Комитетът на министрите на СЕ прие две резолюции срещу България за един ден

OFFNews Последна промяна на 05 октомври 2020 в 11:52 4050 0

България системно не изпълнява решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), става ясно след последното разглеждане на изпълнението на решенията на съда от надзорния орган.

На 1 октомври Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие две впечатляващи по своя обем и критичност междинни резолюции по изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу България по групите дела "Великова" и Обединена македонска организация „Илинден“ и други, съобщават от Българския хелзинкски комитет (БХК).

Междинната резолюция е инструмент, с който Комитетът на министрите към Съвета на Европа сигнализира за продължително неизпълнение на дадено решение на ЕСПЧ. През юли и септември БХК представи пред Комитета на министрите свои становища по изпълнението на двете групи дела.

Групата дела "Великова", която датира от 2000 г., обединява случаи на смърт, нечовешко отношение, изтезание или непредоставен навременен достъп до медицинска грижа на хора по време на задържането им или в ареста. Групата дела Обединена македонска организация „Илинден“ и други обединява случаи на неоправдани откази на българските съдилища да регистрират сдружения на граждани, целящи признаването на „македонско малцинство в България“.

По групата дела "Великова" Комитетът отбелязва, че въпреки някои законодателни и процедурни промени рискът от малтретиране на арестанти остава висок. По-специално се отбелязва, че статистиката за насилие в ръцете на полицията не показва промени, че все още законът не изисква задължителното уведомяване на прокурор при оплаквания от полицейско насилие в МВР, както и че все още няма възможност да се обжалват пред съд постановленията на прокуратурата, с които се отказва образуване на досъдебно производство – често явление по дела на малтретирани от полицията.

По редица от делата в групата Комитетът отбелязва, че въпреки осъдителните решения на ЕСПЧ до ден-днешен властите не са предприели мерки да продължат разследването, а там, където има влезли в сила съдебни решения – делата да бъдат възобновени.

Комитетът специално приканва властите да осигурят навременен достъп до адвокат на задържаните лица – проблем, който за пореден път се открои покрай множеството арести по време на антиправителствените протести на 2 септември в София. От органа на Съвета на Европа препоръчват и системното видеозаписване на разпитите на задържани лица, както и автоматичното уведомяване на прокурор в случаи на медицинско удостоверени наранявания на лица, задържани от полицията, казват от БХК.

Комитетът предписва още въвеждането на система за статистическо отчитане на жалбите за полицейско насилие и на дисциплинарните наказания и присъди на полицаи във връзка с малтретиране на задържани и по-засилено наблюдение от страна на омбудсмана и неправителствените организации. Тази препоръка идва точно в момента, в който СДВР отказа на БХК достъп до информация, свързана с дисциплинарните наказания на полицейски служители, употребили прекомерна физическа сила на 2 септември.

Комитетът на министрите настоява България, без повече забавяне, да инкриминира изтезанието и да обмисли инкриминирането на изтръгването на самопризнание от лице, което не е официално привлечено като обвиняем, но въпреки това е заподозряно в извършването на престъпление – една широкоразпространена практика у нас, която остава безнаказана.

По данни, изискани от БХК по Закона за достъп до обществена информация, през 2019 г. има 259 преписки и 130 досъдебни производства за полицейско насилие, от които само 4 достигат до съда. Няма нито един осъден. Следващият преглед на изпълнението на делата от групата "Великова" ще бъде най-късно през декември 2021 г.

По делата Обединена македонска организация „Илинден“ и други Комитетът на министрите отбелязва, че след промяната на регистрационния режим за неправителствените организации през 2019 и 2020 г. е намерен нов начин за постигане на същия резултат, а именно – отказ от регистриране на организация на македонци, живеещи в България. В документа се отбелязва, че законовите изисквания се прилагат формално, а Агенцията по вписванията не дава указания относно неточности в документите за регистрация, нито ги описва при отказите си да регистрира организация.

В резолюцията се настоява България да гарантира, че при бъдещи искания за регистрация на организации, целящи признаване на македонско малцинство в България, формалните правни изисквания ще „се прилагат пропорционално, предвидимо и последователно, с ясни инструкции към кандидатите, ако е необходимо, както по отношение на законосъобразността на целите на сдружението, така и по отношение средствата за тяхното преследване“. Комитетът насърчава властите да създадат ясни инструкции към Агенцията по вписванията, които да се отнасят конкретно към тази група организации и отчитат решението на ЕСПЧ, че те не застрашават националната сигурност, както българската държава твърди.

По делото "Великова" сегашната резолюция е трета по ред. Публикуването на две резолюции в рамките на едно разглеждане на Комитета означава, че България системно отказва да изпълнява решенията на ЕСПЧ – в дълъг период от време и по отношение на повече от едно основни права.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови