Популистите като Радев разчитат на носталгията по соца, когато ''мачкахме'' на олимпиадата в Сеул

Известни спортисти влязоха в предизборните листи на Радев и ДПС. Какъв ще е резултатът? Никакъв. Ще минат още няколко празни години, в които олигархичният модел ще се преизмисли и ще се препотвърди, но с други имена.

Разбира се, че не се случва за пръв път. Разбира се, че далеч не е само у нас. Но по моему се разбира и нещо относително очевидно – нахлуването на големи и всепризнати български спортисти в листите (основно на „Прогресивна България“ и ДПС) е плод на бесен и безогледен популизъм, който повече от всякога ще „управлява“ тази предизборна кампания.

Има ли морален казус и въобще правило тук? Има. Най-вече, защото имаме проста сделка, подобна на древната от религиозен тип „do, ut des“ („давам, за да дадеш“) – т.е. аз ти давам своето всичко и най-вече публичното си одобрение като спортист, а ти ми дължиш евентуални възможности за бизнес.

Прочути имена, които очакват нещо

Как става този бизнес? Всяко от прочутите спортни имена, освен ако не е полезен идиот, работи с нещо като бизнес екип и този екип очаква най-различни възможности за обогатяване срещу името на „титуляра“. При Румен Радев, този най-нов левиатан на популизма, се подредиха доскоро обичаните Владимир Николов, Йордан Йовчев, Петър Стойчев, че дори и наистина симпатичната Ивет Горанова: всеки от тези лични актове може да е с цел бъдеща монетизация. А пък за Стефка Костадинова даже не ми се почва – тя направи не особено сложен полет от десетилетния непобедим рекорд във високия скок до болезненото падане по нос като водач на листата на ДПС в Пловдив-град.

Хайде обаче да се опитаме да ги разберем, по човешки. Повечето от тях (включително предишните като Весела Лечева, Нонка Матова, Христо Марков, да не се връщаме по-назад) вероятно водят относително несигурно съществуване, вътрешно и психологически несъвместимо с големите постижения: и съвсем резонно искат да прекрачат от прекариата в поне горната средна класа. Затова събират намаляващия си публичен „капитал на одобрение“ и – съвсем логично – се опитват да го умножат.

В това има нещо ужасно соц, разбира се, но и не само. Ако известният плейбой Илие Нъстасе влиза в румънската политика, това е отделен разказ – той все пак беше гениален тенисист през 1970-те. Любов Егорова, с шест златни и три сребърни медала в ски-бягането от Албервил 1992 и Лилехамер 1994, бе „звезда“ на ранния Путин, дръзнала да разбие скандинавската доминация, но и да се оттегли навреме от политиката. Ако Ванс Амори, тъмнокожият тук-там шампион по крикет, стане премиер на Невис (от островите Сейнт Китс и Невис в Карибско море), това е по-скоро забавно и прилича на нашия Борисов - футболистът на „Витоша“ (Бистрица) с най-малко пробягани метри, не километри. Но всичко това са по-скоро изключения от правилото. А то е ясно – има нещо рудиментарно неморално и ненормално в използването на хора от спорта или културата за краткосрочни политически цели.

Някой просто е изтъргувал собствения си бранд

Има всъщност и нещо смехотворно. Популистите като Радев, че и почти всички партии, все още живеят в аналогов свят, и правилно – разчитат на искрометните рефлекси от носталгията по соца, когато „мачкахме“ на олимпиадата в Сеул и имахме не знам си каква армия. Смешното е в това как не отчитат новата дигитална революция и протестната все по-младежка енергия, която напълно преправи правилата на публичното, че и на живота – и популистите все още вярват сляпо, че успешният спортист е вид гаранция за успешен политик. Само че времето си минава и новите поколения добре знаят, че един добър волейболист, забележителна каратека или гениална скачачка не означава непременно политически принос. Означава единствено и очевидно, че някой просто е изтъргувал собствения си личен бранд.

И знаете ли какво? Това почти никога не води до политическа принадена стойност. Основно заради това, че спортистите по принцип не са най-светлите умствени крушки в големия обществен полилей (да се изразя елегантно), но и най-вече заради дребната сметчица, която чудесно съвпада с другата дребна сметчица.

Понеже аз винаги съм и вид Касандра, да предупредя и за друго: ако сме свръхначетени и познаваме хуманитарното, особено историята, си знаем още от Римската република, че трябва да гледаме с гигантско подозрение на всички homines novi („нови хора“) в политиката. Да, съществуващите са предимно неприятни, но поне изглеждат като познато зло.

А резултатът пак ще е същият

Ако го преведа на съвременен език - връчването на политиката на пореден "нов човек", уж самосъздаден, ще доведе до съвсем същия резултат, по подобие на други в най-новата ни история. Да, досетихте се. Този резултат пак ще клони към нула относно инвестиции и въобще българско добруване; просто ще минат още няколко празни години, в които олигархичният модел ще се преизмисли и ще се препотвърди, но с други имена.

И тогава няма да е виновна Ивет Горанова или Стефка Костадинова, да са живи и здрави. Виновни за трижди проклетата си съдба и за това, че вечно сте пациенти в стая номер 6 (по Чехов) пак ще сте вие. Освен ако не гласувате, знам ли ви.

Дойче веле