През 2021, годината, отбелязваща десетилетие от началото на бунта в Сирия, е трудно да се говори за сирийския конфликт. Медийното внимание се отдалечава и обръща поглед към други теми като политическата криза в САЩ или надпреварата с Китай и ваксинационната дипломация. Също така, други конфликтни точки тепърва се разрастват като Йемен, Сахел, Мозамбик или ЦАР, а в други – като Либия, ситуацията остава патова. Има няколко общи точки между всичко това обаче и ще посочим две – Русия е намесена във всяка от споменатите теми и руските про-правителствени медии обръщат значително внимание на Сирия, Либия или Африка. Това не е учудващо – нека посочим няколко тенденции.

Когато става дума за Сирия, мнозина считат, че конфликтът е приключил, макар това да не отговаря на реалността на терен. Не само, че има активни зони на сблъсъци като Южна Сирия или Източна и Североизточна Сирия, но всеки момент може да избухне наново цикъла от насилие в Северозападната и северна част от страната. Сирия днес е разделена неофициално и де факто на зони на влияние между основните играчи Русия, Иран и Турция.

Самият сирийски режим има защо да се притеснява, още повече заради икономическата ситуация в районите, които контролира – това може да се окаже основна причина за бъдещи проблеми за Асад от самите му привърженици.

От трите основни играчи, които споменахме, Иран и Русия имат значително предимство в Сирия, намесвайки се решително в подкрепа на Асад и докато САЩ все още има предимно периферно участие в конфликта през подкрепата си за Сирийските демократични сили, но Техеран и Москва остават хегемоните в района.

Дори Турция, която през последните пет години извърши сериозни стъпки към установяване на зони на влияние от Кавказ през Сирия до Либия, не може да се сравнява с влиянието на Кремъл и аятоласите. Двете сили тепърва се очаква да навлязат в противоборство – то е започнало донякъде посредством проксита и завоалирани закани в битката за влияние върху Асад и като цяло Сирия. Войната в Сирия не е приключила, тя изчезна от нашите телевизионни екрани.

Конфликтът продължава посредством по-локални сблъсъци в рамките на големия конфликт и Русия смята да бъде подготвена.
Когато говорим ролята на Москва в Сирия, често имаме предвид нейната военна сила и извършването на интервенцията в полза на Асад през 2015. Битката за икономическото сърце на Сирия, град Алепо, кулминирала в превземането на целия район от правителствените сили през 2016, както и последвалите споразумения под дулото на пушките с бунтовниците през 2017-2018 допълнително бетонира руското участие в конфликта. Но Сирия има много по-важно значение за Кремъл. Именно Сирия стана основната база на руските наемници, които от Украйна се пренесоха в Близкия изток, а от Сирия – в Африка.

Именно в Сирия Кремъл издигна имиджа си на сила, след събитията в Украйна през 2014. И точно Сирия стана полигон за тестване не само на оръжия, но и на хибридни действия. Докато Москва извърши де факто интервенцията през 2015, то нейното влияние в района датира от много по-дълго и това се дължи предимно на т.нар. мека сила, инструментите на която се прилагат усърдно в Сирия и в този момент.

Докато в началото на годината Кремъл раздава медали на про-Асад милиции в християнски селища, за да покаже обвързаността си с православните християни и като цяло да покаже лицето си на защитник на малцинствата, Русия има много повече опции, които приложи в битката за сърцата и умовете на сирийците. Един такъв пример ни дава събитие от късната есен на 2017 г. Тогава, в началото на октомври, близо 30 руснаци се намират в много тежка ситуация в сирийската провинция Идлиб. Руските части са вече от две години в близкоизточната държава, след като, подобно на Афганистан през 1979 г., са били повикани там от правителството и помагат на силите на сирийския режим да си върнат контрола върху страната. Реално, руските специални части са една от основните причини Асад да успее да отвърне на ударите на бунтовническите сили. В онзи октомври ден през 2017 г., обаче, руснаците имат сериозен проблем. Те са обкръжени от бойци на Хаят Тахрир ал Шам. Москва реагира със значителна сила – подводницата „Велики Новгород“ изстрелва ракети „Калибър“; самолети Су-25 обстрелват позиции, а през това време хеликоптери превозват командоси.

Само трима руснаци са ранени. Онова, което привлича внимание, обаче, е осветяването на непозната досега единица – полуофициалната Военна полиция, чиито членове са обкръжените руски войници. Т.нар. Руска военна полиция не е точно част от редовните въоръжени сили на Руската федерация. Формиран през 2011 г. , този корпус бързо набира сила и няколко години по-късно наброява 20 000 души. Той ще бъде толкова често използван от руското командване, че червените барети и черните ленти на членовете му, ще станат известни далеч извън Сирия. Под ръководството на генерал-лейтенант Владимир Ивановски, началник на Главната дирекция на военната полиция към Министерството на отбраната, тяхната ефективност е обект на обществен дебат. Както показва ролята им в Сирия, те представляват различно лице на руската армия и потенциален инструмент за „мека сила“.

За първи път бойци от тази военна част са разположени в Сирия през декември 2016 г. Основното ядро на Военната полиция е съставено от чеченци, известни като „кадировци“ – паравоенна група, лоялна на лидера на Чечения и политически съюзник на Путин, Рамзан Кадиров. Кадировците се появяват още през 1994 г. по времето на баща му Ахмад Кадиров. По онова време те са сепаратистка милиция, сражаваща се срещу руските сили в Първата чеченска война. Когато Кадиров обръща страните и застана на руска страна през 1999 г. по време на Втората чеченска война, се променя и ролята на кадировците. През последвалите години те се превръщат от бойна част, отговаряща за защитата на лидера на Чечения, във военна сила с много правомощия. С идването на власт на Рамзан Кадиров, тези бойци се превръщат в нещо като „частна армия“ на Кадиров.

Не е ясно колко членове на руската Военна полиция са разположени първоначално в Сирия. Чеченците имат различни роли – се от охрана на военни конвои до провеждане на кампании с хуманитарна помощ в Алепо – друг много видим инструмент на меката сила на Русия. Подобно на съветския Мюсюлмански батальон по времето на Тараки в Афганистан през 1970-те, „кадировците“ са използвани по фронтовите линии в Сирия, тъй като са мюсюлмани, а в Северна Сирия има големи общности кавказци, заселени по османско време. Голяма част от сирийските черкези и чеченци са настроени срещу режима на Асад и една от основните цели на Военната полиция, изпратена от Русия, е да спечели доверието на колкото се може повече от тях. По-късно чеченците получават свежи сили от Ингушетия. Ингуши охраняват важната руска база в Сирия Хмеймим и се сражават заедно с правителствените сили в Дамаск.

Освен за външно ползване за целите на Путин, тези части служат за пропаганда в Ингушетия. Местният лидер Юнус-бек Евкуров опитва да копира модела на Рамзан Кадиров и така да увеличи позициите си пред Кремъл (предполага се, че по същите причини и беларуският лидер обмисля изпращане на сили в Сирия). Евкуров иска да покаже верността си към Путин и затова предлага да изпрати свои сили в Сирия.

Използването на Военна полиция е и първото разполагане на подобна сила извън Руската федерация. Този експеримент има успех и това е видимо в боевете в провинция Хама и Идлиб, където и през 2019 . бойци от тази част могат да бъдат видени по фронтовите линии. Военна полиция е разположена да патрулира в завзетия след 2016 г. град Алепо, по улиците на Дамаск и в градове в Северна Сирия . С едновременното разполагане на специални части и наемници от „Вагнер“ чеченските войници стават основен елемент в прилагането на „пост-конфликтна“ стратегия за спечелването на обичта на местното население в Сирия.

Споменахме вече хуманитарната помощ. Този инструмент не е изобретение на Русия разбира се, но се прилага по много успешен начин за целите на пропагандата относно намесата на Кремъл в Сирия. Различните компоненти на меката сила се съчетават в един общ механизъм – така например, конвоите с хуманитарната помощ се охраняват от части, спонсорирани от близки до Путин хора, а самата хуманитарна помощ се осигурява от мрежа от организации като Имперското Православно Палестинско Общество, Фонда РУССАР, ветерански организации и т.нар. Комитет за солидарност с либийците и сирийците.

Всички тези структури залагат и фокусират част от своите чуждестранни дейности върху следващото поколение млади сирийци. По-младото поколение става основна цел на пропагандата, тъй като този уязвим сегмент от сирийското население може да бъде силно повлиян и успешно вкаран в по-широката руска идея за стратегическо влияние в Близкия изток. Нещо по-интересно и показателно - част от този механизъм получава финансиране и е свързан с бизнесмени, чиито имена бяха споменати по време на разследването на експлозията в Бейрут през 2020 г. С изследователя Кирил Аврамов попаднахме на имената на двамата основни бизнесмени, споменати в разследването, когато изследвахме руските кампании за мека сила в Сирия и особено дейностите на РУССАР за нашите материали, кулминирали в издаването на книгата ни за руските наемници – а именно, братята Хури.

РУССАР се ръководи от Олег Фомин, опитен бивш дипломат и някогашен директор на Съветския културен център в Сирия от 1969 до 1975 г.; Фомин е също представител на Руския център за международни научни и културни връзки в Тунис и Египет от 1994 до 2006 г. Организацията е свързана с руския политически елит чрез борда си. Той включва бившия заместник-председател на Думата Сергей Бабурин; бившият посланик в Сирия Александър Зотов; и координаторът на хуманитарните проекти на ветеранската организация „Бойно братство“, Нели Кускова.

Показателно е, че основната финансова подкрепа на РУССАР идва през братята Мудалал и Имад Хури, които са и с двойно руско-сирийско гражданство. Хури участват и в Tempbank, санкционирана от САЩ за финансови транзакции от името на режима на Асад във връзка с иранската търговия с газ и нефт. По този начин РУССАР се превърна в пример за специален инструмент за мека сила със сътрудничество между всички основни заинтересовани страни от руската външна политика, като т.нар. силовики (т.е. службите за сигурност), отдадени на религията олигарси и съветските дипломати, и шпиони от старата школа с връзки със сегашните елити в Близкия изток и други региони. Като организация и инструмент за влияние, РУССАР има специален фокус върху проекти, включващи млади хора и интелектуалци, тъй като има за цел да оформи бъдещия сирийски граждански и военен елит. По този начин организацията остава близо до важни източници на местна информация, което увеличава възможността за събиране на разузнавателни данни.

Друг метод, свързан с тези благотворителни организации за индоктриниране и разпространение на митове, е рециклирането на така наречените младежки лагери за патриотично възпитание, основани на богатата съветска традиция и процъфтяващи в процеса на непрекъснато нарастваща милитаризация на децата и младежта в Русия на Путин. Тези лагери също така предоставят идеалната възможност за оформяне и моделиране на бъдещите „защитници на Руския свят“, като същевременно ги свързват със своите връстници от Източна Украйна, Беларус, Южна Осетия, Абхазия и Сирия. Цялата програма е само частично отражение на факта, че Русия няма краткосрочен интерес към Сирия и Близкия изток. Напротив, сериозните усилия на Москва са свързани с установяването на трайно присъствие и разширяването на така наречения „Руски свят“, който засега обхваща Източна Европа и части от Централна Азия. Подобно на други случаи, когато взима пример от Руската империя, Путин вижда Близкия изток като естествено продължение на руските интереси.

Не всичко е сигурно за Русия в Сирия, тъй като все още има редица представители на икономическия, военния и политическия елит на режима на Асад, които не са готови да се отдадат изцяло на Кремъл. Иран също има сериозно влияние. Докато използването на военна мощ, наемници, като компанията „Вагнер“ и поддържането на местни паравоенни структури са важни стратегически елементи, най-важният елемент от стратегическа дългосрочна перспектива за влияние е поддържането на здрава връзка над младежта, която представлява следващото поколение елит. През септември 2018 г. в Санкт Петербург пристигна първата група младежи, които започнаха обучението си в руските военни училища. Обучението се проведе в рамките на споразумения, подписани преди това между Москва и Дамаск, и набирането на сирийски младежи в руския кадетски корпус ще се извършва ежегодно. Въпрос на време и стратегия е Москва да придобие лоялен елит, който да донесе стабилно присъствие на Кремъл в Сирия, което Путин иска от началото на интервенцията и досега няма друга регионална сила, която да спре тези процеси.