Студентите пишат 5,89 на онлайн обучението в УНСС

доц. д-р Катя Михайлова 15 април 2020 в 20:21 6531 0

CoViD-19 ни принуди да въведем онлайн обучение в средното и висшето училище. За онлайн училищното обучение много се говори в медиите. Онлайн университетското обучение рядко е тема. Може би, защото университетите са автономни и да си правят каквото си искат. Грешка, ако е така. В училищата, и в университетите все нашите деца учат. Нима не ни интересува какво става с пълнолетните наши деца, къде витаят мислите им в това време, въздигащо фалшиви маски и принизяващо истинските корони?

От друга страна, и училищата, и университетите са на държавна издръжка. Нима Коронавирусът е притъпил гражданската ни чувствителност до толкова, че да не ни интересува с каква ефективност се разходва публичния финансов ресурс точно сега между реалната опасност и паниката?

И за още нещо си мисля – нагласата да пренебрегваме началото. Началото на онлайн обучението в България в условията на извънредното положение дойде от университетите. Преди 4 седмици, само 72 часа след обявяване на извънредното положение, УНСС отвори онлайн учебни аудитории. Първи сред българските университети и средни училища. И до днес продължаваме с онлайн лекции на живо в реално време според учебното разписание.

Студентите споделят висока удовлетвореност от тази нова форма на обучение. Поставят съвкупна оценка 5,89 на онлайн лекциите в скала от 1 до 7. Преподавателите също са ентусиазирани – няма съмнение онлайн лекциите са голямо педагогическо предизвикателство.

Това показват резултатите от първото по рода си емпирично изследване на студентското и преподавателско преживяване в онлайн аудиториите на УНСС, проведено през втората седмица от онлайн обучението (24-30 март 2020). Анкетирани са 1375 студенти, участвали в над 140 лекции изнесени от преподаватели от всички университетски факултети, катедри и специалности. Съответно на мярката за спазване на физическа дистанция и изолация, направихме онлайн анкета, попълвана от студентите в края на лекцията. Преподавателското преживяване изследвахме чрез съдържателен анализ на 110 поста и коментара, споделени от 49 преподаватели от УНСС във ФБ в периода 15-30 март. Изследването е проектирано и реализирано от доц. д-р Катя Михайлова от катедра „Икономическа социология“ в УНСС и проф. д.с.н. Михаил Мирчев от катедра „Политология“.

Студентите искат да учат

74% от студентите споделят, че искат да учат онлайн по време на CoViD-19 вместо да прекъснат учебния процес и да чакат да отмине вируса. Само 12% са на обратното мнение – казват, че предпочитат да останат в пълна изолация и да продължат да учат след приключване на извънредното положение. Останалите до 100% все още не са решили кое е по-добре за тях.

Ако погледнем извън онлайн аудиториите, ще видим същите обществени нагласи за по време на Корона-кризата в момента. Позитивно настроените търсят от кризата възможност за себеразвитие, също както по-голямата част от студентите. Подаващите се на страха, защото всяка криза всява страх, предпочитат строга самоизолация и в повечето случаи нищоправене – любимата дейност на Пипи Дългото Чорапче. След като са участвали в онлайн анкетата, дори и 12-те % от студентите, които твърдят че предпочитат изолация, все пак са се включили в онлайн учебния процес и имат възможност за саморазвитие чрез образование. Дали ще се възползват, или като колебаещите се, ще се чудят какво да направят, зависи от самите тях.

Резултатите показват много добра първоначална нагласа и мотивация на студентите за онлайн обучение. Почти 90% споделят, че поканата ги е заинтригувала и изненадала приятно. 69% твърдят, че не са били изненадани, защото вярват, че УНСС е университет с модерни преподаватели, които искат и могат да предложат качествено онлайн обучение.

Онлайн преподавателите искат да преподават

Първите онлайн преподаватели, тези които се включват в новата форма на обучение още през първата – пилотна, и втора седмица (15-30.03) следва да са така нар. иноватори (2,5%) и ранно приемащи (13,5%) според теорията за разпространение на иновациите (Rogers, 1962). Само преподавателите, които споделят опита си в онлайн обучението във ФБ, т.е. авторите на постове и коментари, попадащи в изследваната съвкупност, представляват около 9% от преподавателския състав. Ако добавим и колегите, които съдействаха за попълване на анкетата от студените в края на онлайн лекциите, то делът на първите онлайн преподаватели върви към и надвишава 16%.

Повратната точка при разпространение на иновациите е около 16% , т.е. достигане на около 16% онлайн преподаватели. След нея се получава нещо като вирусоподобно разпространение на иновацията, т.е. всички се включват в онлайн обучението. Но, за да стане, е необходима промяна на институционалната комуникационната стратегия, както съветва теорията.

Вероятно иновацията онлайн лекции в УНСС вече е минала отвъд 16-те % и още преди Великденската ваканция е в зоната на ранното мнозинство (34%). Точна и достоверна информация за това може да даде ректорското ръководство. По-важното е, че преподавателите искат да преподават, а не да чакат правителството да вдигне извънредните си ограничителни мерки.

За първи път в онлайн университетска аудитория

Две трети от студентите казват, че участват в онлайн обучение за първи път. Останалата третина споделя, че има и предишен опит. По-голямата част от преподавателите също правят първи стъпки в онлайн обучението на живо.

Елементи на онлайн обучение всички отдавна използваме – общуваме със студентите по имейл, чрез преподавателските си блогове, социални медии или Moodle, използваме интернет ресурси. Но организирано чрез една онлайн платформа, позволяваща онлайн среща на живо и дисциплинирано, следвайки учебното разписание – това за всички нас, преподавателите е за първи път.

УНСС отдавна развива дигиталната си платформа. Преди CoViD-19 все нещо не стигаше да я използваме пълноценно. Сега дойде времето, съчетаха се ректорската смелост и решителност, айти професионализма, преподавателската иновативност и мотивация и онлайн обучението стана.

И студенти, и преподаватели споделят висока удовлетвореност от онлайн лекциите като адекватна заместваща форма за обучение по време на извънредното положение. 80% от студентите твърдят, че участват редовно в онлайн лекциите. 100 от 110 преподавателски поста и коментара споделят съвместна преподавателска и студентска удовлетвореност от онлайн обучението. Интензитетът на положителната емоция се повишава с натрупване на опита.

Онлайн университетът у дома

90% от студентите твърдят, че по време на лекциите са в родния си дом. 84% от тях са сами. Останалите са заедно с членовете на семействата си или с колеги. Този резултат показва много висока степен на спазване на мерките за предпазване от CoViD-19 от нашите студенти. Потвърждава и една от най-важните функции на онлайн обучението в момента.

Ние – преподавателите и учителите, не само продължаваме учебния процес, много по-важното е, че чрез онлайн обучението създаваме позитивна предпоставка за спазване на условието за физическа дистанцираност и изолация на младежите и деца. Позитивна, защото, задържайки студентите и учениците вкъщи, предизвикваме тяхната способност за саморазвитие. Грижата за здравето и благополучието на българите днес изисква да бъдат създадени възможности за разширяване на интелектуалните и духовни хоризонти. Не само ограничителните и забранителни мерки, преекспониращи естествения страх и несигурност, провокиращи недоволство и неподчинение.

Онлайн лекциите не само физически влизат в домовете на студентите. Те стават и тема за семейни разговори. 44% от студентите твърдят, че специално разговарят със семействата си за новата форма на обучение. 54% - само споменават за това на близките си. Онлайн лекциите се обсъждат и сред приятели. 54% споделят това, а 41% казват, че са споменали на приятелите си.

Какво може да означава това за онлайн преподавателите? От маркетингова гледна точка резултатите говорят за добро разпространение на продукта сред референтните групи на неговите преки ползватели. Това не е маловажно, защото след онлайн семестъра следва кандидатстудентска кампания. От университетска гледна точка, резултатите би следвало да повишават степента на нашата преподавателска отговорност към студентите и към науката, която им преподаваме.

Университетът у дома има своите предимства и недостатъци. 70% от студентите определят себе си като изцяло концентрирани в тематиката и съдържанието на лекцията. Една десета слушайки лекцията, паралелно са сърфирали из социалните медии или други виртуални пространства. Същото се наблюдава и в традиционните лекции, споделят преподавателите.

По време на онлайн лекциите у дома студентите имат възможност да правят и още куп други неща. 20% споделят, че са били ангажирани и с домашни ангажименти, а някой от тях дори и със служебни. Допълнителната ангажираност в дома е един от разсейващите фактори по време на онлайн лекциите. Студентите споделят, че тя често е свързана с хора, които се намират в реалното пространство или с домашните любимци.

Членовете на семейството или другите работещи в хоум офиса са фактор, с който и преподавателите се съобразяват когато четат онлайн лекции. Ние също следва да сме концентрирани в преподаването си. Това в условията на хоум университет означава максимално да се изолираме от другите членове на семействата си. Дали и доколко това е осъществимо зависи от индивидуалните възможности, включително материални, на всеки от нас. Друг е въпросът, че хоум офисът, в който българските домове, включително и преподавателските днес принудително са се превърнали, изисква и хоум секретар, хоум хигиенист, хоум готвач, хоум аниматор. Най-често тази роля се изпълнява от майката или съпругата, която има голяма вероятност да е и онлайн преподавател.

Коя лекция е по-познавателна: онлайн или традиционната?

Добрата нагласа и мотивация на студентите и преподавателите към онлайн лекциите, удобствата на дома, като среда за възприемане на лекционното съдържание, възможността „да си изпиеш кафето спокойно, ако ти се спи, и да повишиш концентрацията си“, както споделя един от респондентите, предполагат успех на онлайн обучението.

Изненадващо, обаче, повече от половината анкетирани с - 54%, споделят, че традиционната лекция за тях се оказва по-познавателна в сравнение с онлайн лекцията. Обратното мнение споделят 34%. В малка част от отговорите четем, че „ако преподавателят умее да задържи вниманието, няма значение дали е онлайн или традиционна лекция“.

Най-много в онлайн лекциите студентите харесват самото предизвикателство да учат онлайн. 669 респонденти посочват този отговор. Почти същият е и броят на студентите – 615, които твърдят, че за тях най-доброто в онлайн лекциите са подходът и методите на преподавателя. 524 обръщат внимание на темата и проблемите и 520 – на структурата на лекцията. Резултатите показват, че през втората онлайн седмица CoViD-19 е влязъл в тематиката на почти всички лекции. В част от тях е вирусът е споменаван между другото, в други е направен икономически, политологичен, социологически анализ на ситуацията в страната в момента и след извънредното положение.

Преподавателите също споделят, че са отворили коронавирусна скоба в лекционното съдържание. Не бихме могли да пропуснем темата, защото науката, преподавана в университета и живота извън него са едно цяло.

Според споделените преподавателски и студентски позиции онлайн лекциите са най-подходящия заместител на традиционните лекции в условия на физическа изолация. Посещаемостта на онлайн лекциите е същата както и на традиционните – и според студентите, и според преподавателите. По-голямата част от студентите споделят, че слушат и гледат, но и водят записки по време на лекцията. Един от респондентите споделя, че предпочита традиционните лекции, защото както той е написал: „ми дават възможност да контактувам с непознати, млади девойки“. Трябва да признаем, че университетът освен да среща младите хора с науката, ги среща и един с друг – не малко семейства за започнали от студентската аудитория. Онлайн лекциите досега, обаче, не дават възможност на студентите да се видят, защото те по-често не включват камерите си.

Онлайн лекции с изключени студентски камери

Още в началото на извънредния онлайн лекционен цикъл между 19 и 21 март, ние преподавателите активно обсъждахме темата за изключените студентски камери по време на лекциите. Обучаваме в момента поколението, което непрекъснато се снима и публикува снимките и сторитата си социалните медии, и същевременно не включва камерата си, за да участва пълноценно в онлайн лекция. Откроихме две групи причини за изключените камери.

Първата е свързана с техническата осигуреност на студентите и преподавателите. Успешното провеждане на онлайн лекции изисква високо ниво на техническа осигуреност на преподавателите и студентите.

Втората са психологическите причини. 11% от студентите споделят, че преди онлайн лекцията са се страхували, че ще се справят с технологията. Студентите много успешно и активно използват технологиите, за да изграждат своя онлайн имидж или, за да се забавляват. Нямат импулс да ги използват за целите на своето онлайн обучение.

Практиката показва, че стимулирането на дигиталната креативност на студентите в онлайн обучителния процес изисква преподавателят непрекъснато да отправя технологични предизвикателства към студентите. Това изисква допълнително преподавателско натоварване. Преподавателите в анализираните 110 поста и коментара обръщат внимание на екстра усилията и ресурсите, които онлайн лекциите налагат. При онлайн преподаването липсва живото общуване. Трябва в ход да му измисляме компенсиращи форми, за да задържим вниманието на студентите 120 или дори 180 минути. Онлайн преподаването си иска своята онлайн педагогика, която преподавайки създаваме.

Студените от своя страна, макар и с изключени камери, са нетърпеливи – искат си високото ниво на преподаване, дават ни и препоръки как по-бързо да го достигнем.

100 препоръки към преподавателите от страната на студентите

След 4 седмици онлайн обучение, студентите препоръчват на преподавателите си да адаптират педагогическите методи към онлайн преподаване. 26 от 100-те препоръки са в тази посока. Втората група от 25 препоръки са за визуализиране на лекционния материал чрез презентации, графики, видеа и др. аудиовизуални форми. В третата група от 20 препоръки студентите ни предлагат да записваме онлайн лекциите и да ги споделяме заедно с други учебни материали.

Видеа на университетски онлайн лекции, а също и на учебни часове в средното училище вече има в българското интернет пространство. Очевидно е, че и университетските преподаватели, и учителите се стремят да развиват онлайн обучението. Как ще изглеждат университетските аудитории след Великденската ваканция? А след CoVid-19?

Това предстои да решим. Можем да използваме ваканцията и за да осмислим и оптимизираме общата ни преподавателска и учителска онлайн и офлайн работа.

--------------------

Авторът е преподавател по социология в катедра „Икономическа социология“, УНСС

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови