Атанас Драмов на 80 пред Nostrabet: Локомотив Пловдив е феномен, той е моят живот

Един от изтъкнатите и успешни треньори на Локомотив Пловдив – Атанас Драмов, ще отпразнува своя 80-годишен юбилей в неделя.
Големият Джейс, както го знаят симпатизантите на „черно-белите“, е водил Локото цели 5 пъти в треньорската си кариера и е увековечил името си в клуба, след като му е донесъл първия трофей в историята. По-късно той печели с Локо и бронзови медали в елита.

В интервю за спортния сайт Нострабет Атанас Драмов се върна към едни от най-приятните си мигове с тима от „Лаута“ и отправи ясно послание към „черно-бялата“ общност.

Г-н Драмов, как се чувствате на 80?

Ако трябва да съм честен, не мога да се оплача, тъй като съм съхранил младежкия си дух. Само дето трудно ходя, тъй като претърпях две интервенции. Но поне с ума съм добре и общувам нормално с хората около мен.

Разкажете как станахте футболист?

Ще го направя, но с уговорката, че аз голям футболист никога не съм бил. Бях на 13 години, когато в пловдивския Спартак записваха момчета в детския си тим, и аз отидох на стадиона с мои приятели от махалата. Все пак по онова време Тодор Диев, Бог да го прости, бе голямо име и всеки искаше да го види отблизо и да се докосне до него. Играх за децата и юношите на Спартак, после и във ВИФ „Георги Димитров“, когато учех за треньор, играх малко и в зоните, и дотам.

Какво си спомняте от първия треньорски престой в Локомотив?

Най-вече срещата с Цървена Звезда в турнира за Купата на УЕФА. Приехме ги първо на пълния „Девети Септември“. Те бяха невероятен тим, със силни играчи, но ние ги победихме с 2:1. Всъщност това бе най-малкото, с което се отърваха, тъй като то не бяха греди, не бяха удари във вратаря, даже и дузпа изпуснахме. На реванша в Белград също вкарахме гол, но изгубихме и отпаднахме.

Вие носите първия трофей на Локо. Тогава се води Купа на Съветската армия, но после е със статут на Купа на България. С какво надделяхте в онзи епичен полуфинал с ЦСКА през пролетта на 1983 година в Ихтиман?

Бих искал да кажа, че като тръпка, емоция и краен резултат, този мач може би е най-специалният за мен с Локомотив. Помня, че много наши привърженици бяха дошли от Пловдив, и все едно „черно-бяло“ море заля малкия стадион. Трибуните се оказаха тесни за нашите фенове и много от тях седнаха на пистата. Заради това в началото на двубоя съдията Йордан Жежов искаше да го прекрати, но Христо Бонев му каза, че ако го направи, не носи отговорност за това, което може да последва. ЦСКА бе несменяем първенец по онова време, а в Европа бе елиминирал два действащи европейски шампиона, но и ние имахме респектиращ състав, нищо че бяхме в „Б“ група. Локо не само даде битка на „червените“, но и ги победихме с футбол, себераздаване и характер с 3:2. После на финала спечелихме срещу Чирпан с 3:1 и вдигнахме трофея.

Малко след това играете бараж за влизане в „А“ група срещу Черноморец, който губите нелепо. Защо?

В Бургас вкарахме гол и изгубихме с 1:2. На реванша на „Лаута“, когато автобусът ни влезе на стадиона един час по-рано, видяхме купища обувки на земята. Оказа се, че пожарникари са разпръсквали със силни струи вода наши привърженици. Причината е, че билетите били свършили и те не са имали такива, а са искали да влязат вътре. Спомням си също, че до стадиона се строеше едно хале. Много запалянковци на Локо изкъртиха тухли, сложиха ги на последния ред на трибуните и стъпиха върху тях да гледат, тъй като иначе хората по-долу щяха да им пречат. Толкова много народ имаше, но ние пък нямахме никакъв късмет на терена. Уцелихме няколко греди, топката удряше къде ли не вратаря им Шейтанов, направихме и невероятни пропуски. Бургазлии имаха голямо спортно щастие и двубоят завърши 0:0. После аз заминах за Кипър, но същото лято Локо все пак се завърна при майсторите, тъй като спечели друг насрочен от федерацията бараж с Осъм Ловеч в София.

Кои са най-добрите футболисти на Локо, с които сте работили?

Няма да е коректно, ако назова имена, защото са толкова много. Но все пак Христо Бонев е огромната легенда, разбира се. Георги Василев, Ганчо Пеев, Едуард Ераносян, Аян Садъков, Вечна му памет. Аян беше капитан, когато през 1992 година завършихме на трето място в България. Има и още, нека ме извинят, че ги пропускам в момента.

Какво е за Вас Локомотив Пловдив?

Локомотив е моят живот и единственият клуб, който е толкова дълбоко свързан с мен. За мен Локо е социален феномен, за който си струва да се раздаваш.

Какво бихте казали на феновете на Локо?

Огромен поклон пред великата „черно-бяла“ публика, която е неповторима. Играчите си отиват, треньорите – също, но публиката на Локото ще бъде вечна. Пожелавам на феновете на Локомотив да гледат големи успехи и мачове на любимия ни отбор за в бъдеще.

Г-н Драмов, коя е най-голямата Ви победа извън терена?

Аз съм благодарен на Бог, че първо ме дари с най-прекрасната съпруга на света, а после с нея успяхме да създадем стабилно семейство, което винаги е било моята опора. Щастливи сме с дъщеря ни и сина ни, с техните семейства и с трите ни внучки.

Какъв ще бъде Вашият тост на юбилея?

Здраве и щастие за мен, за всички у дома, за всички хора. И дано Господ ми даде сила скоро да гледам мач на новия модерен стадион на моя Локомотив Пловдив.

Следете новините ни в GoogleNews