Жените са ключът към трайния мир, но продължават да бъдат изключвани от преговорите

25 години, след като ООН призова държавите да включват повече жени в предотвратяването и разрешаването на конфликти, те продължават да са почти невидими в официалните мирни преговори.

Парадоксът е, че изследванията през последните две десетилетия показват точно обратното - когато жените участват в мирните процеси, постигнатите споразумения се оказват по-трайни и по-устойчиви.

Снимката от срещата на върха на НАТО в Анкара в началото на юли е показателна - едва четири жени сред 33-ма държавни и правителствени лидери. Същият дисбаланс се наблюдава и при опитите за прекратяване на войните – мъжете водят преговорите, докато жените рядко получават място на масата.

По думите на изпълнителния директор на UN Women Сима Бахус жени не са участвали в мирните преговори за Судан, а същото важи и за Украйна, Ливан, Палестина, Демократична република Конго и редица други конфликти.

Резолюция на ООН, която остава на хартия

Още през 2000 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 1325, която задължава държавите да осигуряват по-широко участие на жените във всички механизми за предотвратяване, управление и разрешаване на конфликти. Идеята не е само въпрос на равнопоставеност, а признание, че именно жените често познават най-добре нуждите на общностите, които войната разрушава.

Те са и сред най-тежко засегнатите от въоръжените конфликти заедно с децата - изложени на по-висок риск от разселване, сексуално насилие, бедност и липса на достъп до здравни грижи.

Невидимата работа по изграждането на мира

Според швейцарската дипломация жените носят специфична експертиза, която често липсва на официалните преговори. В много общества именно те поддържат социалните мрежи, грижат се за възрастните хора и децата и най-добре познават ежедневните проблеми на местните общности.

Такъв пример е Судан. По време на мирните разговори, проведени в Швейцария през 2024 г., именно жени обръщат внимание на проблем, който никой от официалните преговарящи не е поставил - достъпа до телекомуникационната инфраструктура, контролирана от въоръжени групировки, които често изисквали пари или сексуални услуги, за да позволят използването ѝ. Макар преговорите да не завършват със споразумение, Швейцария включва темата в последващите си дипломатически усилия.

Жените остават извън прожекторите

Според експерти по мирно посредничество голяма част от реалната работа по изграждането на мир се случва далеч от камерите.

Преди започването на официалните преговори жените често посредничат за хуманитарен достъп, предотвратяват насилие и поддържат връзките между местните общности. По време на самите разговори участват в неформални срещи и предлагат алтернативни решения, а след подписването на мирните споразумения работят години наред за възстановяването на обществото, реинтеграцията на бивши бойци и преходното правосъдие. Именно тази дейност обаче рядко получава обществено внимание или достатъчно финансиране.

Все по-малко пари за мир

На този фон международното финансиране за женски организации в държави, засегнати от войни, остава символично – под половин процент от помощта за развитие достига до тях. Експерти предупреждават, че нарастващата милитаризация, отслабването на ролята на ООН и отстъплението от правата на жените допълнително затрудняват участието им в мирните процеси.

Според тях стремежът конфликтите да бъдат решавани възможно най-бързо често измества вниманието от въпроса дали мирът ще бъде устойчив. А именно участието на повече хора и общности в преговорите увеличава шансовете постигнатите договорености да издържат във времето.