Георги Василев е от играчите на Локомотив Пловдив, които винаги се помнят и незаменим нападател в един от най-успешните му отбори, който в рамките на 5 години през миналия век завърши три пъти в тройката на родния елит – веднъж втори и два пъти трети. Нещо, което в периода 1969/1985 друг отбор от провинцията не е постигал.
Гочо, както го знаят феновете, освен че беше остър, нестандартен и резултатен нападател, е и футболистът, който е реализирал най-много голове в битката за тепетата – 13.
Кое дерби на Пловдив никога няма да забрави, как ще завърши това в неделя на „Лаута“ и защо боготвори Димитър Илиев? На тези и други въпроси Георги Василев отговаря в интервю за НостраБет.

Г-н Василев, как с екипа на Локо успяхте да вкарате рекорден брой голове на градския съперник?

Ако трябва да бъда честен, не беше никак сложна задача. Головете си влизаха леко и редовно, тъй като аз знаех как да бележа, а около мен имах страхотни играчи, които с перфектните си подавания ме задължаваха да завършвам атаките и да материализирам усилията на колектива.

Как се мотивирахте за дербитата?

За този мач не ти трябва мотивация, това е мачът на мачовете в България и в него се сменят само годините и изпълнителите. Аз, когато трябваше да играя срещу Ботев, си казвах, че срещу мен не е Ботев, а един скромен тим. Затова нагласата ми беше, че играя все едно срещу отбор, който Локото винаги побеждава.

Явно се е получавало?

Да, тъй като имам положителен баланс в тези дербита. Рецептата ми за успех срещу Ботев беше проста - излизах, започвах ги и ги довършвах. На Ботев вкарвах откъдето и както си поискам.

Ако някой Ви беше казал преди срещата на 8 септември 1974 година, че ще биете Ботев с разлика, какво щяхте да си помислите?

Щях да му отговоря, че не знам само резултата, но победителят го знам и това ще бъде Локомотив.

Толкова ли бяхте сигурни, че спечелите?

Вижте, по онова време Локо беше по-класният отбор. Неслучайно в две години поред бяхме втори и трети в класирането, а тогава първите две места бяха резервирани. Само този, който е гледал футбол тогава, ще ме разбере за какво говоря и каква огромна стойност като отбор е имал моят Локомотив.

Какво си спомняте от тази епична победа на Локо със 7:3?

Както Ви казах, бяхме далеч по-добрият отбор в Пловдив и още от началото започнахме да го показваме. Зума откри резултата, аз направих 2:0, а после се разписа и Кичека, и на полувремето се прибрахме в съблекалнята с класическа преднина.

Вярно ли е, че след третия гол треньорът Иван Манолов Ви подвиквал от пейката да спрете да вкарвате?

Не помня такова нещо или не съм го чул. След почивката Зума и Кичека пак отбелязаха, а и те си вкараха автогол. Вярно е обаче, че след като Ники Курбанов направи резултата 7:1, в последните 20 минути спряхме да играем.

Вие пак сте били във вихъра си, щом Ви избират за най-добрия в мача и Ви награждават с Купа?

Това е незначителна подробност. Най-важно беше, че изпитахме удоволствие от играта и направихме феновете си щастливи. Още помня усмивките по лицата им, всеки от тях искаше да ни пипне, да ни докосне, да ни прегърне. После се изнесохме в „Девети километър“, където пирувахме до сутринта.

Кой ще победи сега в неделя?

Ако играех аз, щях да Ви кажа, ама времето ми във футбола изтече отдавна.

Тогава да Ви попитам, имате ли фаворит за мача?

Имам и това е Локомотив. Все пак запазихме основните си играчи и взехме качествени нови попълнения, а и играем на нашия стадион. Заради ремонта съперникът няма да има публика, но и да имаше такава, нашите фенове щяха да ги заглушат. Защото, когато има мач на „Лаута“, се чува гласът само на една публика – тази на Локомотив. Да не говоря, че държим и още един солиден коз за трите точки.

Кой е той?

Димитър Илиев. От всички, които излязат на терена, той ще е най-успешният и най-класният играч. Митко може да реши сам един мач с гол или с едно отиграване или подаване, а такива футболисти са на изчезване у нас. От малък започна при мен и пред очите ми израсна. Радвам се, че Митко реализира таланта си и го боготворя като футболист, но когато се виждаме, не пропускам да му напомня, че каквото и да постигне във футбола, никога няма да ме надмине по голове и по голове в дербито на Пловдив.

Как се печели една битка за Пловдив?

Печели се с майсторлък и спокойствие. Не бива да се поддаваш на напрежението и емоциите, тъй като тогава краката и главата няма да те слушат.

Минава ли през ума, че Локо може и да загуби от Ботев?

Не и в този двубой, който предстои.

Докъде очаквате да стигне Локо през новия сезон?

Надявам се да запазим позициите си и да се задържим в шестицата, там където са най-добрите в България. Но по-важно е Локомотив да играе добър футбол и да показва постоянно, че е фактор в групата и отбор, с който всички се съобразяват. Нямам търпение също стадионът ни да придобие завършен вид и да гледам спектакли на едно прекрасно съоръжение, което Локо заслужава.