Вече предпоследната ни олимпийска шампионка Румяна Нейкова поздрави Ивет Горанова за спечелената титла в каратето в Токио. Именно Нейкова беше последната ни златна медалистка, като спечели титлата в гребането в Пекин през 2008 година. В интервю пред Букмейкър Рейтинги голямата ни спортистка споделя радостта си за постигнатото от 21-годишната Горанова и призовава да не се смесва спортът и политиката, както и да не се сравняват различните епохи в спорта, защото всичко е различно. За финал тя изразява съжалението си, че българите вече трудно могат да се нарекат спортна нация, тъй като не спортуват.

-Руми, какъв е първият ти коментар след олимпийската титла на Ивет Горанова?
-Браво, огромни поздравления за това дете, защото за мен е дете – тя е на възрастта на нашия син. Прекрасно представяне, много се зарадвах. Пропуснах само първата й среща в групата, но след това стисках палци до края. Олимпийската титла е нещо несравнимо.

-Сякаш бяхме позагубили вяра, че скоро българин ще стъпи на олимпийския връх, след като ти го направи за последно през 2008 година?
-Много се радвам, че отново имаме олимпийска шампионка. Мина доста време от Пекин 2008 година, но ето, че пак може да се зарадваме.

-Каква е оценката ти за представянето на българите до момента, остават още три дни до края на Игрите?
-Поздравявам всички наши момчета и момичета за участието – не само медалистите, а абсолютно всички. Аз неведнъж съм казвала, че участието на български спортисти на Олимпийски игри е индивидуално участие на самите спортисти, техните треньори и федерации. Моят апел е никога да не се намесва политиката в спорта, защото не й е мястото там – държавата не участва.

-Вече имаме 5 медала, колкото спечелихме именно в Пекин 2008 година. След това в Лондон 2012 и Рио де Жанейро 2016 година имахме по три отличия. Това означава ли, че спортът ни се развива?
-Вижте, истината е, че нещата са несравними. Не можеш да сравняваш Олимпийските игри в Барселона 1992 година и Атланта 1996, или Атланта и Сидни 2000 година. Нито един олимпийски цикъл не е същият като предишния или следващия. Виждате колко се променя спорта. На Олимпийските игри в Монреал 1976 година например страните участнички са 92, а сега в Токио са… 209! Виждате ли колко много различни медалисти и призьори от различни краища на планетата има на тези Игри.

По-малките страни все повече печелят медали – ето, малко след олимпийската титла на нашето момиче, бахамец взе златото на 400 метра в леката атлетика. Виждате американците – нямат силен спринтьор шампион на 100 метра, щафетата им на 4х100 метра не се класира дори на финала. Има още десетки разлики, които мога да посоча и това е аргумент да не сравняваме едни Игри с други, като това се отнася и за спечелените медали, за които ме питате.

-Кога можем да говорим за тенденция в развитието на българския спорт? Защото в Токио изпратихме най-малобройната си делегация на Олимпийски игри.
-Това е тема на дълга дискусия. Всичко зависи от нашата нация, не от конкретен министър, политик или партия. В момента ние не сме спортна нация, защото не спортуваме. И затова можем да обвиним само и единствено себе си. България не е спортна нация, каквато е била преди. Но нека завършим оптимистично – браво, браво, браво… Браво на тези български спортисти, които сега ни представят в Токио. Пожелавам още медали на останалите участници.

Още по темата

05/08/2021

Бойни

Ивет Горанова - от народните танци в Долна Митрополия до олимпийския връх в Токио