Членството на България и Румъния в Шенген – във фокуса на ЕП и на испанското председателство на Съвета на ЕС

Очаква се тази седмица от Европейския парламент да потвърдят подкрепата си за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство до края на годината с аргумента, че са изпълнени необходимите условия.

Твърда подкрепа за влизането на страната ни в Шенген беше засвидетелствана и от Испанското председателство на Съвета на Европейския съюз. Това стана по време на представяне на неговите приоритети в София от посланикът на Испания у нас Алехандро Поланко Мата.

„Що се отнася до Шенген - двете ключови теми са реформа на Кодекса на шенгенските граници и присъединяване на България и Румъния към Шенген. Испания силно подкрепя влизането им и ще работи да улесни и създаде консенсус в тази посока“, каза испанският посланик в София, чиято държава пое от 1 юли ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз за период от шест месеца.

„Изключително радостна е твърдата подкрепа, която получаваме за членството ни в Шенген! Наясно сме, че решението се взема с единодушие. Наясно сме, че трябва да продължим да водим интензивни преговори. Този ясно изразен начин подкрепа за този важен за България приоритет мисля, че дава една добра перспектива в рамките на Испанското председателство ние да търсим и да постигнем резултат“, каза вицепремиерът и външен министър Мария Габриел, която също присъства на представянето на приоритетите.

В момента от членовете на ЕС само България, Румъния, Кипър и Ирландия не са част от Шенгенската зона.

Подкрепа за нас, както и за северната ни съседка, отново има от Европейския парламент - с проекторезолюция. В нея се казва, че едно по-голямо Шенгенско пространство без граничен контрол би направило Съюза по-силен, докато сегашната ситуация е "инструментализирана от антиевропейска пропаганда".

В текста се изтъкват и икономическите последици от оставането ни извън Шенген. Призовава се и Европейската комисия да изчисли паричните загуби, свързани с това.

Има ли възможност за компенсации - попитахме директора на Портал "Европа" Юлияна Николова:

„2011-а, от когато имаме декларация на Европейския парламент, че България е готова да влезе в Шенген, до сега компенсации едва ли бихме могли да получим, а и не смятам, че е много достойно да пледираме за такива! Да, има изключително големи икономически последици за "оставането ни" - дори големите опашки на границите. Представете си румънската и гръцката, ако бяха свободни. Ако нямаше голямо чакане и не само за летовниците, но и за големите търговски потоци, които минават през двете граници и които се спират с часове. Един час престой на такъв поток струва стотици хиляди“.

„На тема Шенген - позицията на Комисията е ясна, както и испанската, и българската. Така че нека станем част от Шенген, за да покажем ползите на българите. Казваме им колко е хубава Европа, но като сте от България и сте на летището трябва да се наредите на съседната опашка! Това не е хубаво“, изтъкна ръководителят на представителството на Европейската комисия у нас Цветан Кюланов по време на представянето в София на приоритетите.

„Съветът ще се фокусира основно върху 5 теми: Украйна, икономиката, миграцията, сигурността и защитата, както и външните отношения. Специално внимание ще бъде обърнато на Китай и на предстоящата среща на върха между Европейския Съюз и Общността на латиноамериканските и карибските държави“, каза по-рано в Брюксел испанският премиер Педро Санчес, който в първия ден от председателството беше в Киев:

„Украйна ще бъде в центъра на всички наши дебати! Искам да изпратя силно послание за подкрепа на страната и нейното възстановяване както от европейска, така и от испанска перспектива“.

„Важно и изключително символично е посещението! Това е ясен сигнал за действителността в Европа - нашият общ дом, както и за испанските приоритети: защита на свободата и за подкрепа за Украйна“, каза украинския президент Володимир Зеленски.

Междувременно от председателството обявиха, че преговарящи от ЕС и ЕП са постигнали споразумение за увеличаване на доставките на боеприпаси и ракети за Украйна. Засилване на финансовата подкрепа за Украйна по-рано обещаха и от Европейската комисия.

„Представихме нов механизъм за Украйна като част от нашето предложение за ревизиран бюджет за Евросъюза. Става въпрос за 50 милиарда евро до 2027г. за бюджетни разходи и възстановяване“, каза председателят й Урсула фон дер Лайен в Мадрид, където беше за началото на председателството и където пое ангажимент за подобряване на европейската индустрията, включително чрез сътрудничество със страни от Латинска Америка.

„Много от проблемите пред гражданите ни са с общ знаменател - прекомерната зависимост от малък брой трети държави. Трябва да засилим автономност в сектори като енергия, здравеопазване и храна. За целта е важно да подкрепим реиндустриализацията на нашия континент заедно с диверсификацията на източниците на доставки. В това отношение Латинска Америка и Карибите са ключов регион - не само за Испания, но и за Европейския съюз“, потвърди и в София посланик Алехандро Поланко.

„Радвам се, че приоритет е стратегическата автономност! Няма как и като бивш комисар, отговарящ за иновациите, да не искам да видя нашите компании, които се ситуират с иновации, с услуги, казвайки Европа е конкурентоспособна", добави Мария Габриел.

„Това ще бъде последното председателство преди края на мандата на тази Европейска комисия и преди европейските избори. Мотото "Европа по-близко до хората" е истинско предизвикателство – да бъдат популяризирани онези успешни примери, които хората могат да оценят, че си имат благодарение на ЕС“, добави външният ни министър за девиза на председателството, който коментира и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел:

„Приоритетите са ясни и в пълно съответствие с това, което е от значение за европейците. Всички те са част от дневния ред на ЕС за следващите 5 години. А вашият слоган - за доближаване на Съюза до гражданите му - това трябва да е във фокуса на всички ни!“

„Четирите приоритета, които Мадрид сподели са залегнали в програмата на Комисията. И въобще Испанско председателство трябва да го гледаме в контекста на приключване на мандата на тази Комисия и приключване на приоритетните актове, които тази Комисия е задала за себе си“, обясни Юлияна Николова, както и уточни, че „трябва да гледаме Испанско председателство като първото председателство от последната тройка за тази Комисия и първата за следващата:

„Тройката сега е Испания, Белгия, Унгария. Като унгарската тройка ще бъде точно след европейските избори, т.е. по време и след избора на нова Комисия“.

Говореше се обаче, че има вариант Унгария да прескочи своя ред?

„Европейският парламент вече гласува една резолюция срещу това Унгария да заемем мястото си в тройката. Не се е случвало досега такова нещо! Още повече, че последният от четвъртите приоритети на Испанското председателство е "засилване единството на Съюза" - с остракиране на Унгария едва ли бихме стигнали по-висока степен на единство", изтъкна Николова.

По думите й всъщност испанските приоритети съвпадат с тези, които и европейските институции са си поставили в началото на мандата им, но не са все още постигнали:

„Съвсем наскоро Комисията за мен изненадващ документ публикува заедно с председателя на Европейския съвет, който се нарича Доктрина за икономическа сигурност. Той поставя задачата за сигурност на доставките, за осигуряване на стратегическите суровини, за избягване на зависимост на европейската икономика от трети страни.

И всъщност тези приоритети на Испанското председателство се вписват в приоритетите на Комисията (за довършване на законодателния пакет "Зелен преход", "Справедлива Европа") и всички останали приоритети, които Европейският съюз в тези години последователно поддържа (като подкрепа на Украйна), въпреки че Шведското председателство постигна съществен напредък по Пакта за миграция".

„Докато има война в Европа - единствен и основен приоритет може да бъде спирането й и победата на Украйна! Всички други приоритети са на заден фон“, категоричен беше Кюланов.

„Руската агресия срещу Украйна влияе неблагоприятно на правовия ред и европейската сигурност. Това предполага да подсилим капацитета на Европа както и да допринесем за решаването на кризите и конфликтите, особено в съседство“, добави Мария Габриел.

„Европейският съюз трябва да остане единен! От решаващо значение е да продължим да подкрепяме Украйна съгласно принципите на единство и солидарност“, заяви Алехандро Поланко, който заедно с вицепремиера ни открои други два приоритета пред Испанското председателство - Зеленият преход и Западните Балкани.

„Напредък в Зеления преход - в тази връзка ще насърчим мерки за намаляване на отпадъците и микропластмасите, проектирането на устойчиви продукти и генерирането на зелени горива“, каза посланикът.

„Ние напълно подкрепяме плановете за Зеления преход - поставянето като приоритет на възобновяемата енергия и намаляването на зависимостта от трети страни, както и на сметките за ток. Ние напълно подкрепяме европейското бъдеще на Западните Балкани - допълнителната финансова подкрепа за тях е съществена“, добави Мария Габриел.

„Също така е от съществено значение да предложим реална перспектива за тези, които, подобно на Украйна, искат да се присъединят към Съюза - Испания подкрепя Западните Балкани от 30 години насам“, подчерта още Поланко, а председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен попита:

"Можем ли да си представим ЕС без Украйна, без Западните Балкани? Невъзможно!"

„От друга страна Испания ще се опита да подпомогне постигането на съгласието по Пакта за миграцията и убежището“, добави посланикът на Испания у нас, чийто премиер също изрази очакване скоро да приключи работата по Пакта.

Трябва да продължи и работата на терен, подчерта Урсула фон дер Лайен:

"По-специално да се инвестира в ключови страни-начални точки за миграцията и на транзитните държави. Например, с проекти за пилоти по българската и румънската граница и по управление на границите и граничните процедури.

„България приветства реформите в бюджета за миграция и управление на границите. Постигането на баланс между отговорност и солидарност е от ключово значение за присъединяването на София към Шенген“, допълни вицепремиерът Мария Габриел като отново посочи членството ни в Шенгенското пространство.

На кои аспекти за целта трябва страна ни да обърне внимание - обобщи премиерът Николай Денков:

„Първият - това е законодателството; охраната по границите и третата част е свързана с убеждаване на нашите европейски партньори, че ние сме си свършили работата, което изисква активна външнополитическа дейност".
Присъединяването ни беше обсъдено през юни от президента Румен Радев с Карл Нехамер, канцлерът на Австрия - една от страните, спъващи ни към Шенген:

„Австрия цени изключително високо установеното вече сътрудничество и особено нашата инициатива за целева работна група за противодействие на миграцията. Но като гледаме и Нидерландия, аз съм убеден, че премиерът Марк Рюте ще спази своите обещания на базата на това, което вече си е изпълнила България“.

През юли обаче, оставка подаде правителството на Нидерландия, която също блокира Шенгенското ни членство.
„Падането на правителството на Марк Рюте може да отложи и решението на Нидерландия, и отварянето на зелена светлина за членството ни в Шенген“, предупреди вицепрезидентът Илияна Йотова.

„Според мен с предложението на Комисията за приключване на Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, този въпрос специално по отношение на Нидерландия би следвало да бъде решен, защото това беше нейното условие. Надявам се нещата да се развият положително - взимането на решение до края на тази година да паднат морските граници, а въздушните и сухопътните - от 1 януари 2024-а“, уточни директорът на Портал "Европа" Юлияна Николова:

„Винаги повече ме е притеснявала Нидерландия. Австрия се появява на хоризонта от време на време и по-скоро като че ли при някаква вътрешна конюнктура този проблем за влизането на България и Румъния в Шенген.

А какви са Вашите очаквания за приемането ни в Шенгенската зона, включително с "испанската подкрепа"?

„Положителни много отдавна. Смятах, че ако имахме редовни правителства това можеше да се случи още миналата година. Надявам се моят оптимизъм да не е безпочвен и да не се случи нещо, което да го опровергае!“

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

Следете новините ни в GoogleNews