Tѐsla-та срещу Тесла̀та

Или една година оценка на въздействието на регулирането в България

Тони Димов 08 ноември 2017 в 10:45 10225 0

От стр. 2

При конвейрния принцип се използва скромен шаблон на ОВ, който включва 4 - 5 изречения на половин страничка, като се променя само първото изречение от документа, което се отнася до заинтересованите групи. Останалите 3-4 изречения са константни, като в тях се посочва уверено, но разбира се крайно необосновано поради липсата на каквито и да било обективни данни и факти, че от приемането на акта няма да се наложат значителни административни промени, няма да има административна тежест, няма да е нужна промяна в други нормативни актове и т.н. Такива са например ЗИД на Закона за гражданската регистрация 06.07.2017 г., ЗИД на Изборния кодекс от 08.06.2017 г., ЗИД на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица от 07.07.2017 г., ЗИД на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен на 07.07.2017 г. и ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност, внесен на 26.10.2017 г., вносители на които са депутати от групата на ДПС.

Трето, това е феноменът ОВ като продължение на мотивите и „Copy-Paste”.

Текстът на ОВ гласи следното:

Със законопроекта се засягат правата и интересите на държавни органи, организации, юридически лица и гражданите, като направените промени ще оптимизират изпълнителното производство във всички негови фази и по отношение на всички правни субекти чрез ефективно, бързо и справедливо принудително изпълнение” (ЗИД на ГПК от 30.05.2017 г., внесен от депутати на ГЕРБ). Но това са истински мотиви „за” приемането на закона, които звучат като ноторни факти, житейски истини и общи положения, които нямат никаква добавена стойност към процеса по обективно обосноваване на предлаганите мерки по регулиране, каквото предназначение има ОВ.

Доведено до крайност, горното явление прераства във феномена „Copy-Paste”. Пример за него е ОВ, която съпътства ЗИД на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, внесен от група народни представители от ГЕРБ на 08.09.2017 г. поради простата причина, че в своята основна част оценката повтаря дословно мотивите.

Някои ОВ, изготвяни от народни представители съдържат истински „попадения”.

Пример за такова е ЗИД на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен на 21.09.2017 г. от група народни представители от БСП. В частта от ОВ към него, в която трябва да бъдат описани заинтересованите страни се казва следното:

Цели се подобряване на стабилността и сигурността на отношенията при и по повод ползването на земеделските земи. Безспорно – заинтересовани са непосредствените участници. Предвид мястото и значението на тези отношения обаче, може да се твърди, че кръгът на „заинтересованите” надхвърля страните.”

Друг пример е проектът на ЗИД на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен на 25.05.2017 от народни представители от ГЕРБ, при който в частта, озаглавена „Анализ на разходи и ползи” от ОВ се казва следното:

„Очаква се след приемането на ЗИД на ЗППЦК да се постигне подобряване, а в известни случаи и облекчаване на нормативната регулация, съкращаване на сроковете за произнасяне на надзорния орган по някои административни производства.”

„Значителната интервенция в най-голяма степен ще сведе до минимум риска за инвеститорите. Доколко това е положително въздействие е спорен въпрос, предвид обстоятелството, че рискът е основна характеристика на капиталовия пазар.”

„…умерената интервенция ще допринесе за повишаване на прозрачността, защита на инвеститорите, а в дългосрочен план – до повишаване на доверието в капиталовия пазар и нарастване на броя на участниците в него.”


Разбира се, има и добри примери на ОВ.

Такива са оценките съпътстващи:

Проектът на ЗИД на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен на 01.06.2017 г. от народни представители от парламентарната група на БСП;

Проектът на ЗИД на Закона за развитието на академичния състав, внесен от група народни представители на БСП на 08.06.2017 г.;

Проектът на ЗИД на Закона за семейни помощи за деца, внесен от група народни представители на БСП 22.06.2017 г.;

Законопроектът за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, внесен от депутати от групата на Обединените патриоти на 28.07.2017 г и други.

Два съществени недостатъка на начина, по който регулаторната реформа се осъществява през първата година от въвеждането на задължителната ОВ са липсата на цялостна ОВ и непровеждането на обществени консултации в рамките на НС. Първият дефицит се дължи на правната уредба, според която цялостната ОВ не е задължителна за народните представители. И тук е налице голям парадокс. Много често народните представители предлагайки даден законопроект в съпътстващата ОВ посочват, че той е много важен защото би засегнал широк кръг от заинтересовани страни, цели сектори от обществени живот или обществото като цяло. Най-вероятно с това те се стремят да придадат особена важност и значимост на своето предложение. В същото време ОВ към този проект с общонационална значимост се придружава от ОВ, състояща се от 5 изречения. Когато едно предложение се очаква да засегне цялото общество това автоматично означава, че от него могат да се очакват значителни въздействия, в който случай предварителната ОВ е задължително цялостна. Според действащият европейски стандарт само резюмето на една такава ОВ е от 30-40 страници, а пълният доклад с резултатите от нея може да достигне до няколкостотин страници.

Липсата на обществени консултации в НС, освен че нарушава императивно изискване на закона лишава от възможността народните представители да постигнат по-високи нива на легитимност, публичност и впоследствие ефективност на прилагането на своите решения по регулиране, каквото би им донесло откритото и прозрачно обръщане към обществото за мнения и становища по планираните промени и даването на ясен отчет относно приетите и неприетите позиции на отделните заинтересовани страни.

Страница на статията : 010203
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Поръчаното от СССР Септемврийско въстание. Лекция на проф. Вили Лилков