Пригожин – от 'готвач на Путин' до 'този, който 'назначава крале'

Преди войната в Украйна за съществуването на Евгени Пригожин беше известно на ограничен кръг журналисти и на публиката интересуваща се от конфликта в Сирия.

След началото на т. нар. Специална военна операция обаче Пригожин постепенно се утвърди като самостоятелна фигура с пряко влияние върху институциите. Напоследък той демонстрира „посегателства“ върху политически прерогативи, които доскоро бяха резервирани единствено за Путин и неговите най-приближени.

Общественото мнение в Русия възприема Пригожин като „таран“, от когото зависи развръзката на войната в Украйна, и който „ретранслира“ волята на Путин за разрешаването на вътрешните проблеми.

Почти ежедневно Пригожин демонстрира безапелационни публични заявления. Озвучените от него нападки доведоха до смяната на командващия на Централния участък на фронта в Украйна генерал-полковник Александър Лапин. Безцеремонната критика на Пригожин и обвиненията за участието в криминални схеми застрашават позициите на самия губернатор на Санк Петербург Александър Беглов.

Но чашата преля с обявената лично от Пригожин садистична публична екзекуция на наемник от Частната военна компания „Вагнер“, след освобождаването му от украински плен.

Майкъл Наки – руски блогър, журналист и автор и водещ на едноименния информационен канал:

„Пригожин произлиза от т.нар. „криминален безпредел“ (беззаконие, което не зачита както нормите на властта, така и неписаните закони в криминалния свят, б. р.) в Русия през деветдесетте години на миналия век. През този период той излежава деветгодишна присъда за мошеничество и грабежи.

След излизането му на свобода се заема с дребен бизнес. По-късно отваря ресторант „Ню Айлънд“, който постепенно се превръща в знаково място за елита в Санкт Петербург. От този период е и личното познанство и отношения на Пригожин с Путин. Те дават мощен тласък на кариерата на Пригожин в ресторантския бизнес и за обслужване на протоколните мероприятия на Кремъл и на Путин лично. По-късно експанзията на Пригожин се прехвърля към кетъринга за образователни учреждения и преди всичко за армията.

В следващите години бизнесът на Пригожин постепенно обхваща и охранителните услуги за крупни нефтодобивни и обработващи обекти на руски бизнес структури в страната и особено зад граница“.

Владимир Осечкин – създател и ръководител на руската правозащитна платформа „Не на ГУЛАГ“:

„Цялата кариера на Пригожин произлиза от връзките му със специалните служби, първоначално в Санкт Петербург. Той не принадлежи към висшата каста на олигарсите на Путин. Израства благодарение на изпълнението на помощни задачи, свързани с криминалния свят.

Когато на рубежа 2013-2014 години в главата на Путин съзрява геополитическия проект за подчиняване на Украйна и възниква необходимостта от хибридни военизирани формирования, Пригожин заема ключови позиции в проекта на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на ГЩ на Въоръжените сили на Руската Федерация за създаване на т.нар. частни военни компании (на базата на Десета специална база на ГРУ в Краснодарския край).

Пригожин има решаващ принос за военната експанзия на руските частни военни компании в Чад, Сирия и в Централно африканската република. На което се дължи и достъпът му до огромни финансови потоци извън бюджета на Руската Федерация, свързани с нелегалната търговия с редки метали, с елмази и нефтопродукти“.

Сергей Шелин - руски политически наблюдател:

„Повишаването на статута на Пригожин се гради на нарастващата му роля във войната с Украйна.

Неговият наемнически корпус беше усилен с около 20000 затворници, излежаващи присъди - пълна профанация на пропагандираните цели на режима по отношение на Украйна. И освен това той разполага със собствени авиационно-щурмови и бомбардировъчни подразделения, извън състава на руските въоръжени сипи.

На втори план действат все по-активно създадените от Пригожин „фабрики за тролове“. Което напълно „обосновано“ му позволява в последно време да призовава и за закриването на Фейсбук и на Ютюб“.

Игор Севрюгин – експерт от Московския център „Карнеги“:

„Путин остро се нуждае от ефективност в управлението, в това число и на военната машина. За това той усилва функциите на Пригожин, като неформална структура.

По влиянието, което има в публичното пространство Пригогжин започва да напомня на Распутин в двора на последния император Николай II. Но той не е следващия кандидат за президент.

Пригожин си пробива безпардонно, „с лакти и с нокти“ място във висшия ешелон на политиката. Привичния прякор за него доскоро беше „готвачът на Путин“. Но сега вече е очевидно, че целта му е да поеме на „аутосорсинг“ функции, които по конституция са в прерогативите на държавата. И успява“.

Абасс Галямов – руски политолог и политтехнолог, работил в екипа на Путин за подготовка на публичните му обръщения през 2008-2012 г.:

„Формално маргинален, при обстановка, в която никой не се решава да действа - Пригожин е доказано авантюристичен и ефективен.

Преди две три години беше невъзможно да се представи, че Пригожин ще се докопа до рубежи, където монопол за политически решения има само Путин. Но с деградацията на държавата, ефективността на управляващата бюрокрация пада критично. Пригожин се превръща във все по-мащабна фигура. Не защото нараства неговата лична тежест, а защото като цяло институциите деградират.

Във външнополитически план Пригожин не разполага с ресурси, различни от това, което в голяма степен Путин вече прахоса във войната с Украйна. Какво може да направи Пригожин: „Ура, ура, в атака!!!“ „До победен край!!!“ С какво ще победи Украйна…

Но неговата сила е на вътрешния фронт, където неговите наемници (обстреляни по фронтовете в Африка, Сирия и сега в Украйна, и усилени с рецидивисти), могат да се окажат по-ефективни от армията или от Руската гвардия. Още повече в това отношение той има за съюзник „племенното опълчение“ на Рамзан Кадиров от Чечня“.

Валери Соловей – руски политолог, афиширащ достъп до „инсайдърска“ информация от Кремъл и от руските специални служби:

„В социално-политическо отношение в Русия понастоящем се реконструира обстановка, напомняща историческия пролом от 1916 г. А драмата на 1917 г. е все още напред във времето.

Пригожин успешно проектира сред обществото страх и готовност на всичко за да наложи своята воля. Сред недоволните и сред своите врагове. А „преди Пригожин“, последните обектите на неговите публични нападки - бяха считани за „недосегаеми“.

Пригожин строи своята стратегия за времето на „постпутинска Русия“. Той се превръща в една от силите, която ще определя политически решения, в това число и образа и облика на приемника на Путин.

Самият Пригожин не се предвижда за този пост, но амбициите му са да влияе при избора и за „назначаването на бъдещия крал“. Колкото и да звучи сюрреалистично сега.

Фактор за тази негово роля в непосредствено бъдеще е страхът, който Пригожин проектира около себе си. Силата в Русия винаги се е асоциирала със страха. Такава е руската историческа традиция и руският исторически контекст.

Когато и да се прояви, борбата за наследството на Путин ще бъде „стремителна и разрушителна“. Тя ще се води на терена на тези, които сега приемат решенията.

И именно в този момент Пригожин може да се окаже „мечът на провидението“. Не по отношение на „жалките интелигенти“, не по отношение на остатъците от „гражданското общество“. А именно срещу елита. Защото страхът който той излъчва е насочен именно срещу елита. Достатъчно е да се има предвид ролята на Пригожин за отстраняването на генерал-полковник Лапин (кадрово решение от най-висш ранг)“.

Станислав Белковски – руски политолог и активен блогър от школата на бившето „Ехо на Москва“:

„Независимо дали формално или не, но Пригожин вече заема определено място в путинската система на властта. Неговите действия в последно време са насочени максимално да обслужат целите на „боса“. А в момента Путин е силно чувствителен към евентуално „предателство“ от страна на „своите“. От тези олигарси, които благодарение на него заработиха много милиарди долари. А сега в европейски съдилища доказват, че нямат нищо общо с кремълския режим.

Това е много болен въпрос за Путин. И за това в сегашните условия не е излишно да им бъде напомнено благодарение на кого „са произлезли“ и какво дължат лично на Путин.
„Ролеви модел“ за Пригожин все по-отчетливо се явява Корпусът на стражите на ислямската революция в Иран. За

трансформация на неговите наемническите формирования в „стражи на Путин и на путинизма“. А това включва и появата на нова огромна „бизнескорпорация“ по модела от Иран. За нова подялба на собствеността, този път за сметка на недостатъчно лоялните към Кремъл крупни бизнесмени. Получили собствеността си именно благодарение на Путин“.

Владислав Иноземцев – руски икономист и общественик:

„Пригожин се стреми да приватизира властта на държавата в своя полза. Но това неизбежно води до разпадането на самата държавна власт и преминаването й в ръцете на конкуриращи се „полуфеодални“ групировки.

Без да среща съпротива, действията на Пригожин в това направление са упорити и последователни.

„Безумието“ в този курс на властващите има и този оптимистичен нюанс, че без катастрофичен сценарий Русия не е в състояние да поеме реалистичен път за прекратяване на войната в Украйна и за търсене на изход от всеобщата криза“.

Александър Морозов – руски политолог:

Още в началото на кариерата си Путин обяви, че се отнася различно към враговете и към предателите. По собствените му думи: враговете „уважаваме“, а предателите – „унищожаваме“.

Очевидно е, че Пригожин не се вижда като държавен деятел, какъвто той не е, а като лидер на гигантско пристъпно съобщество. И ще раздава бандитско правосъдие, но от името на държавата. Без формално да е носител на извънредни пълномощия, чрез публични действия за сплашване той се превръща в инструмент за налагане на извънредни мерки.

В Руската история има много ярка аналогия със сегашните събития. Периодът на „опричнината“ по времето на цар Иван Грозни“.

Карина Орлова – кореспондент на „Ехо“ от Вашингтон (бившето радио и информационна платформа „Ехото на Москва“):

„Досега публичните екзекуции бяха патент на ИГИЛ и на талибаните. Частната военна компания „Вагнер“ не принадлежи към институциите, които в една нормална държава имат монопол върху насилието. Според законите в Руската Федерация дейността на подобна наемническа структура е забранена и се преследва от закона.

А Пригожин публично заяви, че той е създателят и собственикът на „Вагнер“. Частна армия в Русия е доказателство за разпадането на държавата и това ще свърши трагично. Такава форма на управление в историята никога не е завършвало с мирен преход. Кончината на Иван Грозни – създал „опричнината“ за налагане с жестоко насилие абсолютната си власт е показателна. Въпреки, че успява да удави в кръв своите противници, все пак накрая той е бил отровен“.

Опричнина – От 1565 г. в Московското царство започва жестока борба за подчиняване, но и за физическото унищожаване на болярската институция, която дотогава има отделни „съвещателни“ права по отношение на монарха
Иван Грозни разделя феодалния ареал на Московското царство на две части: Преобладаващата става негова лична „опричнина“, а останалата част - „земщината“, до окончателното потъпкване на болярството, се управлява от „болярска Дума“.

Наложената с изключителни жестокости „реформа“, която насажда пълно покорство на болярското съсловие, дава права на Иван Грозни да отнема имуществото и живота на тези, които счита за свои врагове. Това поставя началото на „самодържавието“, като водеща характеристика на руската монархия през средновековието и по-късно (бел.ред.).

Следете новините ни в GoogleNews