МОН обяви плана си за обединяване на университети

След седмици пазене в тайна, отричане и отклоняване на въпросите днес Министерството на образованието най-накрая официално оповести плана си за обединяване на висши училища. Пресцентърът на МОН изпрати съобщение до медиите, докато в Софийския университет течеше заседание на Съвета на ректорите, на което министър Николай Денков анонсира предложенията си пред ръководителите на висшите училища.

OFFNews писа първи за плановете за окрупняване на висши училища на 3 февруари. Оттогава до днес МОН отказваше да уточни какво конкретно предвижда и защо.

Готви се голямо окрупняване на университети у нас: намаляват държавните от 38 на 16

Планът

МОН предлага създаване на Софийски университет по технологии, който да обедини Химико-технологичния и металургичен университет (ХТМУ), Минно-геоложкия университет (МГУ), Лесотехническия университет (ЛТУ), Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) и Висшето транспортно училище (ВТрУ).

Проф. Копрев за обединяването на университети: Удар срещу МГУ е и удар срещу националната сигурност

Ректорът на ЛТУ проф. Илиев: Механичното намаляване на броя университети ще има тежки последствия

Второто обединение, което предлага МОН, е на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), Националната музикална академия (НМА), Националната художествена академия (НХА) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ). Те да станат Национална академия по изкуствата, иска министърът.

Третата голяма промяна - инициирана от МОН - е създаване на образователен университет, който да консолидира филиалите на Русенския университет във Видин, на Медицинския университет в София и Великотърновския университет във Враца, на УНСС, на Пловдивския университет и на Русенския университет в Монтана.

Първи коментари на ректорите за сливането на университети

"Идеята е тези филиали да се консолидират, да се допълнят с липсващите професионални направления и да създадат образователен университет с няколко факултета, който да обучава педагогически специалисти, специалисти по обществено здраве, икономика, администрация и управление, инженери и други необходими за региона кадри" - се казва в прессъобщението.

Критики от Брюксел срещу намерението на Денков да слива университети

За да се сформира структурата и да се привлекат достатъчно квалифицирани преподаватели, ще се разработи тригодишна програма с целево финансиране, допълва то.

"Големи университети също биха могли да се сдружат, за да позиционират по-добре себе си и България като цяло в европейската система на висше образование, да привличат повече чуждестранни студенти, преподаватели и инвеститори, да участват в по-големи международни образователни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в международните рейтинги", пишат от МОН, без да уточняват кои големи университети имат предвид.

Красимир Вълчев: Правилната формула е алианси на университети, а не заличаването им

Мотивите

"МОН се стреми и към повишаване на международната видимост на българските университети. По този начин ще се привлекат повече и по-качествени чуждестранни инвеститори и студенти, повече висши училища ще се включат пълноценно в европейското образователно и научно пространство.

Съществуващата мрежа от университети не позволява това, тъй като е силно фрагментирана и включва редица много малки държавни висши училища - се казва в прессъобщението. - През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са дори под 1000, а най-малкото обучава 343 студенти. Редица университети обявяват множество класирания всяка година и въпреки това трудно запълват или изобщо не успяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 г. има висши училища, които са реализирали едва около 60% от утвърдения прием на студенти.

За силна фрагментация се говори и в анализ на Световната банка за висшето образование в България, изготвен през юни 2021 г. Авторите на документа цитират проучване на Европейската комисия (ЕК) от 2018 г., което прави преглед на системата за научни изследвания в страната: „В България се наблюдава една от най-високите стойности в ЕС по отношение броя на институциите за висше образование спрямо броя на населението. Проучването препоръчва сливания на университети и по-ясна дефиниция на мисията на различните типове университети от гледна точка на научните изследвания или преподаване.“ По-нататък в същия анализ се говори за „оптимизиране на системата чрез насърчаване както на конкуренцията, така и на сътрудничеството, използвайки различните предимства на всяко висше училище и улеснявайки генерирането на синергии между висши училища с подобни профили, като по този начин се създадат предпоставки за органичната хармонизация на предлаганите от системата програми.“

Българските висши училища нямат достатъчна видимост в международен план. Дори големите университети не са достатъчно разпознати, за да се представят успешно на европейската сцена, защото там се съревновават с много по-големи и богати институции. Все още няма българско висше училище в топ 500 на световните университетски класации. Целта е това да се промени".

Аргументите за предложението за създаване на образователен университет, обединяващ филиали, са:

"Националната карта на висшето образование в Република България, приета през 2021 г., показва сериозни териториални диспропорции на висшето образование. В Северозападния регион няма висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация. Там работят няколко независими филиала на различни университети, но въпреки това липсват редица базови професионални направления. Това не само спъва икономическото развитие на региона, но е една от основните причини за напускането на много млади хора в търсене на по-добро образование и по-добро качество на живот в други региони на страната - главно в София, и в чужбина".

А автономията?

От МОН твърдят, че с цел преодоляване на посочените от тях проблеми предлагат "малки висши училища със сходен и/или допълващ се профил и разположени в едно и също или в близки населени места да се обединят под общо име, с общо или споделено ръководство. Идеята е „шапката“ да бъде юридическо лице, като съставните висши училища също запазят значителна юридическа и академична самостоятелност. Чрез новата структура участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни съоръжения, общежития и др., обща администрация и обслужващи звена, да организират обща кандидатстудентска кампания".

Оттам уверяват, че "няма да се засяга специализираното обучение, по което всяко малко висше училище има своята уникална експертиза", а също - че "целта на обединението е да се запазят силните страни на включените в него висши училища, но и да се създадат нови възможности, които не са по силите на всяко от тях поотделно" и дават за пример участия в големи международни проекти, университетски мрежи и международни класации.

"Процесът на обединяване може да бъде подпомогнат целево от държавата, например чрез инвестиции в обща материална база. Той може да се реализира на етапи и да завърши в рамките на две-три години", пишат още от МОН.

Става ясно и какъв ще е механизмът за обединяване на висши училища, част от които вече заявиха, че не искат това. "За да бъдат успешни, всички промени ще се осъществяват чрез увеличаване на финансирането за висше образование, което ще се обвърже с постигането на определени цели, резултати и индикатори", се казва в прессъобщението.

Ректорите

На Съвета ректорите чуха много по-малка част от написаната в съобщението за медиите. Липсваше например конкретното предложение за сливането на цитираните висши училища и филиали. Оповестяването на информацията от медиите обаче провокира някои от тях да попитат министър Денков решено ли е това или той просто прави предложение. В отговор министърът увери, че това е предложение, което тепърва ще се обсъжда.

След заседанието обаче от Минно-геоложкия университет изпратиха повторно позицията на ректора, критикуваща намерението за обединяването му с други висши училища. Тя бе приета на 7 февруари и публикувана същия ден в OFFNews.

В нея ректорът проф. Ивайло Копрев заявява, че подготвяното окрупняване е в противоречие със Стратегията за развитие на висшето образование, защото предвижда загуба на правосубектността на висшите училища; че промените няма да повишат качеството, а то ще се влоши вследствие на механичното сливане на университети. Заличаването на МГУ ще доведе до загуба на идентичността му, а оттам - до зависимост от чужди кадри на основополагаща за България индустрия. "Това е удар не само срещу МГУ, но и срещу минерално-суровинния и енергиен отрасъл, срещу възможността за бъдещо развитие на България и, в края на краищата, срещу националната ни сигурност. Няма как да има такава сигурност без използване на собствените суровини и възможности от български специалисти" пише ректорът и посочва, че той не е сам в позицията си, а зад гърба му е Академичният съвет: "Академичният съвет на МГУ „Св. Иван Рилски“ категорично не приема преструктуриране на висши училища в Република България под формата на административно сливане на университети".

Качество

МОН анонсира и други свои инициативи днес. Предстои внасянето на промени в Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС). Чрез тях ще се повишат изискванията към преподавателите и ще се променят системите за акредитация и атестация, ще се увеличат проверките за плагиатство.

За да накарат висшите училища да съобразят правилниците си с новите изисквания, от МОН са заложили пари за бонуси в бюджет 2022, но само срещу промени:

"В бюджета за 2022 г. са предвидени още 20 млн. лв. за допълнителни трудови възнаграждения на преподавателите в държавните висши училища. Те ще бъдат дадени на университетите, след като те приведат критериите и показателите в своите правилници за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена в акт на Министерския съвет. МОН вече работи по нея", пишат от министерството.

"В момента процедурата по атестация, включително изборът на критериите, зависи изцяло от решенията на факултетите, които оценяват сами себе си. Поради тази причина почти всички преподаватели получават най-високи оценки. Вследствие на това в университетите преподават хора, които не се развиват. Постепенно те се превръщат в мнозинство, което чрез гласуване взема всички важни решения без грижа за дългосрочното бъдеще на висшето училище - обясняват от МОН. - Ето защо правителството ще въведе общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател ще трябва да постигне съобразно своето ниво и съгласно минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление."

Предстоят преглед и евентуално промяна в минималните изисквания за професионалните направления. Ще се промени съставът на журитата в конкурсите за заемане на академични длъжности и за придобиване на научни степени. Предвижда се няколко от техните членове да бъдат избирани на случаен принцип от регистъра на Националния център за информация и документация (НАЦИД).

В акредитацията на висшите училища ще участват само преподавателите, регистрирани в НАЦИД, т.е. които покриват минималните изисквания. Ако университетът не може да осигури такива хора за определен преходен период, той ще се преобразува в образователно висше училище или колеж.

Ще се разшири обхватът на проверките за плагиатство. В момента те се правят само за научните трудове, участвали в конкурси за академично израстване. Ще се даде възможност за проверка на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и публикуване на недостоверни данни. Това ще се постигне чрез създаване на двустепенна система за проверка. На първото ниво ще са институционалните комисии по академична етика в научните организации и висшите училища. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична етика. Тя ще проверява само сигнали, обжалвани, след като са минали през първа инстанция.

Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) вече работи върху промени в начина на акредитиране на висшите училища, информират още от МОН и обясняват:

"Сега оценките на почти всички университети са високи, без да се очертават ясно силните и слабите им страни. Причини са формалната процедура, която изисква обработка на обемисти документи, и силната доза субективизъм при оценяването.

МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се използват основно числови данни от надеждни източници за реални показатели, подобни на тези в Рейтинговата система на висшите училища - напр. безработица сред завършилите, осигурителен доход, научни публикации в международните бази данни, привлечени средства по договори и др. Така ще се очертаят истинските постижения и проблеми и ще се минимизира субективизмът. Докладът за самооценка ще се преобразува в критичен анализ на слабостите и план за преодоляването им. По този начин ще се създаде много по-удобна за прилагане и обективна система за акредитация, която ще повиши силно мотивацията на висшите училища да подобрят резултатите си в съответствие с критериите за тяхната оценка".