OffNews.bg

Зелената нощ на Адела: разказ от Здравка Евтимова

Твърде бледо би било да се каже, че Адела не се справя с английския добре. Престъпно би било! Преводите й гъмжаха от брутално груби грешки - не познаваше правилата за словореда, употребата на модалните глаголи и глаголните времена тотално й убягваше, хич не я беше грижа какво означават повечето термини във финансовата сфера от езика на божествения Шекспир. Той, горкият, макар и дълбок хуманист, би я отровил без колебание, стига да прочетеше един абзац от професионалните й творения. Мързеше я да рови в речниците и превеждаше, както й подсказваше чувството към езика. За жалост, то беше плачевно, някои колеги с право предполагаха, че подобно чувство никога не е съществувало. Можете да си представите изненадата на цялата фирма, когато собственицата на предприятието, строгата и неумолима като самата смърт госпожа Косева, извика Адела и й направи следното предложение:

- Моят син има нужда от частен учител по английски език. Може би ще му се наложи да работи във Великобритания повече от година.

Водена от някаква своя приумица, госпожа Косева ме бе задължила да работя в нейния офис и то като редактор на всички преводи от и на английски език за нашите VIP клиенти, тоест най-великите сред великите. Истински кошмар за мен беше мигът, когато в електронната ми поща лъснеше превод на Адела, но стисках зъби. Отдавна бях забелязала слънчевите усмивки, които госпожа Косева отправяше към великата ни преводачка. От друга страна моята шефка смяташе, че трябва да й бъда под ръка - като стара, износена, но полезна вещ. Беше обещала да не ме уволнява. Било поради побелялата ми коса, малоумния ми стремеж към отстраняване на грешките без фанфари и барабани, било поради факта, че дългогодишният слалом от офис в офис при големи и малки висшестоящи ме бе научил да си държа устата затворена, госпожа Косева имаше непоклатимо доверие в мен.

- Вие, скъпа Адела, сама ще определите цената – лъчезарно продължи шефката. - За заплащането няма да се пазарим. Какво ще кажете?

- Хубаво - подхвърли младата дама. – Но ще се наложи да размисля. Чувала съм, че вашият син е колкото изискан, толкова и взискателен.

- О, той ще бъде възхитен, ако има такава очарователна учителка като Вас.

Смятах, че подобна похвала ще предизвика младата госпожица поне от куртоазия да изрече нещо от рода на "О, благодаря. Това е истинско признание за мен, може би го получавам твърде рано. Та аз все още прохождам в областта на превода!", но Адела, взирайки се в очите на шефката – нещо непростимо за простосмъртните - заяви:

- Ще Ви съобщя цената в края на работния ден.

Интонацията й беше такава, сякаш девойката беше най-великият педагог, раждал се и преподавал някога английски език на българска територия. Какво говоря – тя бе вирнала глава така, като че преди нея английският език въобще не е бил измислен. Наглостта й подразни дори мен, стария гърмян заек, и когато шефката попита:

- Какво ще кажеш за нея, Стефке? - аз от глупост не се въздържах.

- Вие познавате качеството на работата й, госпожо.

- Я не я обиждай! - сряза ме шефката и около устните й блесна дълбока черта - сигурен признак, че съм настъпила някоя мина в мозъка на костите й.

- Разбира се, Адела е прелестно младо същество - направих отчаян опит да се реабилитирам аз. – Бъдещето й принадлежи, преводът е обширна и благодатна вселена - с тези думи смятам, че успях да отрежа главата на змея; гневната вдлъбнатина в лицето на моята началничка угасна и бе заменена с усмивка, па макар твърде кисела и пестелива.

- В тази Адела има много класа - прошепна госпожа Косева. - Притежава невероятна женственост. Много е хубава!

- Така е - съгласих се аз, очаквайки продължението, но госпожата не благоволи да го поднесе. Не започнах да страдам от това, просто маркирах друг неприятен навик на шефката - мълчеше с месеци и по някое време, съвсем неочаквано подхвърляше развитието на мисълта си. Ако не загреех за какво става дума, над главата ми се разразяваше скандал. Този ден обаче, още на обяд, госпожа Косева тихичко попита:

- Ти си виждала сина ми, нали, Стефке?

- Привлекателен и много интелигентен млад мъж - отбелязах аз.

- Да, така е - охотно прие преценката ми шефката. - Но вече е на 39, а все още не е женен.

- Самостоятелното съществуване е по-добрият избор днес - защитих го горещо аз, тъй като бях чувала точно същите думи, изричани от госпожата по адрес на единствения й наследник.

- Да, права си, Стефке. Но аз взех често да се размечтавам... ще ми се да видя едно палаво малко същество... имам предвид внуче.. Адела наистина е неотразима, надявам се, че синът ми ще оцени качествата й. Ако не друго, поне ще научи английски.

"Английски от Адела!"- помислих изумено аз, а на глас изрекох:

- Те двамата са като два стръка иглика. Но ако се оженят, къде ще се настанят? Виждате международното положение по света. И у нас е напрегнато. Трудности винаги възникват, знаете.

- Каква си мърморана! - изречено със строг тон, това изречение означава, че шефката смята да ме уволни след три часа, но сега гласът й преливаше от светлина. - Нали съм ти говорила по-рано за брат ми Антон?

- Досадникът с болното сърце, който е наел денонощно петчленен медицински екип и кисне краката си в отвара от смрадлика пет часа дневно? - реагирах моментално аз.- Още ли не е починал старият - без малко щях да изрека „плъх”, но избрах неутралното – „господин”? - усмивката върху устните на шефката стана неудържима и аз храбро продължих напред. - Ами ако възрастният човек напусне този свят, би освободил пространството и имотите на младите. Така де!

- Той и котката му притежават три четвърти от улица "Витошка" и половината от „Граф Игнатиев „ и „Цар Асен” – с неудоволствие отбелязва шефката. - Но...Божа работа!

Точно в шест следобед, когато госпожа Косева си е сложила червилото преди да напусне офиса, в сиянието на подранилия залез изплува изящната фигура на Адела. Колежката наистина беше красива - отличен тен на лицето, бездънни сини очи. За какво ли й трябваше да превежда от английски с такава физика?

- Госпожо Косева - започна ненадминатата експертка. - Съгласна съм да обучавам вашия син. Бих желала да поставя мъничко условие - заплащането да става в евро всяка седмица.

Смятах, че подобна дързост ще накара шефката да извика полиция, но тя отбеляза с искрено удовлетворение:

- Един ден ще ръководите стотици хора, Адела.

Оттогава започнаха частните уроци на сина на моята шефка. Как момъкът напредваше с английския не бих могла да оценя, ала всеки ден неговият джип Grand Cherokee SRT Ултра Премиум Лукс се появяваше пред нашия офис; няколко часа преди края на работното време Адела напускаше компютъра си. Наблюдавах с интерес как синът на госпожа Косева поздравява с целувка своята частна учителка, след което двамата изчезваха с Grand Cherokee SRT да изследват неизбродимите пространства на английската граматика. Началничката ми се усмихваше гордо, като понякога задаваше следния многозначителен въпрос: "Е, Стефке, какво ще кажеш?"

Всеки път, когато единственият наследник на госпожа Косева надникнеше в офиса, аз не пропусках да отбележа колко прелестно създание е Адела и колко дълбоко е възхищението ми към нея. Вероятно слухът за моя възторг бе долетял до ушите на частната учителка Адела, защото веднъж тя влезе при мен и заяви:

- Стеф, мислех, че си една дърта и досадна вещица, а се оказа, че си бонбонче!

В агенцията наистина се заговори за сватба. Госпожа Косева мило се усмихваше на бъдещата си снаха, консултираше се с мен какъв тоалет да си ушие за тържественото събитие, каква спалня да поръча за младите от Париж и т.н. Веднъж, докато шефката бе излязла за проба на своя нов тоалет, Адела доприпка при мен. Беше донесла кутия пияни вишни и чаша кафе, което ме озадачи. Малката винаги ми бе правила впечатление на голяма скъперница.

- Стеф, какво става с брата на госпожа Косева? Имаш ли инфо по този въпрос? Нещо бил зле. Да не вземе да ритне камбаната точно сега, преди сватбата, дъртият чвор!

- Зле е – отвърнах честно аз. - Ала притежава три четвърти от улица "Витошка", половината от „Граф Игнатиев” и „Цар Асен”, плюс какво ли не в Пампорово, Созопол, и къде ли още не. Медицината се бори неотклонно за живота му. Лекарите правят всичко възможно.

- Хайде бе! - подсвирна Адела.

- Няма наследници...искам да кажа.... горкият човек. Нещастен стар ерген. Болен, самотен. Старост-нерадост и прочее. Но това има своите плюсове - един ден синът на госпожа Косева ще наследи всичко.

- Стеф! Ти си златна - извика Адела и съвсем неочаквано ме целуна. - Изпий си кафето! Давай.

На следващия ден Адела не се появи на работа. Цяла седмица компютърът й стоя изключен, тъмен като буреносен облак. Не питах госпожа Косева какво става. Дългият дрибъл в офис пространството ме е научил да не проявявам никакъв интерес, когато устните на шефката са оградени от лабиринт гневни бръчки. На 23-ия ден от отсъствието на Адела шефката пристигна на работа без червило, без великолепното си черно сако Chanel, без аромата на елитния си парфюм, без грим, без шал, с подпухнали клепачи.

- Божичко!- извиках аз. - Какво ви е, госпожо Косева!

Тя падна върху един стол и единственото, което произнесе, беше - "Оная дрипа!"

- Коя дрипа? - прошепнах уплашено аз.

Грижливо поддържаното тяло на моята шефка се разтресе. Тя не можеше да преглъща кафето. Уплаших се не на шега. Веднага позвъних на Бърза Помощ. Обадих се и в „Пирогов”.

- О, Стефке! - изплака горко тя. - Онази дрипа! Адела! Заряза сина ми - сълзи извираха от очите й, плъзгаха се по бледите й бузи и капеха върху клавиатурата на компютъра - Омъжи се за моя брат! Дрипата долна! За Антон! За жалкия, болен плъх! Господи! - сълзите й вече бяха намокрили обилно яката на скъпата й английска блуза. - Миналата неделя им била венчавката. Само си помисли - моят отвратителен брат и оная дрипа! В Драгалевската църква... Боже мой! Отпадък! Смет! Измет! Парцал...

Успях да придумам госпожа Косева да изпие кафето си, ала не ми се удаде да смекча риданията й. След известно време самата тя с треперещи ръце подаде към мен плик за писмо. Разпечатан, естествено.

"Здрасти, Стеф - гласеше писмото. - Ти си готина. Говориш езици. Съпругът ми Антон Косев няма нищо против, скъпа, да работиш в компанията за външна търговия – внос-износ на най-различни неща, нали се сещаш. Аз я основах с негови средства. А ти си печена. Разбираш ги тия неща. Ще бъдеш мой личен консултант с четири пъти по-висока заплата отколкото ти дава Кобра Косева. Чакам те.
ЦЕЛУВКИ!
Президент на фирма "Адел Комерс", твоя Адела."