OFFNews започна дискусия “Какви са исканията на протеста”. В нея ще търсим за мнение тези, които са ни известни като лидери на протестите, но дискусията е отворена и за всички, които имат своя визия за гражданското общество и участието му в процеса на вземане на решения. Ето мнението на Ясен Василев.

На редакционната ни поща [email protected] всеки може да изпрати предложенията си.

Казвам се Ясен Василев, пиша под псевдонима Ясминка. Занимавам се с предимно с музика, затова не мога да претендирам за компетентност в други области, но, слушайки "експертите", се мотивирам достатъчно, за да ви изпратя няколко предложения.

Да започнем от настоящата ситуация - тотална абдикация на властта (предполагаемо, но така поне изглежда и се тиражира). Решението е: назначаване на служебно правителство без политически ангажименти освен тези - осигуряване на гражданска дискусия, без участие на настоящите политически партии, до достигане на консенсус относно бъдещите приоритети във вътрешната и външната политика на държавата.

Смятам, че такава дискусия е възможна при положение, че телевизиите са задължени да отразяват политическите процеси. Това ни отвежда до задължителната първа стъпка за директен мажоритарен, граждански избор на ръководството на СЕМ.

Донякъде съм наясно с ролята, която медиите изпълняват през споменатите години. Смятам, че в дискусията задължително трябва да присъстват колегии от университетите и БАН. Тя трябва да е правна, за ревизиране на конституцията, да доведе до обстоен анализ на несъответствията в нея и на директните и нарушения. Дори аз, като абсолютен лаик, намирам едно такова несъответствие:

 Чл. 11.

(1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.

(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

Не знам дали пазарният фундаментализъм се вписва в термина идеология, но със сигурност той е държавната идеология.

Дискусията трябва да е и икономическа - за обстоен анализ на реалното икономическо състояние на държавата и съставяне на дългосрочен проект за развитие.

Това е задължително да стане без участието на ИПИ, ЦИД, "Отворено общество" и безкрайният списък от подобни организации, финансирани от чужди държави и доказали компетентността си през годините. Това не би било изключване от обществото за тези организации, тъй като тяхното идейно лоби, така или иначе, е проникнало достатъчно дълбоко в доктрината на образованието. Трябва да се направи и пълен икономически анализ на дейността на банките през последните години. Без да съм специалист, мога да се обзаложа, че ако такъв анализ се проведе безпристрастно, доста хора ще се окажат в затвора.

Дискусията трябва да е също философска и историческа - за ревизиране на гореспоменатите. 

Крайните решения задължително да се взимат със съгласие на гражданското общество. Твърде дълго ни убеждаваха, че обществото е незряло и не може да взима решения за бъдещото си развитие, но аз съм убеден, че то има необходимата енергия и потенциала, за да го направи. Стига тази енергия да не се разпилява и насочва в неправилна посока, обществото ни има сили да се измъкне от коловозите. Тези, които говорят обратното, не споменават факта, че то никога не е имало този шанс - и вие и аз знаем, че заблудата на обществото е първостепенна роля на медиите през целия така наречен "преход".

Ролята на достигнатия консенсус е да залегне като основен дългосрочен план за включване на възможно най-голям процент от населението в обществено-икономическите отношения, драстично повишаване на жизненото равнище, балансиране на агресивната ни (към по-слабите) външна политика, същата, която ни поставя в унизителна зависимост от все повече държави. Драстично пренасочване на ресурсите на държавата, примерно от МО и МВР, към здравеопазване и образование (зная, че това звучи незряло, но не мисля, че тези институции имат приоритет в съвременните условия).

От години обществото ни се бори за заветната лустрация, тя обаче е единствено вредна, ако се извършва "на парче". Извършена изцяло е опасна за националната сигурност и живота на твърде много хора в частност. Това е много труден момент от дискусията, но той рано или късно трябва да се състои. При всички положения "агентите" нямат място в нея, те също имат достатъчна  представителност в обществото.

Национализация на монополите (знам как звучи на езика на съвременната идеология - комунизъм), но не е това. Цялата мрежа от монополи е изградена с публични средства, след това е приватизирана. Нямам нищо против свободния пазар, но досега не съм видял разпределител, който сам си е изградил мрежата и е станал конкурент на нещо вече съществуващо. Нито видях как "Лукойл" са построили рафинерия и станаха конкуренти. Всички монополисти в енергетиката изкупиха за обидно малко пари изграденото от държавата - неефективното управление не може да бъде основателна причина за това прахосване на обществен ресурс.

Ефективна промяна в действията на прокуратурата, целяща да установи виновните за драстичните нарушения и престъпления на отговорните за разрухата, в която живеем, политици и експерти. Това не е продиктувано от реваншизъм - смятам, че би дало съществена част от насоките за едно бъдещо правителство. 

При постигане на съгласие относно горепосоченото, временното правителство се задължава да осигури демократични избори, като включи излъчените от гражданските инициативи (те неизбежно ще се появят при положение, че гореспоменатият дебат се състои) представители. Дори при положение, че това противоречи на конституцията. Конституцията, както и законите, се пишат от хора за хора и не мисля, че имат статут на природни.

Допълнително задължение на правителството е осигуряване на стабилност през периода до гореспоменатите избори.

Това съвсем не изчерпва темата, но се надявам да е поне началото на края за нашата обща безпомощност.

Още по темата

25/02/2013

България

Исканията на протеста: Предложенията на докторанта Константин Колев

25/02/2013

България

Исканията на протеста: Мнението на Стоян Пировски

23/02/2013

България

Исканията на протеста: Предложенията на Петър Райков