ПП съществуват: Петков и Пеевски

Алгирдас Жулиен Греймас е семиотик, създател на една – условно наречена – елементарна матрица на всеки възможен смисъл. Неслучайно тя вече е придобила популярност като „квадрат на Греймас“.

Казано просто, според този автор и въпросния квадрат разликите са условието за съществуването на понятията. Например бялото може да определи себе си като „не-черно“ и обратното на „черно“. И ако няма черно, няма да има и бяло. А ако няма бяло, няма да има и черно.

А сега внимание: ако няма Пеевски, няма да има и Кирил Петков. Ако няма Кирил Петков, няма да има и Пеевски.

Това е прекалено, разбира се, но чрез говоренето те се определят – както по принцип, така и взаимно. Пеевски говори срещу президента, за да се определи и да е ясно на хората къде е. Петков говори срещу Пеевски и може да постигне същото.

Големият проблем на ПП е, че отдавна преминаха тънката граница между собственото си определяне и легитимацията на другия. (ДБ от прилично време насам комуникират доста по-смислено и прагматично). Защото колкото повече говориш против другия, толкова повече той съществува.

Та думата ми е, че ПП трябва да спрат сутрин и вечер да обясняват колко всесилен е Пеевски и как от него зависи всичко. Не казвам, че Пеевски обикаля по селата и говори на хората: „Ето виждате ли, от мен зависи всичко, бъдете с мен“, защото не мога да го докажа, но всъщност го казвам.

За разлика от литовеца Греймас, ние, българите, имаме един не толкова изтънчен израз. Той е: „Няма кой да те напсува“. Означава две неща – „няма никого“ и „толкова си незначителен, че си под отрицателното отношение“.

Мисля, че от комуникационна гледна точка ПП биха могли да се замислят върху това.