Светлин Тачев е доктор по политология от СУ "Св. Климент Охридски". Асистент в Института по философия и социология към БАН. Работи и като изследовател в социологическата агенция "Галъп интернешънъл болкан". Автор на книгата “Новият преход”, посветена на гражданското участие в България.
Референдумът, като форма на гражданско участие, стана особено актуален през последното десетилетие в Европа. На фона на различните кризи (икономическа, политическа и мигрантска) обещанията за власт на народа бяха примамлива стръв в търсенето на алтернативи на статуквото. От несбъднатото гръцко „охи“, през реализирания БРЕКЗИТ до холандското консултативно „не“ на асоциирането на Украйна с ЕС, популистки формации се възползваха от страховете на сънародниците си, за да постигнат политическите си цели.
В България не е по-различно. Политическата криза от последните три години изхаби партиите и обезличи посланията им. Това породи търсене на други варианти за печелене на гласове. А референдумният популизъм остава добра алтернатива на нарастващата идейна немощ на формациите и на все по-недоволните от кризите граждани. Затова инициативите за провеждане на референдуми станаха привлекателен инструмент за заиграване с различни настроения на българите – от страхове до вечното желание за политическа промяна. „Има такъв народ“ инициира референдум за президентска република, а „Възраждане“ - за отлагане на еврото, с които успяха да бонусират електоралните си резултати на предсрочните избори на 2 април. БСП пък, макар и със закъснение, стартира референдумна инициатива срещу джендъра, за да стегне все по-оредяващите си редици.
Казусът с референдума на „Възраждане“
Докато не се произнесе Конституционният съд, референдумът все още не е противоконституционен. Ако КС го приеме за такъв, проблемът с провеждането му е решен. Вариантът да е конституционно съобразен обаче изменя ситуацията и я превръща в патова. При този случай изходите са два – лош и по-лош. Ако все пак бъде проведен, поддръжниците на отлагане на еврото надделеят и допитването събере необходимия процент активност (толкова гласували, колкото на последните парламентарни избори), за да придобие императивен характер, България ще забави значително евроинтеграцията си. Ако не бъде допуснато провеждането му – правителството подава негативен сигнал към гражданите, че се пренебрегва законът и не се зачита правото им на участие.
Затова като изследовател и привърженик на гражданското участие във всичките му форми, не мога да не се съглася с аргументите на народния представител от „Демократична България“ Даниела Божинова, с които гласува „за“ провеждането на референдума в пленарна зала и си навлече гнева на някои симпатизанти на ПП-ДБ. Но това е принципност, която е изключително важна за изследовател и активист от нейния ранг, занимаващ се активно с темата за гражданското участие от десетилетия. И както самата тя написа по отношение на партиите и политиците – „за референдумите те най-често решават конюнктурно и по целесъобразност“.
А българският политически елит има особена вина за превръщането на референдумите в популистки инструмент, тъй като от години отказва да свали прага за иницииране на допитвания, заложен в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). Въпреки козметичните промени през 2015 г., събирането на дори 400 000 подписа е непосилно за гражданите. Реално толкова хора могат да бъдат намерени само и единствено от по-големи политически формации или от хора с широко обществено влияние, какъвто беше казусът с референдума на Слави Трифонов. А това винаги е добре дошло за популистите.
По отношение на настоящата инициатива за отлагане на еврото, българските политици също имат голяма вина. До момента те така и не успяха да произведат една директна и честна национална кампания, в която да разяснят какви ще са ползите от приемането на еврото, но и какви ще са евентуалните негативни последствия. По този начин можеше да се информира адекватно българското общество и да се блокира всяка възможност темата да се използва за политическа пропаганда.
Какво да се прави?
През 2018 г. написах кратък коментар, в който се притеснявах, че по-консервативното управление на ГЕРБ с „Обединени патриоти“ започва бавно да настъпва срещу гражданското общество. Към онзи момент – срещу различни екологични инициативи. В настоящия момент либералното управление на ПП-ДБ пък не желае да се съобрази със законов механизъм, който позволява гражданско участие. И пак казвам – въпросът за мен е принципен. Затова, ако са решили, че не е нужно, просто да премахнат ЗПУГДВМС, за да няма излишни илюзии занапред. Това е честен подход към обществото. Разбира се, съществува и един много по-умерен и адекватен на ситуацията метод. Ако управляващите нямат достатъчно вяра на общественото мнение, а точно това се вижда от действията им, можеха да допуснат референдума и да призоват за масово негласуване, за да има по-ниска избирателна активност и той да не придобие императивен характер. За либералната общност негласуването вероятно е неприятна опция, защото от тях обикновено произлизат инициативи за стимулация на гражданите да упражнят правото си на глас. Негласуването обаче е легитимна форма на мнение. Особено на референдуми. Подобен казус имаше с Ядрения референдум на БСП – първият национален след 1989 г. в България. Народното събрание измени въпроса на социалистите и го направи с двоен смисъл. Затова и една от последиците беше масово негласуване – малко над 20% от имащите право на глас. Такъв казус имаше и с въпроса на местния референдум за парк „Бедечка“ в Стара Загора. Бойкотът отново беше ефективен – 15% гласували от 40% необходими, за да е валиден.
Гражданското участие остава една от възможностите за подобряване на качеството на демокрацията. Затова употребата, а не неглижирането, е ключът към по-активно общество. А самата демокрация е гъвкава и винаги могат да се намерят легитимни инструменти за контрол, отвъд пренебрегването на закона, когато има опасност. Нещо повече, гражданското участие потушава вътрешните напрежения в страната и канализира енергията от общественото недоволство в използването на легитимни инструменти за вземане на решения. Страхът на политическия елит от общественото мнение обаче е признак за неувереност – особено от качеството на извършената от него работа.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
22548
5
16.07 2023 в 11:52
еврото в технически инструмент, а някакви обикновени ***** за внимание, го превръщат в ежедневна гаргара
това все едно да питаш хората какъв трябва да е лихвения процент
затова си има експерти и представители
отделно, че средния българин е толкоз тъп, че само гордостта му от това му идва в повече.
318
4
16.07 2023 в 08:08
-10095
3
15.07 2023 в 22:29
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
-685
2
15.07 2023 в 21:00
-685
1
15.07 2023 в 20:26
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Mladen900
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Д-р Мазникуров
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Козин Човков
''Ако едно прасе се снима до Зеленски, то не спира да бъде прасе''
781000
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
ob1
''Ако едно прасе се снима до Зеленски, то не спира да бъде прасе''