В болницата убиха мама. Изповедта на мъжа, нападнал лекарите

Последна промяна на 17 април 2012 в 06:13 28513 7

Болница, Снимка: БГНЕС
„Двама братя пребиха лекар в пазарджишката болница заради смъртта на майка им.” Под такова заглавие на 6 април OFFNews.bg разказа за смъртта на жена, починала от сърдечна недостатъчност в Пазарджик непосредствено след изписването си от болница в София. Там била приета с кардиологични проблеми. След смъртта на жената двамата ú сина отишли в спешното отделение на болницата и пребили дежурния лекар. След случилото се медиците изпаднали в стрес и поискали по-сериозна защита от полицията. Казаното дотук е версията на ръководството на болницата и на полицията. Дни след трагедията един от синовете на жертвата – Георги Данаилов, изпрати писмо до OFFNews.bg. Ето какво се случило, според неговия разказ.*   Пише ви Георги Данаилов, синът на починалата в пазарджишката държавна болница Мария Георгиева Йорданова на 63-годишна възраст. Искам да ви изложа цялата история за смъртта на майка си. На 2 април сутринта майка ми отиде на преглед в болница „Св. Екатерина” в София. Обади ми се в 10 часа. Каза, че ú предложили безплатна коронарография, защото е с направление. Казах: „Добре, направи” и допълних, че ще отидем до София, но тя отказа. Нямало смисъл да се разкарвам, тъй като на другия ден щели да я изпишат. Обади ми се след коронарографията и ми каза, че е добре. Не са слагали стенд, тъй като нямало нужда. Чухме се по телефона още няколко пъти. Изписаха я на другия ден, на 3 април, в 11 часа. Тръгнала за гарата да хване влак за Пазарджик. Обадила се на баща ми и казала, че я наболява коремът и да я чакаме на пазарджишката гара. Татко ú казал, че тръгваме за София, за да я заведем в болницата. Тя отвърна, че е вече изписана и не могат да я приемат отново без записан ден и час. На гарата в Пазарджик тя пада по стълбите на влака от болка в корема. Веднага я закарах в Бърза помощ в Пазарджик. Там и направиха изследване на урината, ехограф и ренгенова снимка. През това време тя лежа в Бърза помощ три часа и половина на системи с бусколизин, спазмалгон и други болкоуспокояващи. Накрая излезе един лекар и каза: „От клатушкането във влака е тръгнала песъчинка от бъбреците“. Отговорих, че на майка ми е правена коронарография и че няма болни бъбреци. Тогава той предположи, че се е възпалила жлъчката. Допълни: „Ще я качим на четвъртия етаж в Първа хирургия и с 2-3 банки с бузколизинче болката ще отшуми“. Попитах го защо не се обади за консултация в „Света Екатерина”. Отговорът беше: „Нямам им телефоните”. Дадох му епикризата, където са записани всички телефони, но той ми каза: „Обади се ти“. В паниката отвърнах, че има телефони и той трябва да се обади, за да обясни случая. Този път отговорът беше: „Горе, в отделението, ще се обадят”. Качих майка си на количка и я закарах в Първа хирургия, където също обясних, че е след коронарография. Те ми казаха, че има бъбречна криза. Поисках да остана като придружител през нощта, но ми отказаха - такава практика в отделението нямало. Казаха ми, че е добре, въпреки че стенеше от болки. В 22 часа вечерта позвъних на звънеца пред отделението. Излезе истерична сестра, която се разкрещя, че съм щял да събудя лекаря. Попитах за майка ми. Тя каза: „Много е добре” и аз си тръгнах. В 2 часа през нощта майка ми позвъни по телефона и, едвам говорейки, ми каза, че умира от болка. Веднага тръгнах за болницата. По пътя ми звънна телефонът. Беше медицинската сестра. Обаждаше се от телефона на майка ми. Попитах кой се обажда от телефона на майка ми. Отвърна, че е дежурната сестра. Увери, че майка спи и е много добре. Казах ú, че лъже, че след не повече от 5 минути съм в болницата и затворих телефона. Качих се в отделението. Звъннах на звънеца, но ми пратиха охраната на болницата. Той ми каза да дойда сутринта в 7:30 часа, защото съм щял да събудя лекаря. Слязох долу. Прекарах нощта в коридора на Бърза помощ на топло. В 7:30 се качих в отделението, влязох при майка ми, тя не можеше да говори от болка. Каза ми, че когато ми се е обадила по телефона през нощта, са ú взели апарата и са ú сложили морфин. Започнах да търся лекари в отделението. Нямаше никой, само една сестра, която каза, че докторите тръгнали, защото смяната им вече привършила. Попитах майка ми иска ли да я закарам в частна болница или да я върна в София и да моля на колене да я приемат отново в „Света Екатерина”. Тя не знаеше какво да ми отговори. В този момент на вратата се появи един лекар и аз го попитах защо майка ми е в такова състояние. „Не са бъбреци. Установихме, че я боли жлъчката. В София е яла някаква наденичка на гарата и явно от това я е заболяла жлъчката“, отговори той. Олекна ми, като каза, че са установили, че е жлъчка и може да я оперират. Но лежащо болната жена до майка ми каза, че майка ми се е превивала от болки през нощта и стенела, и че през нощта са я преместили в другата стая, за да не гледа как се мъчи. На сутринта пак я върнали в стаята на майка ми. Цял ден бях в болницата да чакам да оперират майка ми от жлъчка. Казаха ми: „Като отминат болките, тогава. Сега иди се наспи“. Към 14 часа, след като поспах, отидох в болницата. Майка ми лежеше неподвижно. Помоли да си тръгвам, за да не я гледам в такова състояние. Явно пак ú бяха били морфин. Надявах се на другия ден най-сетне да я оперират от жлъчка. Казаха ми, че ще я оперират след като преминат болките. Изпратиха ме да се пребирам вкъщи, тъй като свиждането свършило. Пак помолих да остана като придружител - пак ми отказаха. На другия ден в 7.10 сутринта се обадиха от болницата, че майка ми е починала. В 7.20 вече бях в болницата и крещях: „Некадърници!”. Попаднах на един мъж с очила и го попитах къде са лекарите. Отговори, че не знае, защото той бил само охрана. По-късно разбрах, че самият той е докторът. Каза да напусна отделението. Изритах една пластмасова маса и ú счупих крака. Влязох в един кабинет и видях, че пишат на компютъра документи за майка ми с назначени най-различни лекарства, а тя бе лекувана само с бусколизин, папаверин, но-шпа, които видях на болничния ú лист, закачен на леглото на майка ми, преди да почине. Ударих клавиатурата на компютъра с юмрук и я счупих, за да престанат да добавят какви ли не лекарства, с които майка ми не е била лекувана. Счупих и един малък прозорец. Дойдоха шестима охранители на болницата и аз се разкрещях: „Извикайте полиция“, като мислех, че полицията ще въдвори ред и ще седнем в един кабинет: докторите, аз и полицаите, за да изясним спокойно кой е виновен за грешните диагнози. Докторите казаха на полицаите, че няма да разговарят с мен и да ме изхвърлят от коридора на отделението. Аз се дърпах. Сложиха белезници на мен и брат ми, който беше с мен, без той да е направил нещо. Попитах полицаите: „Ако вашите майки починат, какво ще направите?!“. Тогава единият каза: „Бе ти за мойта ли майка ще ме питаш?” и ме свали от четвъртия етаж, бутайки ме по стълбите по главата. Удряйки се от стъпало на стъпало, се държах здраво за него, за да омекотя ударите. В Бърза помощ в коридора зад вратите ме пребиха от бой, удряйки ме в бъбреците и гърба. Заведоха мен и брат ми в полицията и ни дадоха да подпишем документ, че нямаме претенции за задържането в противен случай щели да ни задържат за 72 часа и нямало кой да погребе майка ни. С брат ми се подписахме и отидохме веднага в болницата – не искахме в Пазарджик да правят аутопсия на майка ми, а в София. Директорът на болницата каза, че аутопсията е направена отдавна и в 7.30 сутринта майка ми е била вече зашита. Как така майка ми умира в 5.15 часа сутринта, както е записано, в 7.10 часа ми се обаждат да ми кажат, че е починала и през тези 2 часа е била аутопсирана без наше съгласие и без трупът да е преседял необходимото време в моргата? От болницата отидох направо в Районна прокуратура и пуснах жалба. Прокурорът назначи незабавна повторна аутопсия в Пловдив. Оказа се, че там аутопсията можело да се извърши чак два дни по-късно, защото лекарите ги нямало. През тези два дни тялото на майка ми започна да се разлага, защото камерите са плюсови, а при повторна аутопсия не бивало тялото да се замразява. След аутопсията в Пловдив тялото на майка ми беше подуто като на 300-килограмов човек, едва събиращо се в ковчега. След 3 безсънни нощи погребахме майка ми, сега чакаме резултатите от Съдебна медицина Пловдив. Дано са верни! Разчитаме изцяло на Съдебна медицина Пловдив. Според резултатите от аутопсията в Пазарджик майка ми е починала от белодробна емболия. Д-р Кацарски – директор на болницата, съобщи пред медиите, че сърцето ú било спряло. Колко версии още ще кажат за смъртта на майка ми в Пазарджишката болница, като те дори не знаят датата на смъртта й? Тя умира на 5 април 2012 г. сутринта в 5:15 часа, а в смъртния акт е записана дата на смъртта 4 април 2012 г. И още нещо - д-р Милко Петров (дежурният в спешното отделение, когато братята отиват в болницата, научили за смъртта на майка си - бел. ред.) съобщава пред журналистите, че майка ми в 5.00 часа сутринта е станала да си измие зъбите и била добре. Не мога да повярвам, че майка ми, превивайки се от болки, ще си мие зъбите в 5.00 часа сутринта. Тя не можеше да стане от леглото от болка, а и нямаше паста и четка за зъби - просто не бяхме занесли в суматохата. Стига лъжи! Надявам се, че истината ще излезе наяве и всичките некадърни лекари ще получат справедливо наказание за тяхното безхаберие и некадърност.   * Публикуваме текста с незначителна редакция.
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X