38% от политиците не могат да произнесат "министър-председателят"

Последна промяна на 17 май 2013 в 13:29 7356 14

Преподавателите от СУ Владислав Миланов и Надежда Стелянова представиха резултатите от изследването си за политическото говорене заедно със студентите Ивелин Димитров и Лия-Мария Борисова. Снимка: БГНЕС
Преподавателите от СУ Владислав Миланов и Надежда Стелянова представиха резултатите от изследването си за политическото говорене заедно със студентите Ивелин Димитров и Лия-Мария Борисова. Снимка: БГНЕС

38% от българските политици не могат да произнесат "министър-председателят". От техните уста обикновено излиза "министър-председателъ".

Това заяви преподавателят в Софийския университет Владислав Миланов при представянето на изследване на речта на политиците в предизборната кампания, направено от Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч и студенти от СУ.

Агресивно и празнословно е било говоренето на политиците в предизборната им кампания. Речта на президента Росен Плевнелиев пък може да се определи като подчертано бавна, успиваща - все едно разказва приказка на деца, за да ги приспи.

 

"Речта на политиците по време на кампанията надхвърля сериозно границата на доброто общуване. Тя показва истинско незачитане на словото", коментира Владислав Миланов, преподавател в СУ и един от авторите на изследването.

"Уличният език реално присъстваше в публичното говорене. Агресията и некоректният тон бяха водещи. Изказванията на политиците се свеждаха до обиди към опонента или едно безкрайно общо говорене - нямаше предизборно говорене по същество", допълни преподавателят.

Агресията на политиците бе видима не спрямо опонентите им, а и към журналистите. Освен това политиците не са отговаряли конкретно на въпросите от репортерите, а са говорели това, което предварително са си решили да кажат, е извод от изследването.

По отношение на изобилстващите диалекти в публичната реч на политиците Миланов коментира:

"Не е нужно да ходим на теренни проучвания - в парламента можем да си съберем достатъчно материал".

Авторите на изследването отказаха да коментират езика на "главните герои" в изтеклата в медиите стенограма -Експремиерът Бойко Борисов, бившият земеделски министър Мирослав Найденов и бившият градски прокурор Николай Кокинов.

"Не е проблем човек да говори така, когато не знае, че е записван. Проблем е, когато говори така от публична трибуна", обясни гл. ас. Надежда Сталянова, преподавател в СУ.

 

Ето някои примери от предизборното говорене, засечени от авторите на изследването:

С вашия крупен интелект не съм в състояние да споря. Правя го само когато реша./// Вие сте младо момиче, но на вид не Ви личи./// Изгониха ви от БТВ, а тук едни наивни хора Ви взеха. (Румен Петков към Диана Найденова)

Не ме занимавайте сега с глупости. Чуйте какво ви говоря. (Сергей Станишев)

Това са фантазии в главата на Цв. Цветанов. (Мая Манолова)

Като дойде някой у нас, не мога да го накарам да се събуе по бели гащи. Това момче, когато е расло по улиците на Евксиноград, ние сме яли филии с мас по улиците. (Бойко Борисов пред Кеворк Кеворкян)

"Не бях комуникирана." (Меглена Кунева)

 

Опити за образност:

Гадничко, клетите женици.

Цветанов съм го гледал в очичките. (Бойко Борисов)

Всеки човек преди да пусне бюлетинката. (Ст. Данаилов)

Държавица (Волен Сидеров)

Печатче (Хр. Христова)

 

Тенденции към заиграване с журналистите, за да се избегне конкретността:

Аз не мисля, че сега трябва да обсъждаме или не ме занимавайте с глупости... (Сергей Станишев);

Защо ме прекъсвате, аз казвам толкова важни неща?! (Волен Сидеров).

 

Стремеж към позоваване на проблемите на хората:

Хората гладуваха, хората буквално плачеха. (Сергей Станишев)

Нема да гонъ младите хора зорлем (Жорж Ганчев)

 

Отклонения от книжовноезиковите норми:

 Шото, трева (Алиосман Имамов)

Тряа, праим (Н. Цонев)

Затва, тва (Ж. Ганчев)

Компитентна проверка, дипутати (Лазаров)

дикември, след осимдисет и дивета година (Д. Чуколов)

Шъ говоръ тихо (Слави Бинев)

да преразпределът и да изгонът (И. Франц)

да отговорът на този въпрос (М. Константинов)

потвърдът, подкрепът (Цветан Цветанов)

сега си мислъ, говоръ (Иван Костов)

Требва, голем скандал в президентството (Ж. Ганчев)

Тяхните началници (Т. Дончева)

Щеха, съ се сляли (Б. Борисов)

хора, които никога не са биле (В. Марешки)

правиме, мислиме (при всички политици)

ЦИК има 21 члена. Комисия с 9 члена. (Михаил Константинов)

Ще ви натрупам няколко факти, има над две хиляди печати (М. Мирчев)

Гледам Станишев е тръгнал да освобождава бившите му (вместо си) министри; Г-н Цеков коментира неговите (вм. своите) виждания (Яне Янев)

 

Законите

Авторите на изследването проучили и езика на внесените в 41-то Народно събрание законопроекти и установили впечатляващи грешки, каквито не допуска дори средно грамотен гимназист. Освен липсващи или излишни запетаи, неулучен пълен член или сбъркано И с Й, сред текстовете се среща например и изречение, дълго 15 реда.

Ето някои примери, най-често взети от мотиви към законопроекти:

Пунктуационни грешки:

Лице /???/ намиращо се под закита на държавната тайна /???/ не може да бъде...

Употреба на главни и малки букви:

Висшият Съдебен Съвет; Българската народна банка; Националната Електрическа компания (Закон за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности)

Пет от членовете на общото събрание на Академичния съвет на софийския университет (Закон за българския език)

Закона за Държавния служител (ЗВВОЗРД)

Слято, полуслято и разделно писане:

Трудово възпитателни училища (Закон за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ - в самото заглавие е допусната грешка); Управителят на БНБ в три месечен срок... (Закон за временно въвеждане на ограничение за заемане на ръководни длъжности); не-управленска помощ и др.

Членуване

А нашия български език идва от Древността...

Кметовете на общини привеждат щатният състав на общинската администрация...

Недопустима замяна на И с Й

Все повече стават случаЙте на агресивно поведение и насилие над медицинските специалисти... (Мотиви към промените в Наказателния кодекс)

 

Евродепутатите

Речта на евродепутатите ни също не е повод за гордост, констатират преподавателите и студентите от СУ.

Те говорят бързо, телеграфно, монотонно, неразбираем, в резултат на което се получават абсурдни преводи на английски.

Невъзможността на преводача да "догони" Евгений Кирилов например е довел до следния куриоз: Изречението "Причината да получи тримесечен затвор е невъзможност от нейна страна да предостави легло на бившия си съпруг в стаята на детето." е преведено така: "...her spouse hasn't been able to join her with the baby".

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.05 2013 в 14:06

Простотията е всеобща и все пак искам тези млади и знаещи преподаватели по български език да ми кажат как се справят днешните студенти? За вчерашните и онзиденшните не питам. Предварително благодаря. Лопе... и т.н. Абе някой знае ли какво означава моя прякор?

19.05 2013 в 22:31

Политиците не произнасяли правилно "министър-председателя", а министър-председателят в оставка сътвори множествено число на думата ЕВРО, като непрекъснато казваше - ЕВРА. И от страх никой специалист не посмя да му го каже.

19.05 2013 в 22:25

Ето как е правилно да го напишеш: "Интересно е, че турчеещият се мангал - Местан говори най-правилно езика наш български."

19.05 2013 в 16:51

Браво, Марий!

19.05 2013 в 10:00

По-интересно е, че самият ти пишеш неграмотно, но даваш експертни оценки за българския на Местан. Проявил(а) си завидно въображение при наместването на запетайките:)...
___ турчеещИят ___

18.05 2013 в 21:45

Освен това много обичат да използват чуждици, дори когато има съвсем подходящи български думи, за да изглеждат много велики и умни. Например много се използва думата ЕНДЖИОТА (замества по-простото и разбираемо - неправителствени организации).

18.05 2013 в 12:15

Много силно изследване, продължавайте!

18.05 2013 в 11:14

През далечната вече 1990 г. когато изборите отново бяха доста добре манипулирани и определено нечестни, пак имаше такива напъни: да се поставя акцента върху правилното изразяване, какъв бил речника на политиците, кои понятия били неправилни и т.н. Замъгляване на вниманието, преподреждане на дневния ред на обществената дискусия.

Отново по -важно е: не какво казват и кои го казват, а как го казват.

Между другото, защо на никого не прави вече впечатление, че е правилно да се казва "говорим", "правим", а не "говориме", "правиме", и изборите не се "произвеждат" (това е калка от руски).

17.05 2013 в 21:39

Da, molq Ви - продължавайте да обръщате внимание на Езика! Някой трябва да го прави и в тази държава.

17.05 2013 в 16:50

Чудесно начинание. Мисля, че ако преподавателите от СУ организират системно анализиране на говоренето в Парламента от студенти по българска филология и за това им се дават допълнителни точки при оценяването, а защо не и специалена курсова работа за анализиране на говоренето в медиите и публичните изяви на министри и депутати, ще спечелим всички. Обществото ще се припомня правилата от училище, публичните фигури ще следят за изказа си, а студентите ще развиват у себе си гражданско поведение. Особено в изичстването на българския език от чуждици, налага ни ни от недоучили връзкари из държавната администрация. Например думата визия, не значи външен вид, а поглед в бъдещето или за реновирам имаме думи като възстановявам, обновявам, поправям, които са много по-точно отределят вида на работата и заща трябва да казваме позитивно, когато си имаме думата положително?