Кои са петте най-груби мача на световни финали

Футболът не е цветя и рози – понякога срещите се превръщат в бойно поле, на което хвърчат картони и ритници, а фокуса е върху това да нараниш противника. Ето кои са петте най-груби мача в историята на световните първенства, които представяме на вашето внимание с надеждата класацията да не се допълва в следващите години.

Пето място заема Битката от Бордо през 1938 г. Това не е военно сражение, което ви е убягнало в часовете по история, а четвъртфинала от световните финали във Франция между Бразилия и Чехословакия. Главният съдия Пал фон Херцка от Унгария не е имал възможност да ползва жълтите и червени картони, които са въведени в началото на 70-те години, поради което е трябвало да отстранява устно провинилите се играчи. Машадо и Зезе Прокопио от Бразилия и Ян Ржиха поемат пътя към съблекалнята, а по трима играчи от двата отбора са контузени в резултат на грубата игра. Срещата завършва при равенство 1:1, а в преиграването южноамериканците печелят с 2:1.

Четвъртата позиция отново включва Бразилия, но това е нормално предвид факта, че преди началото на настоящия Мондиал Селесао държеше рекорда за получени червени картони – 11. Въпросната среща е от първентвото през 1954 г. в Швейцария срещу Златния отбор на Унгария. Макар и без звездата си Ференц Пушкаш, маджарите показват повече футболни аргументи и печелят с 4:2. Съдията Артър Елис обаче има тежки мигове, тъй като на няколко пъти хаоса се възцарява и той е принуден да изгони Йозеф Божик от Унгария, както и бразилците Нилтон Сантос и Умберто Тоци (последния да не се бърка с италианския певец). След края на срещата се стига до сблъсъци между представители на двата отбора, а при опита си да влязат в съблекалнята на противника, футболистите на „златистите“ са спряни от представители на Унгарското управление за държавна безопасност.

Още една битка, този път за Нюрнберг, се намира на третото място. Това е осминафиналът на Мондиал 2006, противопоставящ Нидерландия и Португалия. Маниш бележи единственото попадение в срещата, а в главно действащо лице се превръща руския съдия Валентин Иванов. За 90 минути той показва 16 жълти и 4 червени картона, което и до ден днешен е рекорд за редовното време на една среща. При една ситуация Луиш Фиго получава само жълт картон за удар с глава срещу Марк Ван Бомел, което е коментирано по следния начин от селекционера на Португалия Луиш Фелипе Сколари: „Исус Христос вероятно ще си обърне и другата буза, но Луиш Фиго не е Исус Христос.“

На втора позиция нареждаме двубоя с най-много жълти картони в историята – Нидерландия-Аржентина от Мондиал’22. В Лусаил „гаучосите“ печелят след изпълнение на дузпи, а в рамките на 120 минути съдия Матеу Лаос, известен като любител на официалните предупреждения, надминава дори самия себе си и регистрира общо 18 жълти и 1 червен картон. Благодарение и на него Аржентина започна настоящото световно първенство като убедителен водач по официални предупреждения – 134 .

Безспорен лидер за всички времена е мачът между Италия и Чили на Мондиал’62, останал в историята като Битката за Сантяго. Първопричината за изнервената обстановка са публикациите в пресата на Апенините, които обрисуват страната домакин в най-черни краски. Двата отбора се бият на почивки, а през второто полувреме италианците на практика играят с 9 души, след като Джорджо Ферини е изгонен, а Умберто Маскио е със счупен нос. Преди репортаж от двубоя да бъде излъчен по ВВС коментаторът Дейвид Коулман предупреждава, че зрителите ще видят „най-глупавият, ужасяващ, отвратителен и срамен футболен мач в историята на играта“. Съдията Кен Астън впоследствие ще признае, че представянето му е било слабо, но бързо уточнява: „не ръководих футболен мач, а бях арбитър във военен конфликт“.

За повече подробности вижте видеото и не забравяйте да се абонирате за YouTube канала "Футболни фенове". Задължително натиснете и камбанката, за да получавате известия за новите видеа!