Програмист и лекар са най-предпочитаните професии от десетилетие. Отношението към тях обаче следва различни тенденции: докато компютърните специалности бележат ръст от 28% през 2008г. до 36% към днешна дата, то атрактивността на лекарската професия намалява от 27 на 25 на сто.
Дистанцията между двете надхвърля вече десет процента. Ако този тренд е индикатор за доброто състояние, увеличаващия се брой компании и популярност на ИТ сектора, то перспективите пред кадровото обезпечаване на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено ако се отчете и продължаващата емиграция на лекари и медицински сестри.
Икономистите остават трети по предпочитание, запазвайки непроменен дела си за последните 10 години от 20%.
Сравнението на данните с аналогично проучване на агенция Алфа Рисърч през 2008 г. и сега, очертава тези водещи тенденции. Цифрите показват още, че компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус: високообразованите и по-високодоходните жители на столицата и големите градски центрове. Към тях се ориентират включително и част от децата на представителите на свободните професии, които доскоро се характеризираха с най-висок коефициент на „самовъзпроизвеждане”.
Като цяло, в класацията на водещите професии за периода 2008–2017 г., се наблюдава слаба промяна, което е показателно за ниската динамика на българската икономика през последното десетилетие. Известен положителен тренд е налице в нагласите към силно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008г. до 19% през 2017г. Този ръст обаче продължава да е недостатъчен, за да покрие нуждите на индустриалното производство.
Въпреки опитите за реформи през последните години, интересът към едни от професиите с най-голяма обществена значимост – тези на учителите и полицаите, остава много нисък. Те запазват стабилност през последното десетилетие, като през 2017г. заемат съответно девето (6%) и седмо (7%) място по предпочитания.
В сравнение с 2008г. привлекателност и престиж губят професии като адвокат (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и журналист (от 7% на 5%).
Социолозите констатират слаба мотивация и интерес към повишаване на образованието и квалификацията, което е бариера пред по-високата конкурентноспособност на икономиката.
В страните с високо развити икономики „ученето през целия живот” постепенно се превръща във важен стимул и фактор за по-голяма конкурентноспособност и по-високи доходи. За разлика от тях, в България интересът към престижни специалности не е съпроводен от мотивация за повишаване на образованието и усъвършенстване на професионалните умения. Едва 13% от българите са преминали някакви курсове за обучение, или повишаване на квалификация през последните две години. Относително най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%). Едва след тях остават университетското образование (2.4%), обучения по различни компетентности – езикови, компютърни и пр. (2.3%) и курсове, свързани с хобита (1.2%).
Сравнително изследване на Евростат от 2016г. също регистрира ниска активност в курсове за обучение сред българите - 8% от населението между 18 г. и 64 г. са участвали в обучителни или образователни курсове в последните четири седмици. Тази тенденция е сходна с други държави от Централна и Източна Европа като Румъния (7%), Хърватска (9%) и Словакия (9.5%). Доста по-различна е ситуацията в скандинавските държави, където над 30 на сто са участвали в подобни курсове. Дори и в Естония този процент е значително по-висок, отколкото у нас – 21 на сто.
Регистрираната картина е в рязък контраст с високия дял млади хора между 20 г. и 34 г. у нас, които нито учат, нито работят - 21.4% през 2015г., което по данни на Евростат е едно от най-високите равнища в ЕС. Също така, според Националния план за действие по заетостта, 60.2% от безработните младежи до 29 г. през 2016г. са без квалификация и специалност. 69% от продължително безработните също са без квалификация. Разбираеми на този фон са притесненията на бизнеса за увеличаващия се дефицит от добре образовани, подготвени и мотивирани кадри. Проблем, който няма да се реши само с вноса на работна ръка. Необходими са много по-сериозни съвместни усилия от страна на образователните институции и бизнеса за регулярно и гъвкаво повишаване на образованието и квалификацията, които са сред основните характеристики на съвременните бързо развиващи се икономики.
Въпреки като цяло ниските нива, относително най-сериозна е образователната активност на 18 – 30 годишните. 35% от тях са участвали в обучителни програми. С нарастване на възрастта логично намалява мотивацията и интереса към увеличаване на образованието или квалификацията. При хората над 61 години този процент спада до 3%.
Поляризирано обществено мнение за реализация в България или в чужбина – 57%:41%
Състоянието на икономиката, трудовият пазар и равнището на доходите са факторите, които допринасят за запазващата се поляризация на общественото мнение относно по-подходящите възможности за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят възможности в България, докато 41% биха ги насърчили да работят в чужбина. Тези нагласи са показателни за неотслабващия все още натиск за трудова миграция и потенциалното увеличаване в близко бъдеще на кадровия дефицит в редица сфери.
Жителите на по-малките градове и селата, където възможностите на трудовия пазар са все още силно ограничени, най-силно подкрепят позицията, че бъдещето на децата им е свързано с работа в чужбина.
Фактор, който допълнително влияе върху желанието за реализация в чужбина, е житейският период, в който се намират хората и запознатостта им с живота в чужбина. Колкото по-млади и все още необвързани са те, толкова по-отворени са към опит за реализация зад граница. И обратно, сред семейните и особено сред тези с деца, делът на избиращите реализация в България нараства до 62%.
Ако обобщим, позитивната новина от проучването е свързана с увеличаващата се популярност и престиж на един от най-динамично развиващите се, предлагащ добри кариерни възможности и заплащане сектори – ИТ бранша. То обаче очертава и две опасни негативни тенденции – слаба интеграция на образователните и квалификационни курсове в реалната икономика, и респективно – слаба мотивация за участие в тях; продължаващ миграционен натиск за реализация в чужбина, който в следващите години може да постави в риск жизнено важни за обществото сектори.
Като част от регулярното си тримесечно проучване на обществените нагласи, Алфа Рисърч включи специален блок въпроси, посветен на актуалната тема за престижа и интереса към различните професии, както и към повишаване на образованието и квалификацията в условията на динамизиращ се пазар на труда и все по-силни критики от страна на бизнеса за липсата на достатъчно добре подготвени и мотивирани специалисти в редица сфери.
Проучването е проведено в периода 12 – 22 юни 2017г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
14355
3
07.07 2017 в 16:17
14355
2
07.07 2017 в 16:13
Последни коментари
alcom4
Русия обяви Зеленски за международно издирване
alcom4
Русия обяви Зеленски за международно издирване
autogentile
Русия обяви Зеленски за международно издирване
Анализи
Русия обяви Зеленски за международно издирване
Gunter
Полицията издирва избягал затворник в София