможно благодарение на милиардните инвестиции за подобряване на екологичните показатели в Маришкия басейн, които обаче ще се окажат напразни заради European Green Deal.

Екологичните мерки на ЕС засягат не само въглищната индустрия, но и заводските централи, топлофикационни дружества, големите промишлени производители. Което означава, че негативните социални и икономически ефекти за страната ни ще бъдат още по-тежки. Така за България, за работниците във въгледобивния бранш и ТЕЦ-овете се задават трудни времена. Което несъмнено поражда недоверие у обществото за смисъла от тези мерки, както и за необходимостта от такава спешност и безапелационност. Новите екоамбиции на Брюксел създават несигурност за хляба на милиони работници, в замяна на несигурни климатични ефекти на глобално ниво, имайки предвид, че емисиите на ЕС са едва 9% от общото световно замърсяване. А в крайна сметка опазването на климата и въздуха, който всички дишаме, трябва да бъде ангажимент на всеки човек по земното кълбо.

Следете новините ни в GoogleNews