Случаят с двете разменени в болница бебета без изненада се нареди сред водещите новини - та той е достоен за световния информационен обмен!

Смущаващо е обаче как толкова чувствителна информация, касаеща болезнено живота на две семейства, се хвърля като стръв на медиите. Без това да е по инициатива на засегнатите страни.

Болницата умишлено е пазила дискретност по темата, подчерта на два пъти на днешния си брифинг директорът на "Шейново" д-р Румен Велев. Той с огорчение вметна, че дори подозира откъде е изтекла информацията. От медийните репортажи може да се направи извод, че тя не е разгласена от нито едно от двете семейства. Тогава от кого? Болницата, където текат напрегнати проверки, едва ли има интерес да огласяват казуса. Камо ли да предоставя контакти на родилките. С тях разполагат и работещите по случая институции. Това повдига за пореден път въпроса може ли да се има доверие на институциите и изтича ли от тях чувствителна информация?

В един от репортажите се казва, че майката, сезирала болницата за размяната, не иска да коментира публично. И това е напълно разбираемо. Но е била потърсена за коментар - значи все пак някой е предоставил нейни данни по толкова лична тема в толкова тежък момент. Медиите обаче са открили другата жена, ромка. Отново прави впечатление, че не тя е била инициатор на този разговор. Камерите са вече на адреса ѝ - показват в каква мизерия живее бебето и посочват името му. И докато сигурно всеки си задава въпроса как се чувства неговата биологична майка, докато гледа тези репортажи, е редно първо да се запитаме кой осветли самоличността им.

Медиите също носят своята отговорност.

Да се разказват ексклузивни истории безспорно е приоритет на журналистите, никой не може да ги упрекне в това. Въпрос на етика е какво и докъде да се разкаже. Да допуснем, че работа на полиция и прокуратура е да осветлява обществено интересни и значими случаи. Без да останат скрити, те могат да бъдат разказани по-щадящо, без да се посочват лични данни, имена, лица. И без да се пращат камери при едната майка и тези кадри да се навират в лицето на другата.

Утре на тяхно място може да е всеки. Да, вероятно не със сменено бебе, но като жертва на измама, престъпление, инцидент или бог знае какво. И усещането, че всяка история може да бъде подхвърлена пред камерите без мисъл какво нанася върху засегнатите, не помага на доверието нито в медиите, нито в институциите.