Quantcast

Братя пребиха лекар заради смъртта на майка им

Последна промяна на 06 април 2012 в 12:36 1934 1

Снимка: Сергей Антонов
Снимка: Сергей Антонов
Двама братя пребиха лекар в пазарджишката болница. Причината - смъртта на майка им. Жената била изписана от болница в София, където постъпила заради сърдечни проблеми. При пристигането си в Пазарджик обаче получила болки в корема и била хоспитализирана в местната болница, след направени пълни изследвания. Лекарите обаче не открили причина да я оперират, а я оставили за наблюдение, съобщава Dnes.bg. След време жената се почувствала по-добре и я изписали. Вчера в 5 часа сутринта обаче починала. "Аутопсията показа, че пациентката е починала вследствие на сърдечна недостатъчност", каза пред Dnes.bg директорът на МБАЛ "Пазарджик" д-р Пенко Кацарски. Ядосани заради смъртта на майка си, двамата й сина отишли да търсят мъст снощи в спешното отделение и пребили дежурния лекар. След това потърсили и медицинските сестри. Охраната на болницата не могла да се справи с тях и повикала полиция. Пристигналите на място двама униформени служители също били нападнати от побеснелите мъже. "Единият полицай е бил ударен в главата, а на другия е скъсан пагонът", поясниха от Областната дирекция на МВР. Побойниците са задържани за 24 часа, но били пуснати от ареста по-рано, за да организират погребението на майка си. Медиците в Пазарджик са в стрес след нападението над техен колега. Те настояват държавата да вземе мерки, за да се запази сигурността на лекарите по време на работа. Те са оказали съпротива, когато са пристигнали полицаите, съобщават от ОД на МВР в Пазарджик.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.04 2012 в 17:58

Здравейте на всички във форума, пише ви Георги Данаилов, синът на починалата в пазарджишката държавна болница Мария Георгиева Йорданова на 63годишна възраст. Искам да ви възложа цялата история за смъртта на майка си.На 02.04.2012 г. сутринта майка ми отива на преглед в София в болница Света Екатерина.В 10часа ми се обажда по телефона и ми съобщава,че и предложили да направят коронаро графия,напълно безплатно,тъй като имала направление.Аз и казах : "Добре,направи." И че щ, отидем до София . Тя ми каза , че няма смисъл да се разкарвам, тъй като на другия ден щяли да я изпишат. Обади ми се след коронаро графията и ми каза , че е добре. Не са слагали стенд, тъй като нямало нужда.Чувахме се по телефона още няколко пъти.На другия ден на 03.04.2012 я изписват в 11:00часа и тя тръгва към гарата да хване влак за Пазарджик. Обажда се на баща ми , че я наболява корема и да я чакаме на Пазарджишката гара.Татко и казва , че тръгваме за София за да я заведем в болницата.Тя каза ,че вече е изписана от там и няма да могат да я приемат повторно без предварително записан ден и час. Пристигайки на гарата в Пазарджик тя пада по стълбите на влака от болка в корема. Веднага я закарах в Бърза помощ в Пазарджик. Там и направиха изследване на урината, ехограф и ренгенова снимка. През това време тя лежа в Бърза помощ 3.30 часа на система с бусколезин,спазмалгон и други болко-оспокояващи.Накрая излезна 1 доктор и каза "От клатушкането във влака е тръгнала песачинка от бъбреците",казвам му "Докторе знаеш ,че на майка ми е правена коронаро-графия и няма болни бъбреци".Той каза "Тогава сигурно се е възпалила жлъчката.Ще я качим на четвъртия етаж в първа хирургия и с 2-3 банки с бузколезинче, болката ще отшуми". Попитах доктора "Защо не се обади в болница Света Екатерина в София, за консултация дали да е върнем там или да остане в Пазарджишката болница".Той ми каза " Нямам им телефоните".Дадох му епикризата от София, там са записани всички телефони.Той ми казва "Обади се ти" аз в паниката гледайки епикризата търся телефона на доцент Трендафилова правила коронаро-графията, и казвам на лекаря, че има телефони на болницата и той да се обади,и да обясни за случая.Отвърна ми "Горе в отделението ще се обадят". Качих майка си на 1 количка и я закарах в отделението Първа херургия.Там им казах, че е след коронаро-графия. Те ми казаха ,че в момента това е бъбречна криза. Поисках да остана като придрожител през нощта, но казаха,че такава практика в отделението нямало и да се пребираме в къщи.Казаха ми , че е добре въпреки,че стенеше от болки. В 22:00часа вечерта позвъних на отделението на звънеца.Излезна една истерична сестра и се разкрещя, че съм щял да събудя лекаря.Попитах за майка ми. Тя каза "Много е добре" , и аз си тръгнах. В 02:00часа през нощта майка ми позвъни по телефона и едвам говорейки ми каза, че умира от болка.Веднага тръгнах за болницата. По пътя ми звънна телефона и ми се обади сестрата от телефона на майка ми.Аз попитах " Кой се обажда от телефона на майка ми".Тогава тя ми казва, че е дежурната сестра и е забранено за телефони в отделението. Увери , че майка спи и е много добре - казах и , че лъже , и че след не повече от 5 минути сам в болницата и затворих телефона. Качих се в отделението. Звъннах на звънеца, но ми пратиха охраната на болницата.Той ми каза да дойда сутринта в 07:30часа, защото съм щял да събудя лекаря.Слезнах долу и стоях през нощта в коридора на Бърза помощ на топло.В 07:30часа сутринта се качих в отделението, влязох при майка ми, тя не можеше да говори от болка.Каза ми ,че когато ми се е обадила по телефона през нощта са и го взели и са и сложили морфин. Започнах да търся доктори в отделението.Нямаше никой , само 1 сестра каза ,че докторите тръгнали, защото смяната им вече привършила.Само сестрите чакаха докторите от дневната смяна.Попитах майка ми да я закарам в частна болница или да я върна в София и да моля на колене да я приемат отново в болница Света Екатерина в София.Тя не знаеше какво да ми отговори. В този момент се появи на вратата 1 доктор и аз го попитах "Защо майка ми е в такова състояние". Той ми каза "Не са бъбреци, остановихме ,че я боли жлъчката.В София е яла някаква наденичка на гарата и явно от това я е заболяло жлъчката".Олекна ми като каза ,че са остановили ,че е жлъчка и може да я оперират.Но лежащо-болната жена до майка ми каза ,че са е превивала от болки през нощта и стенела, и че през нощта са я преместили в другата стая за да не гледа как се мъчи.На сутринта пак е върнали в стаята на майка ми. Цял ден седях в болницата да чакам да оперират майка ми от жлъчка. Казаха ми "Като одминат болките тогава, сека иди се наспи".След обед към 14:00часа , след като поспах отидох в болницата. Майка ми лежеше неподвижно и ме помоли да си тръгвам от там за да не я гледам в такова състояние.Явно и бяха сложили пак морфин. Надявах се ,че на другия ден най-сетне ще я оперират от жлъчка. Казаха ми,че ще я оперират след като преминат болките.Изпратиха ме да се пребирам в къщи тъй като свиждането свършило.Пак помолих да остана като придружител-пак ми отказаха.И на другия ден в 7.10 сутринта се обадиха от болницата,че майка ми е починала.В 7.20 вече бях в болницата и крещях "Некадърници" питах този с очилата къде са докторите и ми каза ,че незнае , защото той е охраната. В същото време това е бил самият доктор. Каза да напусна отделението. Аз изритах една пластмасова маса и й счупих крака. От там влязох в 1 кабинет и видях ,че пишат на компютъра документи за майка ми с назначени най-различни лекарства, а тя бе лекувана само с бузколизин,папаверин,ношпа, които видях на болничния й лист закачен на леглото на майка ми преди да почине. Одарих клавиятурата на компютъра с юмрук и я счупих за да престанат да добавят какви ли не лекарства още. Счупих и 1 малък прозорец. Дойдоха 6 охранитела на болницата и аз се разкрещях "Извикайте полиция" като мислех ,че полицията ще въдвори ред и ще седнем в 1 кабинет : докторите , аз и полицаите за да изясним спокойно кой е виновен за грешните диагнози. Докторите казаха на полицаите ,че няма да разговарят с мен и да ме изхвърлят от коридора на отделението. Аз се дърпах, тогава те ми сложиха белезници съответно и на брат ми без да е направил ,той пък абсолютно нищо. Тогава аз попитах полицаите "Ако вашите майки починат какво ще направите" . Тогава единият полицай каза "Бе ти за мойта ли майка ще ме питаш и ме свали от четвъртия етаж бутайки ме по стълбите по глава удряйки се от стъпало на стъпало държах се здраво за него за да омекотя ударите. В Бърза помощ в коридора зад вратите ме пребиха от бой удряйки бе в бъбреците и гърба. Заведоха мен и брат ми в полицията и ни дадоха да подпишем документ, че нямаме претенции за задържането в противен случай щели да ни задържат за 72часа и нямало кой да погребе майка ни. С брат ми се подписахме и отидохме веднага в болницата за да не правят аутопсия на майка ни в Пазарджик, а в София. Директора на болницата каза ,че аутопсията вече е направена отдавна и в 07:30 сутринта майка ми е била вече зашита. Чудя се как в 05:15 сутринта майка ми почива и в 07:10 ми се обаждат ,че е починала и през тези 2часа е била аутопсирана без наше съгласие и без трупа да е преседял необходимото време в моргата. От там отивам в районна прокоратура и пускам жалба. Прокурорът назначава незабавна повторна аутопсия в Пловдив, но за съжаление се оказва ,че докторите в Пловдил ги нямало и ,че може да се направи аутопсия след 2 дни по-късно. През тези 2 дни тялото на майка ми вече започва да се разлага, защото камерите са плюсови , а при повторна аутопсия не бивало да се замръзява .Завършиха аутопсията в Пловдив, тялото на майка ми беше цялото подуто като на 300 килограмов човек, едва събиращо се в ковчега. След 3 безсънни нощи погребахме майка ми , сега чакаме резултатите от съдебна медицина Пловдив, които щяха да чакат след 3 седмици и дано да са верни. Разчитаме изцяло на съдебна медицина Пловдив. В Пазарджик аутопсията показва, че майка ми е починала от белодробна емболия ,макар че още не съм видял листа а доктор Кацарски - директор на болницата в Пазарджик съобщава на медиите ,че сърцето и било спряло. Колко версии още ще кажат за смъртта на майка ми в Пазарджишката болница, като те дори не знаят датата на смъртта й. Тя почива на 05.04.2012г. сутринта в 05:15часа, а на смъртният акт записват дата 04.04.2012г. И пред журналисти доктор Милко Петров съобщава, че майка ми в 05:00часа сутринта е станала да си измие зъбите и била добре.Немога да повярвам, че майка ми превивайки се от болки ще си мие зъбите в 05:00часа сутринта , като тя неможеше да стане от леглото от болка и най-вече ,че нямаше паста и четка за зъби, просто не и бяхме занесли в соматохата. Стига лъжи и се надявам ,че истината ще излезне наяве и всичките некадърни лекари ще получат справедливо наказание за тяхното безхаберие и некадърност.