Сценарият на Русия е обявяване на още две нови републики

Арти Грин е артилерийски офицер от бившата съветска армия. Служил в ГДР по време на изтеглянето на Съветската армия. След това емигрира в Израел, но се завръща като доброволец и участва в трагичните за украинската армия боеве при Иловайск през 2014 г, като има личен принос за пробива на обкръжението и за спасяването на няколко десетки украински бойци от смърт или плен.

По-късно работи по специалността си като началник на артилерията в съединения на фронта срещу сепаратистките Донецка и Луганска републики. С богат боен опит.

Разговора с него по канала Политека води Вадим Герасимович.

Към настоящия момент, силите на агресора не са изчерпани. Продължава оперативната пауза. Руснаците нямат сили и възможности да „прогризат” нашата отбрана. А ние засега не сме способни да преминем в решително контранастъпление. Такава е обстановката през последната седмица.

Групировката за блокадата на Киев преживява последните си дни, най-много седмица. Тези, които не успеят да избягат, те ще си „останат там”.

Първият месец от войната е най-активна фаза на бойните действия. Тогава именно се формират перспективите за цялата война. За мнозина това е най-сложният период. Масовото въвличане на населението във войната, безспорно беше изключително сложно за обикновените хора.

В началото руснаците си поставиха глобални задачи – да нахлуят по цялата територия на Украйна, да сменят властта в Киев, да назначат собствен „гаулайтер”. Тези планове очевидно рухнаха, но никой в Кремъл не е готов да признае това пред собственото си население.

Преди около десетина дни те се оказаха „вцепенени”, осъзнавайки, че реализацията на техния план „А” не е повече възможена. А тогава все още нямаха план „Б”.

Сега вече имат план „Б”. Набелязаха си нови цели, които считат за достижими: Да концентрират усилията си на изток, в опит да излязат на административните граници на Луганска и на Донецка области и ако могат да „отхапят” още нещо на юг. Очевиден е техният провал на север, но те се опитват да закрепят това, което са постигнали на юг и да изпълнят целите си по отношение на източните райони на Украйна.

Те извеждат от оперативния район „Киев” определени сили. Причината е необходимостта да бъде възстановена тяхната боеспособност, но е възможно тези сили да са им необходими и за друго направление.

Очевидно противникът не се е отказал от своите цели. Интензивността и всеобхвата на действията, които предприемат, показват, че „творчески планове” на тях не им липсват. Най-логичното е те да се опитат да закрепят успеха си там, където го има. Там, където силите им не са разгромени или не са близко до разгром. И по такъв начин да имат „субстанция”, която да отбележат във връзка с празника на Победата – 9 май.

Русия е страна с огромни ресурси. Към днешна дата са задействани тези сили и средства, които те предварително бяха подготвили за войната. Сериозна мобилизация в самата Русия не се наблюдава (на човешки ресурси и за екстреното попълване на загубите в материални средства, във въоражения и бойна техниха). Ако Русия премине към формата на водене на „тотална война”, тя разполага с достатъчно ресурси да води бойни действия в Украйна със значителна продължителност и интензитет.

Украйна също има ресурси да се противопостави на такъв тип война, но цената ще бъде огромна и за двете страни.

Според свежа информация от ГЩ на въоръжените сили на Украйна, Русия спешно подготвя във временно окупираните територии свои „органи на местната власт”. Мобилизират се представители на силовите структури, на прокуратурата и на съда, които в последствие ще бъдат командировани на място за изпълнение на тази задачи.

Това се вписва в сценария за „обявяване” на две „нови републики” в районите, които контролира Русия: на „Херсонска” и евентуално на „Запорожка” народни републики. В допълнение на „Донецката” и на „Луганската” народни републики, формално в защита на които започна войната срещу Украйна.

Тоест, мероприятия за създаване на колаборационистки структури на места, където е налична „критична маса от местни колаборанти. Или за формиране на явна „временна окупационна администрация”, не под „прикритието” на местни фактори на „руския мир (свят)”.

Нашата армия демонстрира, че е способна да води ефективна маневрена отбрана, което беше съществена изненада за противника. На нито един участък нашата отбрана не се „разсипа”.

Ние последователно и плавно провеждахме отстъпление на отделни участъци и противникът беше принуден да плати много висока цена за овладяването на всеки рубеж. Да не споменаваме пораженията на неговите колони, с които те проникнаха първоначално, без задължителните мерки по осигуряване на фланговете и тила на настъпващите.

Настъплението е друг вид бойни действия. Най-сложният. Каквото и да имаме на разположение като въоражение, техника и осигуряване и подготвен личен състав, за да водим настъпление, то никога няма да ни бъде достатъчно.

Ние сме в състояние да настъпваме по отделни направления последователно. След като окончателно овладеем обстановката в района на Киев и на Чернигов, могат да се очакват по-съществени настъпателни действия от наша страна.

Загубата на поне седем руски генерали само през последните три седмици, не е толкова важна в чисто психологически план. По-критичното е, че те свидетелстват за действия на руската страна, без да осигурява флаговете си, за това, че щабовете се намират в уязвимо състояние, че командването е принудено да бъде максимално близко до предния край, за да оказва контрол и натиск. Тоест в уязвима зона.

Затова техните загуби са не само на „острието”, там където те настъпват, но и в тила.

Феноменът Чернобаевка се дължи на терена в този район – абсолютна равнина. От въздуха може да бъде наблюдаван всеки един детайл от действията и присъствието на противника. Тоест всяко струпване на войски ги прави изключително уязвими, защото те са под наблюдение, както на спътници, така и на дронове.

В допълнение този район е в обсега на нашите мощни средства за нанасяне на удари от дистанция.

Преговорите в Истанбул предизвикват много широк отзвук. От едни се коментират като „предателство”, а от други като „победа”. Все още подготвените документи не са публични и въобще не е ясно дали те имат завършен вид. Не е ясно дори, дали това, което публично наблюдаваме, са само тезиси на едната и на другата страна, които маркират позиции.

Ние си даваме сметка, че Русия изпълнява само тези договори, които не може да наруши.

Позицията, която заяви нашата страна, е да се върнем към положението от преди началото на бойните действия. Това според някои "ура патриоти” е равно на предателство.

Да седиш на дивана пред телевизора и да призоваваш за победа „до Владиволосток”, не звучи много етично. Ако ставаше дума за войнствен плам на бойци от предната линия, които искат да завършат войната върху „руините на Кремъл”, това би било по-приемливо.

Трябва да имаме предвид, това че Русия в момента не води тотална война. Навярно най-добре би било форматът "тотална война" въобще да не се проявява.

Ако ние се „опрем с рогата” и настояваме на всяка цена да получим това, което би означавало гибел, не само за Путин, но и за Русия, то ние ще получим тотална война.

Ние вероятно няма да изгубим и тоталната война, но ще платим много висока цена. Тоест абслютно глупаво е да платиш за нещо „много”, когато можеш да купиш същото това нещо „с по-малко”.

Още повече безизходицата за режима на Путин е очевидна, в това число и във военен аспект. Русия е подложена на безпрецедентни санкции и изолация. Всичко това заедно с освобождаването на Европа от зависимостта й от вноса на енергоносители от Русия, са основание на идеите „да дадем възможност на ранения звяр” да завърши войната без наша помощ.

Ясно е, че бихме искали да възстановим контрола над Донецк и Луганск, но винаги следва да се помни, че при настъпателни бойни действия, загубите на настъпващите са в пъти по-високи от тези на отбраняващите се.

Макар и да не са озвучени публично, днес нашите загуби са около 2000 души сред армията и многократно повече граждански лица. При настъпление тези цифри значително ще нараснат.

Русия разполага с неизчерпаеми ресурси от неуправляеми оръжия, които ще се сипят върху нашите глави от височини, които не могат да бъдат обект на въздействие от нашето ПВО.

Емоциите са разбираеми. Противникът извърши огромни престъпления, но нашето ръководство трябва да действа рационално. Резултатите от преговорите трябва да бъдат одобрени на референдум. И каквото и да бъде предприето, ще има недоволни, които ще роптаят, че ние не разрушихме „кулите на Кремъл”. Но и технически това е невъзможно.

Нашите ресурси следва да осигурат разчистването на територията на Украйна от противника. Ако победата може да бъде извоювана, без да се плати най-високата цена, такъв изход е приемлив.

Опитите за аналогия на бъдещо такова споразумение с Меморандума от Будапеща от 1994 г. са неадекватни. В Меморандума не бяха заложени механизми, които да осигурят изпълнението на заложените в него цели. Тоест следва, че нашите политици трябва да избегнат допуснатите грешки и новият документ да съдържа задължителни норми за държавите гаранти на бъдещия мирен процес.

Всяка държава, която поеме ангажимент да стане гарант за безопасността на Украйна, трябва да приеме и ратифицира такъв документ на парламентарно равнище.

Електоратът в Русия е до такава степен сплотен от телевизионната пропаганда, че каквато и глупост по-нататък да им бъде поднесена, тя ще бъде възприета безрезервно.

По отношение на Крим, в Русия никой при никакви обстоятелства не допуска Крим да бъде върнат обратно на Украйна. Докато в Украйна дори и не си „помислят” да признаят Крим за руски. Един от вариантите е тази дилема да бъде разрешена в следващите 15 години, като се съхрани под някаква форма актуалното статукво.

Кримският въпрос няма да бъде решен по-рано от момента, когато се реши проблемът за властта е Русия след Путин. Въпросът не е само в Путин лично, а е за режима на бъдещата власт – дали той ще остане автократичен и имперски.
Когато се смени системата на властта, може да се очаква и напредът по Кримския въпрос. А когато Украйна „възкръсне от пепелта”, това сигурно ще повлияе на насторенията на населението в Крим. Днес то не е про-украински ориентирано. Затова отлагането този въпрос за 15 години е отлично решение.

-----

Линк към видеото

Следете новините ни в GoogleNews