Техеран е разположен край Каспийско, а Дамаск – край Средиземно море. По суша двата града ги делят близо 1 700 километра. Голяма част от пътя преминава през Ирак, където доскоро действаха терористите на Ал Кайда и на т.нар. „Ислямска държава”. Някои от тях все още са активни в региона. Затова пътуването по тези места си остава крайно рисковано. Алтернативата е да се пътува по море – от южната част на Ирак през Персийския залив около целия Арабски полуостров, после през Суецкия канал и оттам през Средиземно море - но този маршрут е твърде дълъг и изнурителен.

За страна като Иран, която активно се меси във военните действия в Сирия, подобен маршрут е неизползваем. За да изпълнява ролята си на най-важен закрилник на президента Асад, Техеран се нуждае от пътища за бързо придвижване – най-вече по въздуха. Американското списание „Critical Threats", издавано от консервативния мозъчен тръст American Enterprise Institute, пише, че Иран отдавна вече използва възможностите на въздушния транспорт.

От 2015 година насам Техеран постоянно разширява този „въздушен мост”, изграден с помощта на своята държавна авиокомпания, както и на една частна авиолиния. "Честотата на регистрираните полети има пряка връзка с интензивността на боевете в Сирия. Твърде малко вероятно е Техеран да използва самолетите само за превоз само на граждански стоки", пише „Critical Threats”.

Представителите на Сирия – статисти без собствена воля

На преговорите за Сирия, които започват днес (3.5) в Астана, представителите на режима на Асад на практика са гости на двамата си най-големи спонсори - Иран и Русия - на които режимът дължи политическото си оцеляване. Много неща говорят в подкрепа на тезата, че без Русия и Иран Асад отдавна щеше да е паднал от власт.

Има обаче и друго: двете закрилящи страни навярно са в състояние да крепят Асад, само защото действат заедно. Нито Русия, нито Иран биха имали сили поотделно да се справят с подобна задача. Асад навярно няма никакъв друг избор, освен да изпълнява желанията на двамата си партньори. Откаже ли да го прави, те несъмнено ще му покажат по недвусмислен начин кой държи властта в Сирия.

Публикуван през март анализ на американския Institute for the Study of War показва колко значима роля играе Иран за оставането на Асад на власт. От друга страна - явно нито Иран, нито Русия разполагат с неограничена власт в Сирия.

"Русия, Иран и режимът на Асад не са в състояние да наложат своя контрол над салафистко-джихадистките области и да осигурят там спокойствие в дългосрочна перспектива. За това им липсват както кадровите ресурси, така и стратегическите предпоставки", четем в анализа. От което следва, че тяхната военна роля е ограничена. Това обстоятелство обаче с нищо не променя факта, че "Иран и Русия са проникнали дълбоко в структурите на сирийската държава", пишат експертите на Institute for the Study of War.

Сирия – слуга на двама господари

Съответно сложни и крехки са военните взаимоотношения в лагера на Асад. Шест години след началото на бойните действия, сирийската армия, която преди наброяваше около 100 000 души, междувременно има едва 30-40 хиляди боеспособни войници, се казва още в американския анализ. При това към тази група спадат и външни сили като например елитните части от Революционната гвардия на Иран, както и различни специални части и доброволчески отряди на сирийските алевити.

Голяма част от редовните сирийски войски, според анализа, са били разформировани и заменени от паравоенни групировки, част от които – свързани с организираната престъпност. Но тъкмо колапсът на редовната армия и подсилването на партизанските бойни части осигурявали оцеляването на режима.

Въпросните групи разполагат с близо 30 000 бойци, които са под командването на Иран – става дума за членове на иранската Революционна гвардия, бойци на Хизбула и шиитски доброволци от Ирак и Афганистан. Тези военни подразделения са много важни и поради това, че Русия се отказа от сухопътни операции в Сирия. Москва залага преди всичко на въздушните удари, за да предотврати по-големи човешки загуби в собствената си армия. Руските ВВС поддържат Иран, който пък върши „черната работа” по суша.

Помощта на Русия и Иран задържа режима на Асад на власт, но и го прави политически безсилен. Още по време на първия кръг от сирийските преговори в Астана през януари, делегатите на Асад бяха по-скоро статисти, отколкото реално преговарящи. По всичко личи, че тази им роля няма да се промени и на сегашния кръг от преговори. Формално Асад все още е на власт в Сирия. В действителност обаче властта отдавна вече се намира в други ръце.

Дойче веле

Още по темата

10/04/2017

DW

А ако САЩ помолят НАТО за подкрепа в Сирия?