Сър Тери и голямата мъгла

Светлана Комогорова - Комата е преводач на 11 от книгите на Тери Пратчет. Сред тях са трилогията за Номите, трилогията за Джони, Страта, Тъмната страна на слънцето, Автентичната котка, Добри поличби, Килимените хора. Сега превежда ранните разкази на Пратчет, които скоро ще бъдат издадени от издателство "Прозорец".

На 12 март Тери Пратчет си тръгна от този свят след дълга борба с болестта на Алцхаймер.

„Always look on the bright side of Death“

Monty Python

Разбира се, безкрайно мъчно ми е за сър Тери.

От друга страна, цялата тази работа си има и добрата страна.

Не, не страдам от патологично позитивно мислене. Напротив, трудничко ми е да сдържам вродената си хапливост в някакви що-годе поносими рамки.

Но добрата страна, наред с всички останали страни, я има. И тя е, че Смърт дойде за сър Тери навреме.
Така ми се стече животът, че опознах твърде добре болестта на Алцхаймер. Провеждаме си с нея редовно, а напоследък и ежедневно близки срещи от петия вид в течение на цели дванайсет години.

С тази диагноза е майка ми.

И, повярвайте, колкото и да си информиран по въпроса и каквито и научни изследвания да си чел, преди да си преживял челен сблъсък с тази болест, ти нищо не знаеш.

Когато при майка ми се проявиха първите симптоми, ми се струваше, че около нея се започна да се сгъстява мъгла, сива лепкава мъгла. С годините тази мъгла ставаше все по-гъста и лепкава и размиваше силуета й. Поглъщаше я като гладен звяр и майка ми пропадаше в мъглата.

Сега вече напълно се е размила в нея. Взираш се в мъглата и не можеш да различиш никакви очертания на човек, само тук-там нещо потрепва, нещо мърда, нещо издава някакво присъствие.

А човекът се е скрил. Разтворил се е там някъде.

Уж го има, а просто го няма.

Майка ми имаше брилянтен ум. Беше сред най-добрите геолози на своето поколение. Просветваше този ум в мъглата като фар, но с годините - все по-мъждиво и все по-нарядко...

Сега вече нищо не просветва. Само ти се струва, че на места мъглата трепти по-иначе.

Та, за сър Тери Смърт сколаса да дойде навреме. Все още успявахме добре да различим в мъглата голямата черна шапка и сиянието на ума под нея не бе помръкнало съвсем.

Ето защо винаги съм подкрепяла сър Тери в отстояването на правото сам да си назначиш среща с Жетваря.

Да не се дадеш на мъглата, този лепкав гладен звяр. Да седнеш на полянката у дома си с чаша бренди, да си пуснеш любимата музика и да се подготвиш за ръкостискане с онзи господин със синия пламък в очите.

Макар, че аз по-скоро бих си зашила четирийсетина кила барут и още двайсетина кила клинци във фустичките и бих си напалила един хубавичък огън в задния двор. Но все пак горките ми съседи нищо чак толкова лошо не са ми сторили.

Защото за съжаление при болестта на Алцхаймер съществува наследствена предразположеност.

И сивата лепкава мъгла нищо чудно да ме дебне и мен там, някъде напред по пътя.

Може дори да ме дебне доста по-наблизо, отколкото си въобразявам.

И затова настоявам за възможността да поканя първа на среща онзи кльощав синеок момък с неизменната усмивка. И не търпя натяквания, че било неприлично жената да прави първата крачка. Колкото заради мен, толкова и заради хората, които обичам.

Та, като стана дума за хората, които обичам, дължа на сър Тери още една благодарност за нещо, за което, разбира се, той никога не е и подозирал.

За това, че се оказа отличен сватовник.

Преди много години на един Булгакон – за тези, които не знаят, това е събитие, на което се събират български автори и фенове на фантастиката – при мен дойде един много интересен млад господин. Искал да се запознае с туй наше момиче, дето превело трилогията за Номите, „Килимените хора“ и „Добри поличби“.

Е, каквото самичък си причиниш, никой друг не може да ти го стори.

Последствията са ясни. Последствията вече от години ми хъркат гороломно на ушенце всяка нощ.
Така, че с чиста съвест имам още една причина да кажа:

Благодаря за любовта, сър Тери.

И тъй като вродената ми хапливост вече ме ръфа отвътре и не ми позволява да завърша с чак толкоз сладникава нота, хайде да притуря малко камъни в тази музика и да припомня друг незабравим хит.

Доброто си е добро, но всеки трябва да си варди бодлите и да си ги държи добре наточени.

Защото нали знаете, че таралежа никогаш не мож го избъзика.

Още по темата

13/03/2015

Анализи и Коментари

Защо се усмихнах, когато Тери Пратчет умря

12/03/2015

Свят

10 незабравими цитата от Тери Пратчет

12/03/2015

Свят

Почина писателят Тери Пратчет

Следете новините ни в GoogleNews