Анализът на Олег Жданов след 12-ия ден на войната

В края на 12-то денонощие от хода на войната имаме дълбоко проникване на войските на Русия по отделни направления, но дори по маршрутите, по които се придвижиха, те не са в състояние да организират блок постове, нямат достатъчно сили. Това е така, защото първоначално, всичко беше замислено като блицкриг (мълниеносна война) и руснаците настъпваха в походни колони без да се оглеждат или да се отклоняват някъде встрани. Те вървяха към своите набелязани цели и обекти и едва там се развръщаха в боен ред, заемаха определени райони. Заради това те на практика не контролират районите вляво и вдясно от маршрутите, по които се движеха. Днес те вече са изтощени, може да сe твърди, че в значителна степен техният настъпателен потенциал е изчерпан.

Разбира се, продължават да настъпват по отделни тактически направления, но вече не поставят пред себе си оперативни задачи. Не могат да изградят логистичната верига, за да осигурят с всичко необходимо цялата нахлула групировка – преди всичко с гориво, боеприпаси и продоволствия; изпитват огромно напрежение с извозването на ранените и всичко това много силно сковава техните действия. Ние (украинската армия) продължаваме да настъпваме по отделни направления, подчертавам тактически, за някакви оперативни задачи с дълбочина 100-150 км не може да се говори. В отделни участъци - там, където чувстваме, че руските сили са изчерпани, провеждаме контраудари и контраатаки с малки сили: в района на летището Херсон, в района на Николаев, там, където те се опитаха отново да стоварят тактически въздушен десант (от общо 20 до момента, в състав усилена рота или ротна тактическа група – 19 са неуспешни).

Това е все едно да биеш главата си в бетонна стена.

В района на Донбас фронтът е стабилизиран и най-важното – обърнете внимание – вече трето денонощиe продължава оперативната пауза. Руснаците се задъхват и практически стоят на едно място.

Що се отнася до мирното население, моят съвет е да се евакуират, особено в случаите, когато фронтът се приближава към тяхното населено място. Русия няма да щади никого. Когато раненият звяр пълзи назад, той е готов да захапе когото и да било, само и само да може и него да завлече в гроба. Трябва да се следи внимателно къде са бойните действия.

Това, което руснаците могат да предприемат сега, е да продължат да нанасят бомбени и ракетни удари, защото това е единственият способ да оказват в оперативен мащаб въздействие върху нашите въоръжени сили. Те осъзнават, че не могат да осъществят такъв маньовър, с който да ги разгромят. За 12 дни, слава Богу, не наблюдаваме нито едно завършено тактическо обкръжение или разгром.

Много от тях не могат ясно да си дадат сметка къде всъщност са разположени основните сили на украинската армия, а тя постоянно се показва някъде от храстите и нанася удари по тиловете им и във фланг. От злоба и безсилие, те обстрелват жилищни квартали, нанасят ракетни и авиационни удари. Други способи за решително въздействие върху въоръжените сили на Украйна в момента те нямат. Те се стремят да избягват контактния бой, защото вече ясно съзнават, че степента на обученост и мотивация на нашите войски ги превъзхождат в пъти. В близките дни може да се очаква, че това състояние ще се запази. Независимо от всичко, ние трябва да продължим да провеждаме тази тактика на изтощение. Ако постигнем това, те ще имат все по-малко шансове да се опомнят, да се прегрупират, да се съберат и да се съсредоточат в юмрук. В момента руснаците са ограничени във възможностите си да предприемат нещо по-мащабно. Даже ограничената скрита мобилизация, която по данните на нашето (украинското) разузнаване, те провеждат в Южния военен окръг, няма да спаси положението, защото от момента, когато започне разнасянето на повиквателните за запас, до встъпването на мобилизираните на подразделенията в бой, това са най-малко три седмици. Ако запасните се съберат бързо, бързо се преоблекат и поне една седмица да потърчат на полигона, след това да бъдат изпратени в конкретната част, а след това тази част да се натовари на ешелона или с марш на бойна или транспортна техника да се прехвърли в Украйна – това отнема три седмици. Ние, разбира се, няма да чакаме. За тези три седмици ние ще продължим методично да гризем тази групировка и планомерно да я унищожаваме.

За съжаление, а това трябва да се очаква и в бъдеще, Русия не съблюдава и няма да съблюдава никакви международни норми и правила по отношение на хуманитарните коридори, защото вече е във фазата „всичко за победата, в това число и предателството.“ И за съжаление, в тези условия, гражданското население се превръща в заложник.

Хуманитарният коридор по принцип се съгласува от двете страни в конфликта при посредничеството на международни организации. ООН в момента в Украйна не изпълнява нито една от своите функции. ООН трябва да осигурява хуманитарните коридори и да действа като гарант двете страни да съблюдават условията за тяхното предоставяне. Трябва да присъстват представители на ООН със сини каски, със съответни обозначения. За времето, през което функционира хуманитарният коридор, задължително се спазва решим „тишина“. ООН именно трябва да гарантира този режим: никакво придвижване на войските не може да се провежда в този момент – не така, както през първия ден в Мариупол. Руските войски започнаха да използват режима на тишина да придвижват техния боен ред към нашите позиции. Това е въобще недопустимо. Освен всичко друго, Русия се безпокои, че ако от обкръжените градове бъде изведено гражданското население, ние ще бъдем с развързани ръце и ще можем да приложим цялата наша огнева мощ. На тях им е необходима обстановка на хуманитарна катастрофа, за да ни принудят да капитулираме на техните условия. За съжаление, те търгуват с живота на мирни граждани. Аз наричам това обикновен фашизъм. Фактически това е руски фашизъм.

Не е точно определението, че тази война е отечествена. Нас ни настига тежкото наследство на Съветския съюз. Путин се стреми да унищожи Украйна като държава и като нация. Те фактически ни считат за хора „втора ръка“.

Аз бих определил тази война като национално-освободителна.

Много сложно е да бъде проверена информацията, че началникът на Генералния щаб на армията на Беларус е подал оставка. Нашето разузнаване има точни данни, но засега мълчи. Какво обаче не съответства на действителността? Съдържанието на писмото, което се разпространява по този повод (в него се твърди, че Беларус не е участвалa във война, бел. ред). Въоръжените сили на Беларус са формирали ударни групировки и провеждат демонстративни действия под формата на учение по протежение на границата с Украйна. В Беларус има много твърд вертикал на управлението. Това беше демонстрирано при участието на армията в смазването на протестите през 2020 г. Не съответства на действителността, че в Беларус сред военнослужещите се наблюдава масово неподчинение и откази на изпълнение на заповеди.

Човек на позицията на началника на Генералния щаб, когато неговите ръце са до лактите в кръв и той е най-близко до върха на вертикала на властта, да си отиде така просто в такъв критичен момент, е невъзможно. Единственият изход от подобна ситуация е да се застреля, което понякога правят чиновници на такова равнище. Те оставят съответното писмо и стрелят в челото си. В това бих повярвал. По тези две причини, аз не вярвам в слуховете за рапорт за оставка на началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Беларус.

Единствената причина, заради която до момента не воюваме с Беларус е, че Лукашенко е много по-хитър като политик в сравнение с Путин. Той води Путин за носа вече 20 години, създавайки така наречената „съюзна държава“. Именно сега той се прикри с новата конституция. Отначало той се прикриваше с референдума. Чакаше и отлагаше до неговото провеждане на 27 февруари, затова ние на следващия ден очаквахме настъпление на беларуската групировка в направление на Луцк-Лвов (което за нас щеше да бъде много болезнено) - те биха ни отрязали от помощта на нашите западни партньори, като прережат съответните комуникации. Мисля, че Путин много настоява за подобен удар от територията на Беларус. Путин в момента няма сили за това. А Беларус има. И което е важно – беларуските войски са съсредоточени в райони на нашата граница, коeто позволява провеждането на подобен удар. Отначало Лукашенко отлагаше под претекст, че изчаква резултатите от референдума, а сега твърди, че до 15 март не може да приеме решение. Трябва, както е по новата конституция, тя да встъпи в действие на същата дата, след това те трябва да започнат да формират нов парламент като висш орган за приемане на политически решения. По такъв начин Лукашенко с пируети иска да създаде конструкцията на колективна отговорност на бъдещите управления в страната за подобно решение. Това за нас е много добре, но фактически той отново, за пореден път, финтира Путин.

Даже знам как той ще се оправдава в Хага.

Той ще твърди, че Русия отказва да оттегли войските си от територията на Беларус след провежданите пред януари съвместни военни учения „Съюзна решимост“. По такъв начин той не е бил в състояние да възпрепятства частичната окупация на Беларус и да предотврати действията на руснаците от територията на Беларус, тъй като те са по-силни и прочее. Такава песен ще пее Лукашенко, когато го привлекат към международно правна отговорност за военни престъпления. По тази причина, за да остави за себе си изход, резервно летище, той отлага откритото въвеждане в бой на беларуската армия.

В Харков (най-големият административен център, средоточие на рускоезичното население в Украйна, бел.ред.), в Мариупол, в Суми, в Чернигов, в Киев, в Херсон, в Николаев случващото се може да бъде определено като проява на истерия. Има инсайдърска информация, че руските войски са получили заповед да не се съобразяват със загубите сред мирното население.

Ако до неотдавна те не бяха в състояние да се доближат до нашите войски на разстояние на действения огън на преносимите противотанкови ракетни комплекси „Джавелин“, сега те водят „безконтактни бойни действия“ – авиация и реактивни системи за залпов огън от крупен калибър и с най-голяма делекобойност – „Ураган“ и „Смерч“. С използването на касетни боеприпаси те искат да създадат паника в тези градове и да заставят населението да ги напусне, капитулирайки на всяка цена. Това се провежда не на отделни участъци и по отношение на отделни населени места, а по целия параметър, по който руските войски настъпват във всички райони на Украйна. За съжаление, логично беше още от първия ден на нахлуването Украйна да започне нанасянето на ракетни бомбови удари по военните летища в Беларус и Русия – там, откъдето излитат ракетите и самолетите, трябваше да бъдат нанесени ответни удари.

Това е според правилата на водене на война. Но за съжаление, днес ние не сме в състояние да поразим в дълбочина подобни обекти, защото с ракетните войски при нас има засега оскъдица, а да загробим собствената си авиация за един въздушен удар, е просто неразумно. Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна предприе абсолютно правилното решение да защитава територията на Украйна. Тук е нашият дом. С развръщането на нашите войски в бъдеще и преди всичко на авиацията ние ще мислим за по-далечните подстъпи на врага.

По отношение помощта с авиационна техника от нашите съюзници, в това число и от Полша, действа поговорката „собствената ми риза е по-близко до моето тяло“.

Полша, която активно ни помага във всяко едно отношение, във връзка с бойните самолети започна да търси собствени преференции. Поискаха САЩ да заменят старите съветски самолети, които са на въоръжение в Полша, с по-нови американски самолети – възможно F-16 или F-35. Очевидно по този въпрос не е постигнато съгласие, защото и Полша даде заден ход, и Белият дом обяви, че неправилно е била тълкувана позицията на американската страна. Трябва да разчитаме само на собствените сили. Ако нашата авиация, нашата ПВО, са напълно унищожени, тогава, извинете, кой сваля руските самолети в момента, кой участва във въздушните боеве със „супер съвременната руска авиация“, която „няма аналог в света“? Това, че руснаците не могат да намерят нашата авиация, си е техен проблем. Това, че те млатят по празни летища, по такива, които са известни на всички, стационарни още от съветския период, си е техен проблем. Но въпреки всичко, нашата авиация лети.

Откъде точно излита, това е наш проблем. Затова аз не бих говорил, че вече не разполагаме с авиация и с ПВО. Да, днес те имат превъзходство в количество и качество, защото техните самолети са по-нови, за ракетите въобще мълча, но даже с такова превъзходство те понасят огромни загуби. Общите загуби на авиационна техника – самолети и вертолети – към края на 6 март надхвърля цифрата 100. Вижте какви руски въздушни асове ние сваляме! Летци, които имат 7 ордена, 34 медала, участвали са в смазването от въздуха на цялата територия на Сирия. Такива идват в Украйна и ги свалят след втория-третия боен полет. Някои вече седят и дават показания какво са бомбардирали, какво са видели при нанасянето на въздушните удари. Когато захождат за нанасяне на бомбов удар, те всичко виждат и много добре съзнават къде попадат бомбите и ракетите. Затова те гледат в такива случаи с „4 очи“, а когато екипажът е от двама пилоти, именно вторият член на екипажа осъществява прицелването.

Докато не подходи руска сухопътна групировка в района на Одеса, провеждането на оперативен морски десант е невъзможен, защото това ще се превърне в месомелачка. Подобен десант ще бъде потопен в морето. Не е важно дали подобен десант ще се стовари на изток или на запад от Одеса. Там по нашето крайбрежие са развърнати силни отбранителни позиции. Затова Одеса ще бъде подложена предимно на ракетни бомбови удари в контекста да бъде тероризирано гражданското население за предизвикването на хаос и паника.

Такива са методите, с които води войната руският фашизъм.

Лакмус за моралното състояние на руските войски е това, че когато мирни жители, без оръжие в ръка, протестират и спират бронетанковата техника на противника, руските бойци стрелят във въздуха само когато се почувстват застрашени за своята собствена безопасност. Те очакваха тук, че ще бъдат посрещнати без да срещнат съпротива, а тях ги наричат окупатори и ги гонят да се върнат вкъщи.

Те не са готови да стрелят лично срещу мирните жители.

Освен това те разбират, че работят телефони, работи интернет, че всичко е публично и не се решават да стрелят пряко, но от дистанция този морал отстъпва доста назад. Например летецът, който е хвърлил бомбите, поглежда попадението. Това за него е само дим и огън, и той отлита. Бойците, които обслужват реактивните системи за залпов огън, не виждат жертвите и разрушенията, които предизвикват, но тези, които участват в контактен бой, проявяват страх. Разбира се, възможни са и провокации за откриване на огън и срещу тълпата. Това може някой да направи от тила.

Олег Жданов е украински военен експерт. Мнението му е от интервю за You Tube канала на сайта POLITEKA (със съкращения)

Следете новините ни в GoogleNews