Крайно време е паметникът на Съветската армия в София да бъде демонтиран. Защото такава е волята на демократичната общност в страната. И защото такова е решението на органа, който има легитимното право да се разпорежда с паметниците в града - Столичният общински съвет. То е взето още през 1992 година и не е отменено и до днес, но Руската федерация възпрепятства изпълнението му. Прави го директно - чрез свои емисари. И индиректно - чрез мощното си лоби в нашия политически и обществен живот. Фактът, че вече три десетилетия тя успява да запази паметника, е по-важен и от самия паметник - защото демонстрира неотменената власт на бившия Съветски съюз. Каквото, впрочем, е и внушението на съветския шмайзер, високо вдигнат от върха на паметника в софийското небе.
Паметник на какво е паметникът на Съветската армия?
Напоследък Руската федерация се готви да прибави към политическия и правен натиск - „с цел да предотврати нарастващия брой случаи на унищожаване или увреждане на символите на военната ѝ слава”, включително в чужбина. Тези случаи се криминализират с поправка в Наказателния кодекс, която трябва да влезе в сила от декември, като наказанията са солени глоби и дори затвор. Поправката очевидно идва в отговор на стремежа на държавите от някогашния съветски блок да се очистят от символите на комунистическото си минало в съответствие с приети от тях съвременни закони, които обявяват комунистическия режим за престъпен и забраняват пропагандата му. Във Варшава например през 2018 година бе премахнат и последният съветски монумент. При нас, уви, това е немислимо, макар че и ние си имаме такъв закон. Въпрос на елементарно демократично приличие е обаче да бъде премахнат поне паметникът на Съветската армия - и то именно като форма на комунистическа пропаганда, а не като естетически факт (фигурите му си заслужава да бъдат съхранени, защото, макар и в канона на задължителния за периода социалистически реализъм, са правени от най-изявени наши скулптори - Васка Емануилова, Мара Георгиева, Любомир Далчев, Иван Фунев).
Правен нонсенс е руската държава да се разпорежда с чужда собственост, каквато са паметниците в други държави. Независимо на каква тема са посветени. Има основание Русия да не допуска поругаване на телата на умрели или местата, където са погребани нейни граждани, както е посочено в законопроекта. В София обаче под такава защита попада по-скоро паметникът-костница на съветските воини в квартал „Лозенец”. Докато паметникът на Съветската армия в центъра на града не е място на преклонение пред паметта на жертвите (тук оставяме настрана дебата дали съветската армия е дала жертви в България), а място, което възхвалява победата. Но чия победа и над какво?
Традиционната версия, че в случая става дума за победата над фашизма, трудно издържа - дори само заради факта, че ролята на антифашистката коалиция, която постига тази победа със съвместни усилия, е изключена по условие. През 1954 година, когато паметникът е открит в присъствието на съветския маршал Сергей Бирюзов, съюзниците в тази коалиция отдавна вече са идеологически врагове. Така че софийският паметник на Съветската армия възхвалява съвсем друга победа - на перманентната революция, започнала в Русия през 1917 и в резултат от войната разширила териториите си чак до България. И това не е интерпретация, а съществена част от „текста” на монумента - неговият източен орелеф представлява композицията „Октомври 1917“. С други думи: паметникът е отлята в бронз и камък пропаганда на наложения в страната комунистически режим. Същият този режим, който след падането на Берлинската стена е обявен за престъпен, заедно с пропагандирането му. Така че престъпление няма да е демонтирането на паметника, както иска да го изкара руският проектозакон, а съхраняването му, както е според нашия закон.
Сега е моментът
Това демонтиране трябва да включва най-малкото разрушаване на 37-метровата пресечена пирамида, която, търсено или не, превръща стъпилия върху нея съветски войник в символичен образ на завоевателя - високо над пъплещото в краката му местно население. Компанията му - български работник и майка с дете, не омекотява въздействието. Точно обратното: по оста въоръжен-цивилни издайнически напомня за окупационния характер на онзи режим.
Нека да оставим паметниците да говорят за своето време - несъстоятелността на подобни доводи става кристално ясна, ако си представим какво би било, ако докато сме били съюзници на Германия, бяхме издигнали паметник на Хитлер. Щеше ли да „радва" и до днес скейтбордистите в някоя градинка?
Любител съм на софистицираните позиции, които отчитат доводи от различен порядък, но този паметник в този вид не може да има място в центъра на столицата на некомунистическа държава. Освен ако тази държава е неизлечимо зависима от комунистическото си минало.
А що се отнася до готвения от Русия закон - той е добър повод демонтирането на паметника да стане до декември, защото дотогава дори за нея това няма да се счита за криминално деяние.
Текстът на Георги Лозанов е публикуван в "Дойче веле".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
11600
26
04.09 2019 в 11:23
"... невъзможно е да се произнесе фразата" Червената армия освободи Европа от фашизма ", без да се обиди паметта на милионите жертви на ужасния сталинистки режим, който Червената армия установи на всички територии, които окупира ...." Дмитрий Хмельницкий „СТАЛИНСКИЙ РАСИЗМ” (в сборника „Виктор Суворов без цензура”, изд. „Яуза”, Москва 2011, стр. 334 и 449, пълният текст: http://dmitrij-sergeev.livejournal.com/292722.html
11600
25
04.09 2019 в 11:14
4000
24
09.07 2019 в 17:09
11725
23
06.07 2019 в 18:33
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
3800
22
06.07 2019 в 09:50
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
316
21
06.07 2019 в 09:27
3767
20
06.07 2019 в 09:23
Ако толкова ви се харчат едни пари ги дайте за домове за сираци, нека си стои паметника. Съгласен съм с коментара по-долу за мавзолея; бях студент тогава и си спомням, че много се вълнувахме - и за какво?
6000
19
06.07 2019 в 09:13
20699
18
06.07 2019 в 06:10
Боко не печели ли с подклажданата носталгия по “онова “ време? Като се разруши мавзолея и на негово място не се направи нищо, това не помогна ли по-лесно да се забрави лицемерието, промиването на мозъци, цялата куха парадност на “онази” власт и да стане осещането само за спокойния живот, “по-доброто” образование, достъпната здравна помощ? Е, как няма да има носталгия и елементарни хора да управляват живота ни?
Мислите ли, че децата със скейтбордовете под паметника занят кой е оня с атомата и кои са тези до него? Едва ли и едва ли им пука от това че не знаят. Но някога, в някой час по история ще могат да им покажат нагледно как един народ е унизил себе си, за да угоди на някой друг. И ще им е по-лесно да научат, че не трябва да правят това и те. Децата по-лесно ще запомнят този урок когато видят нещо пред себе си, а не снимки и писания в учебниците.
С разрушаването на този паметник не се ли цели заличаването на част от историята заради комплекса, че те е било страх и си мълчал, да се опиташ да накараш тези след теб да не знаят какво е било, а да знаят това което ти им кажеш, че се случвало. И това не е ли зависимост от комунистическото ти минало?
23293
17
05.07 2019 в 23:35
Лято, отпуски, няма много за какво да се пише. Но точно сега за беля има, например за брюкселската катастрофа. Ама те за нея не щат:)
Последни коментари
Джендо Джедев
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''
dolivo
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
Владè
Можем ли да се излекуваме от зависимостите си? Ралица Стефанова в подкаста на OFFNews
Владè
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България
Johnny B Goode
Радев за Пеевски: Тази наглост на стероиди няма да се осъзнае или да изчезне от само себе си