Корабните сирени вият и напомнят на правителствата за кризата със смяната на екипажите

Заради COVID-19 в някои пристанища не пускат на суша дори членове на екипажите с инсулт

Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев Последна промяна на 16 юли 2020 в 13:23 7379 0

Снимка JannGW (pixabay.com)

Пристанището на Хонконг е единственото в света, където е възможна смяна на всички корабни екипажи

Обявената на 11 март 2020 година от Световната здравна организация (СЗО) глобална пандемия COVID-19 промени из основи света. Кризата парализира икономиката, транспорта, образованието, социалната сфера и наложи невиждана изолация в градовете, които заприличаха на опустошени и опустели урбанизирани територии.

Преди два месеца, на 8 май 2020 г., генералният секретар на ООН Антонио Гутериш изрази своята загриженост за омразата, налагането на вина и разпространението на паника по света по време на кризата с коронавируса. Той заяви, че пандемията на коронавируса продължава да създава „цунами от омраза и ксенофобия“ и призова за „всеобхватни усилия за спиране на речта на омразата в световен мащаб“.

Хората с маски станаха логото на градския епидемиологичен пейзаж. Това на свой ред породи фундаментални изменения в човешката психика и поведение, деформира естествената човешка комуникация и я пренесе във виртуалното пространство.

Моряците - новите герои на света

Единствено моряците - новите герои на света, не спряха трудовата си дейност, корабите продължиха да плават и да осигуряват живота на планетата с всичко необходимо за живот. Около 80% - 90 % от световния товарооборот се извършва по море. Без моряците животът на земята щеше напълно да спре. Затова Международната морска организация (IMO) призова правителствата да признаят моряците като ключови работници и да се обърнат с лице към проблемите на корабните екипажи, моряците и техните семейства, най-големият от които е невъзможността за смяна на корабните екипажи.

На 25 май 2020 година Международната морска камара (ICS), Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) и Международната федерация на транспортните работници (ITF) призоваха Генералния секретар на ООН Антонио Гутериш да осигури приемане от правителствата на одобрени от IMO протоколи и действени мерки за смяна на екипажите и тяхното завръщане в родината.

Ръководителите на тези три морски организации бяха упълномощени да изразят и защитят интересите на един и половина милиона моряци от всички страни:
- В ICS членуват корабоплавателни компании, които експлоатират повече от 80% от световния търговски тонаж;
- В ITUC официално са представени около 250 милиона работници по света;
- В ITF официално са представени 20 милиона транспортни работници.

В официалното писмо на ръководителите на ICS, ITUC и ITF до Генералния секретар на ООН се настоява незабавно да приеме срочни мерки за смяна на 200 000 членове на корабни екипажи, за да избегне възможна „хуманитарна криза”.

Настъпването на хуманитарна криза на моряците и техните семейства е една реална опасност, за която министрите на 12 държави биха тревога в Лондон на 9 юли 2020 година и която криза правителствата и корабоплавателните компании не трябва да подценяват и неглижират.

Хуманитарната криза на море се предизвиква от свръх сложен комплекс от фактори, които неблагоприятно влияят на работоспособността на корабните екипажи и взаимоотношенията между моряците на борда на кораба, сред които се открояват четири съществени причини:

На първо място хуманитарната криза се предизвиква от умората на моряците, които работят принудително и изнурително месеци наред над определеното от контракта време, а е добре известно, че умората е убиец № 1 в корабоплаването и първопричина за морски аварии и катастрофи.

На второ място хуманитарната криза се предизвиква от сложен комплекс психофизиологически, социални и ергономически фактори, които са неизбежни при продължителни плавания и са добре познати в морските среди. Те се обозначават с редица идиоми – българският идиоматичен израз е моряшкият жаргон „хвана го желязото”.

Синдромът на продължителните плавания „хвана го желязото” се проявява със сложна симптоматика:

- Личностно пресищане;
- Интерпретационен синдром;
- Когнитивен дисонанс;
- Сензорна депривация е сензомоторни нарушения;
- Усамотяване и отчуждаване, затваряне в себе си, самоизолация, нарушения в комуникацията между членовете на екипажа, ограничаване на употребявания запас от думи (речников запас);
- Разстройства на емпатията, клюки, слухове, конфликти, доноси, сплетни, дрязги;
- Носталгия и затруднена комуникация със семействата, близките и приятелите на брега;
- Хиподинамия с всичките й негативни последствия върху дееспособността на моряците;
- Повишена агресивност с двете й измерения – агресия навън и агресия навътре (автоагресия), вкл. суициден риск;
- Непоносимост, неприязън и омраза, влошаване на взаимоотношенията между трите управленски нива в екипажа - управленско, оперативно и изпълнителско);
- Насилие на работното място, сред което и сексуални деформации и сексуално насилие;
- Професионално изгаряне (изпепеляване);
- Нарушения във вниманието и бързината на реакциите, изменения във времевите и пространствените възприятия, възможни халюцинации и илюзии (зрителни, слухови, обонятелни, вкусови), нарушения в съня и още много други.

На трето място хуманитарната криза се предизвиква при ограничителни и рестриктивни мерки на пристанищните власти и невъзможността за слизане на брега и краткотраен отдих в брегови условия.

Рестриктивните мерки към моряците в някои пристанища и държави са толкова жестоки и нечовешки, че е трудно да ги възприемем без гняв и възмущение.
Ще се позовем на три документа, пряко свързани с мореплаването и правата на моряците:

А) На 14 април 2020 г. Европейската комисия, отчитайки реалните рискове за моряците и пътниците на борда на кораба в условията на пандемията COVID-19, прие специални Насоки относно опазването на здравето, репатрирането и пътническите услуги за моряците, пътниците и други лица, намиращи се на борда на кораби. Предписанията на този документ в някои пристанища не се зачитат и отношението към екипажите драстично се разминава с хуманизма, алтруизма и емпатията, за което свидетелстват и редица публикации на IMO.

Б) През 2006 година беше приета най-важната конвенция за правата на моряците - Морската трудова конвенция, която беше провъзгласена за четвъртия стълб в Международното морско право наред с Конвенциите SOLAS, STCW и MARPOL. (Ратифицирана от 40-ото Народно събрание. В сила от 20 август 2013 г.)

Член IV на МТК ‘2006 регламентира Заетостта и социални права на моряците:

1. Всеки моряк има право на безопасно и сигурно работно място, което да отговаря на нормите за безопасност.
2. Всеки моряк има право на справедливи условия на заетост.
3. Всеки моряк има право на достойни условия на работа и живот на борда на кораба.
4. Всеки моряк има право на здравеопазване, медицинско обслужване, мерки за неговото благосъстояние и други форми на социално осигуряване.
5. Всяка държава-членка обезпечава в рамките на своята юрисдикция пълното зачитане на трудовите и социалните права на моряците, посочени в предходните алинеи на този член, в съответствие с изискванията на тази конвенция. Ако в конвенцията не е установено друго, зачитането на тези права може да бъде постигнато чрез актове на националното законодателство, чрез приложими колективни трудови договори или чрез други мерки или в практиката.
Нормите и предписанията на МТК ‘2006 продължават да не се зачитат на много места по света.

В) Съвсем наскоро IMO издаде Препоръки за достъпа на моряците до медицинско обслужване на брега, като би тревога:

Заради COVID-19 в някои пристанища не пускат на суша дори членове на екипажите с инсулт

По повод издаването на посочените препоръки, касаещи здравето на моряците и медицинската помощ за корабните екипажи в пристанищата при пандемийни условия, Генералният секретар на IMO Китак Лим заяви:

- Получаването на медицинска помощ на брега може да се окаже въпрос на живот и смърт за моряците, заболели по време на работата си на плавателните съдове. Още от самото начало на пандемията имаше случаи, когато на моряците беше отказвано разрешение да слязат на брега, и то – дори и когато това представляваше заплаха за техния живот от болести, които не бяха свързани с коронавируса, като например инсулт.

Чрез своята последователна грижа за моряците в условията на пандемията COVID-19, Генералният секретар на IMO Китак Лим се утвърди като харизматичен морски водач, чийто призиви убедително звучат по целия свят и дава личен пример на правителствата:

- В най-трудното време на пандемията моряците самоотвержено доставят стоки, от които всички се нуждаем. Но тяхното здраве и благополучие са също така важни, както и здравето на всеки друг човек. Настъпи време за правителствата в целия свят да обезпечат моряците с достъп до медицинска помощ без никакво отлагане. Оперативното оказване на медицинска помощ на моряците има важно значение както за самите моряци, така и за поддържането на глобалната верига на доставките.

Преди това, през месец май 2020 г., IMO изпрати до правителствата на 174-те държави-членки Пътна карта за подобряване смяната на корабните екипажи.

На четвърто място, при това най-същественото, това е невъзможността за редовна смяна на екипажите след изтичане срока на трудовия договор и връщане в родината при нормални условия, което се причинява от глобалната пандемия COVID-19. Непозната до сега световна пандемия показа, че човечеството нямаше и продължава да няма пълна представа за характеристиката на пандемията и последиците от нея, не притежава и продължава да няма надеждни механизми за справяне с нея.

Освен писмото на ICS, ITUC и ITF до ООН, в редица държави бяха публикувани петиции на моряците, в които се призовават 174-те държави-членки на IMO да се обърнат с лице към проблема със смяната на корабните екипажи.

Моряците искат действително да бъдат признати за ключови работници, със съответните регулативни норми на национално и международно ниво.

Моряците настояват също да се осигури свободен достъп до техните кораби и достъп на екипажите в пристанищата и пристанищните градове, да се осигурят достатъчно количество авиорейсове за смяната на корабните екипажи, за отмяна на карантината на моряците при доказани отрицателни резултати на техните тестове и др.

Независимо от призивите на IMO, правителствата на редица държави-членки на IMO (общият брой на държавите-членки е 174) и корабоплавателни компании не са признали моряците за ключови работници и не предприемат конкретни действени мерки за осигуряване на редовната смяна на корабните екипажи.

Моряците обаче не са сами в битката с глобалната пандемия COVID-19. Десетки организации и институции, които имат пряко отношение към водния транспорт, след обявяването на пандемията на 11 март 2020 г., излязоха с редица инициативи, обръщения, призиви, регламенти, програми и предложения за подкрепа на моряците и моряшките семейства и създават стройна организация са смяна на екипажите.

Продължава на страница 2

Страница на статията : 0102