От стр. 1

Скрити опити за заобикалянето на закона се наблюдават и при двата субекта с право на законодателна инициатива, като при МС те се свързват най-често с промени в текста на някои законопроекти в последния момент, когато ОВ, обществената консултация и съгласуването са приключили, има одобрен окончателен вариант на нормативния акт, но при внасянето му в Народното събрание изненадващо се появява нова разпоредба, променен текст на вече одобрена норма или нещо подобно, които не са били предмет нито на оценка, нито на консултиране и съгласуване. Скритите опити за дезавоиране на правилата за по-добро регулиране, каквото е въведеното императивно изискване за задължителна, всеобхватна и интегрирана ОВ в българския нормотворчески процес в рамките на НС се свързват основно с формалното изготвяне на предварителни ОВ, изразяващо се най-често в представянето на оценка от 5-7 изречения, или с вялото, лаконично и дезинтересирано попълване на формуляра, приложим за НС, както и с неизвършването на цялостна ОВ при проектопредложения, които са емблематични примери на мерки по регулиране, които засягат широки кръгове от обществото, променят съдбите на цели икономически сектори или отрасли, които биха могли да променят бъдещото развитие на държавата или да доведат до съществени промени или сътресения в обществото.

Явните опити за заобикаляне на закона са особено видими при законопроектите, предлагани от народните представители. Те започват от интелигентното, но за сметка на това недопустимо, разширяване на приложното поле на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗНА от 2016 г., според който законопроектите, изработени и съгласувани до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗНА, се одобряват и приемат по стария ред, който се отнася единствено за заварените законопроекти при съществуването на 43-то НС. Същите преминават през шаблонното изготвяне на оценки или използването на общи формулировки, както и до забавеното умишлено или непубликуване на самите оценки, което следва с няколко дни публикуването на самия законопроект на интернет страницата на НС, което създава различни усещания за опит за законодателстване на тъмно или нещо подобно. Опитите за заобикаляне на закона в НС стигат, в своята крайност, до простото неспазване на изискването за ОВ и мълчаливото отричане на нейната приложимост и задължителност за конкретен законопроект.

Министерски съвет

В рамките на Министерския съвет (МС) за периода 04.11.2016 г. – 31.12.2016 г. са извършени общо 56 частични предварителни ОВ, от които 6 на законови и 50 на подзаконови нормативни актове. За периода 01.01.2017 - 31.10.2017 г. в МС са изготвени общо 66 ОВ към законопроекти, 11 от които - цялостни, както и 151 частични предварителни ОВ към проекти на подзаконови нормативни актове. Така общият брой на оценките, извършени в рамките на МС за целия наблюдаван период е 273.

Като най-често срещаните при изготвянето на частични предварителни ОВ от МС са изведени:

- некоректното дефиниране на проблема;

- неизползването на статистически и други данни и информация;

- неясно формулиране на целите, които не са насочени към разрешаването на проблемите;

- неправилно идентифициране на заинтересованите страни;

- неизчерпателно посочване на ефектите от нулевия вариант „Без действие“;

- описването само на два варианта – „Без действие“ и „Приемане на акта“ и други.

Горните данни и констатации са взети от Годишния доклад за оценката на въздействието през 2016 г., изготвен от дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет, публикуван на Портала за обществени консултации. 

Мониторингът, извършен от Центъра за оценка на въздействието на законодателството установи и други пропуски като следните:

1. Много често препоръката за избор на вариант се прави непосредствено след описанието на вариантите и преди изследването и сравняването на техните въздействия, което до голяма степен прави оценката на въздействието безсмислена, защото преди да се демонстрират ползите и разходите от всеки от вариантите няма как да бъда препоръчан оптималният вариант на действие. Такива са например Проектът на Закон за мерките срещу изпирането на пари (внесен от МС в НС на 22.08.2017 г.), Проектът на Закон за европейска заповед за разследване (публикуван на Портала за обществени консултации на 05.10.2017 г.) и други;

2. В редица случаи се наблюдават разминавания между качените за обществено обсъждане документи и внесените в НС:

- в Закона за допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен в НС на 03.10.2017 г., предложенията за промени, внесени в НС са разширени, в сравнение с качените за обществена консултация. Мотивите към законопроекта също са изменени, в съответствие с направените допълнения. ОВ обаче е една и съща - от 22.05.2017 г.;

- внесеният в НС на 22.08.2017 г. ЗИД на Закона за МВР също има две ОВ. Едната е от 23.06.2017 и е качена на strategy.bg за ОК, а на сайта на НС са качени както тя, така и още една - от 28.07.2017. Освен това има разлики и в текстовете на законопроектите и мотивите им. В същото време справките с получените коментари са едни и същи;

Народно събрание

В рамките на 43-то Народно събрание, наблюдаваните след 4 ноември 2016 година законопроекти, внесени от народни представители са общо 18, а в 44-то Народно събрание те са общо 73.

Изготвените към тях ОВ са 90. Налице са няколко основни явления, които заслужават отбелязване.

Първо, преобладаващото формално изпълнение на изискването за ОВ.

Мнозинството от извършените ОВ започват с констатацията "Оценката на въздействието е положителна" каквато формулировка в теорията и практиката на ОВ в Европейския съюз, а и в света не съществува. Много често се наблюдава повърхностност на съдържанието на оценките и чисто формалното "попълване" на формуляра с ОВ с общи и изпразнени от съдържание фрази. Дотам стига „отбиването на номера” с ОВ от депутатите, че има законопроекти, в които те са забравили да допълнят заглавието на таблица във формуляра за ОВ, който е част от Правилника за организацията и дейността на НС и тя се нарича само „Предварителна оценка на въздействието”, а представените от тях доводи е намират в колона със заглавие „Примерна аргументация”, вместо същинска Аргументация, защото авторите на оценката не са го променили, което компрометира оценката на въздействието като цяло.

Второ, явлението „преписване” и „конвейрния принцип”.

Например, при два от многото проекти на Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесени от народни представители, съответно на ГЕРБ от 10.05.2017 и на ВОЛЯ от 14.06.2017, които са различни по съдържание, съдържат различни по същество предложения за изменения и допълнения, имат различни мотиви и различни вносители е налице учудващо съвпадение между текстовете на предварителните ОВ, които ги съпътстват, което означава, че едната група народни представители е ползвала директно „експертизата” на другата.

Следва на стр. 3