Преди 80 години: с първите бомби над Виелун започва Втората световна война

"Събудиха ме пронизителните звуци на сирената. Отначало не разбрах какво става. Скочих от леглото, родителите ми бяха на балкона. Майка ми предположи, че вероятно става въпрос за пробен вой на сирените. И баща ми мислеше така и се учуди, че са ги пуснали в толкова ранен час", разказва роденият през 1933 година Ян Тишлер. А всъщност тогава над Виелун падат първите бомби - започва Втората световна война.

Ненадейното нападение

Ян Тишлер си спомня, че в края на август 1939-а войната вече "се усещаше във въздуха", и че за това се говорело постоянно. Но никой не е предполагал, че точно Виелун ще бъде първата мишена. Градът на около 200 км югозападно от Варшава през 1939 се намира само на 20 км от германската граница и изобщо няма стратегическо значение - в него нито има важни пътни възли, нито мост, които да трябва да бъдат отбранявани. Поради това в града е базирана само малобройна полска военна част.

Първите военни престъпления

"Още с падането на първите бомби избягахме в двора, където баща ми, който беше шлосер, имаше авторемонтна работилница. Скрихме се в канала, над който ремонтират колите. Треперехме от страх. Към следобеда вече бяхме единствените, чиято къща беше останала цяла - всичко друго бе превърнато в руини." Семейството му, както и почти всички оцелели, напускат града още същия ден. Когато войските на Вермахта пристигат, във Виелун са останали само няколкостотин души.

Заповедта за въздушния удар, осъществен от 87 бомбардировачи, е издадена от Волфрам фон Рихтхофен. През април 1937 той е щабен командир на легион "Кондор", който разрушава баския град Герника и причинява смъртта на хиляди цивилни граждани. Новата за времето си военна тактика на масирани бомбардировки на обширни територии, при които цивилните жертви се приемат за колатерални щети, може да бъде изпробвана отново след Герника. При това Рихтхофен не рискува нищо, тъй като не може да се очаква отпор от страна на заспалото градче, в което почти няма военни.

Във Виелун е извършено първото военно престъпление на Втората световна война. При бомбардировките, продължили от 4:35 сутринта до 14 часа на 1 септември са разрушени 70 процента от градчето. 1 200 от 16-те хиляди жители на града загиват.

Провокациите преди началото на войната

Нападението срещу Полша е предшествано от множество целенасочени акции, които пропагандната машина на Третия райх представя като причини за започването на война. Една от най-известните провокации е инсценираното от отряд на СС нахлуване в една германска радиостанция в Глайвиц (полски: Гливице). Нападението е трябвало да изглежда като акция на полски активисти, проникнали в радиостанцията, за да призоват живеещите в Третия райх поляци към въстание.

Други германски медии съобщават за полски бунтовници на германска земя, които били подкрепяни от полската армия. По този начин Хитлер се опитва да мобилизира войниците си и да представи германците като жертви.

Нападението срещу Вестерплате

Десет минути след първия удар срещу Виелун идва атаката срещу Вестерплате, недалеч от Гданск. В района отношенията между поляци и германци са обтегнати. Гданск, който е населен предимно от германци, е обявен във Версайския мирен договор след Първата световна война за свободен град, респективно излиза от контрола на Третия райх. Пристанището, митницата и железницата обаче се управляват от поляците, които поддържат и военен лагер и оръжеен склад във Вестерплате.

След Виелун германците нападат и оръжейния склад. Той е атакуван по море, по суша и от въздуха - в продължение на цяла седмица. И докато за жертвите от германска страна се смята, че са 3 400, от полска страна загиват само 15 души. Заради значителното надмощие на противника, в Полша отбраната на Вестерплате се смята за истинско геройство. Полските ученици например учат, че германските офицери - от уважение към смелостта на защитниците - изпращали със салюти полските войници, напускащи Вестерплате след капитулацията.

В памет на Виелун

Гданск и Вестерплате и до днес имат символично значение за началото на войната. През 2009-а, за 70-та годишнина, за честванията идват Владимир Путин и Ангела Меркел. Тогавашният полски президент Лех Качински, който малко преди това е протестирал остро срещу руската инвазия в Грузия, използва възможността в присъствието на руския гост да отправи предупреждение срещу възраждането на "неоимпериалистическите тенденции".

Няма нищо случайно в това, че тази година полският президент и правителството почитат паметта на жертвите не в Гданск, а във Виелун, където за първи път е поканен и германският президент. Гданск е един от последните бастиони на опозицията в Полша, поради което тамошните тържества са доминирани от опозиционните политици. И тъй като 80-та годишнина от избухването на войната се пада в разгара на предизборната кампания преди парламентарните избори през октомври, управляващата партия "Право и справедливост" се опитва по този начин да запази контрола над протичането на честванията.

Още по темата

01/09/2019 Свят

Президентът на Германия поиска прошка от полския народ за Втората световна война

Следете новините ни в GoogleNews