''Искаме факти вместо внушения'': близки и граждани поискаха отговори за загиналите на Петрохан и Околчица

Пред Съдебната палата в София се състоя бдение в памет на загиналите на Петрохан и Околчица. Събитието беше организирано след призив в социалните мрежи и подкрепено от близките на загиналите.

Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев загинаха в хижа „Петрохан“ на 1 февруари. На 8 февруари в кемпера им край Околчица бяха открити телата на Ивайло Калушев, Николай Златков и Александър Макулев.

Случаят предизвика силна обществена реакция заради противоречивите версии, публичните внушения около личността на загиналите и отказа на прокуратурата, според близките, да даде достатъчно информация по разследването. В първите дни прокуратурата обяви, че тримата на Петрохан са били убити от Иво Калушев. По-късно тази версия беше променена, след като стана ясно, че по времето на смъртта им той е бил на Околчица. Последва друга версия — че загиналите на Петрохан са се самоубили, а Калушев е убил спътниците си в кемпера и след това се е самоубил. Междувременно съдебната експертиза показа, че Калушев, Николай Златков и Александър Макулев са били живи дни след събитията на Петрохан и са загинали на 7 февруари.

На бдението близки, приятели и граждани заявиха, че не приемат официалната версия, настояха за отговори и говориха за медийното очерняне на загиналите, за поведението на институциите към семействата и за нуждата от независимо разследване.

Организаторите от "Ангелите на Петрохан" подчертаха, че събитието е мирно и че целта му е да бъде изразена съпричастност към семействата, но и обществено настояване за истина.

„Първата лампичка беше, че убийство дори не се споменаваше като версия“

В началото на бдението доброволецът Георги заяви, че за него най-логичната версия е, че не става дума за самоубийства. По думите му първата „червена лампичка“ е била, че убийство дори не е било споменавано от длъжностните лица като възможна версия.

„Някак си най-логичната версия е, че не е имало самоубийства. Дори не се споменаваше от длъжностните лица като опция, което беше първата лампичка, която ми светна, че тук има нещо гнило“, каза той.

Според него втората причина да се усъмни в публично поднасяната версия е била добре организирана медийна кампания още от първия ден.

„Имаше удобни хора, поканени в студия, които подаваха версии, че са били сектанти, че са педофили и такива неща. Освен това имаше и много сериозна тролска кампания“, каза той.

Той посочи, че доброволци са започнали да следят активността на профили в социалните мрежи, които разпространяват едни и същи внушения срещу загиналите и близките им. Според него „за капак“ и високопоставени представители на институциите са говорили за „Twin Peaks“, секти и „ужасни неща“, които уж се били случвали там.

„След като разпитах мои познати и близки, които са познавали част от тези хора, нито един човек не каза лошо нещо за тях. Напротив — всеки каза само хубави неща: колко добри хора са, колко са обичали природата, как ако влезе мушичка в стаята, я изкарват с буркан“, каза той.

Третата причина за съмненията, според него, е „умишленото изкривяване и прикриване на факти“.

„Дадоха много записи, пуснаха ги, но качеството на тези записи е много по-лошо от оригиналите. Ако има добро качество на записите, могат да се разпознаят лицата на хората, които са вътре. Много хора казват, че не им изглежда тези хора да са същите като телосложението на Ивей, Дечо и Пламен. Но това има експерти, които могат да го установят, ако имат добро качество на записа и пълните записи, а не само изрязани части“, каза той.

Той обърна внимание и на факта, че според близките тялото на един от загиналите е било държано повече от месец, без майка му да може да го види.

„Не даваха тялото на майката на Ники над един месец под претекст, че това може да попречи на разследването. В същото време са го държали в камера с положителни температури. След като тя го взима, се виждат следи от обличане и обуване на тялото след смъртта, което някак си чупи неудобно версията за самоубийства“, каза той.

„Никой няма право да обижда мъртъв човек“

Светлана, една от доброволките, участвали в организацията и защитата на близките в социалните мрежи, започна думите си с обръщение към събралите се.

„Добри хора, добре дошли на нашето мирно бдение в чест на Ивайло, Ивей, Ники, Сашко, Дечо и Пламен. С нашата подкрепа към техните семейства и с нашето присъствие ние изразяваме съпричастност към мъката на майките, роднините, приятелите, но също така и твърдата си позиция в търсене на истината“, каза тя.

Тя постави няколко въпроса: какво се е случило с тези мъже, защо ги няма вече и защо има кампания по очерняне на имената им.

„Защо се излива огромен ресурс в медии, изказвания на психолози, журналисти и огромен брой профили в социалните мрежи, които внушават омраза и виновност към жертвите и към техните майки?“, попита тя.

Светлана разказа, че самата тя наскоро е загубила брат си и знае каква е болката на една майка и една сестра.

„Понякога спираш дори да дишаш. Представете си колко жестоко и нечовешко е всеки ден пространството да бъде заливано с обиди, думи и обвинения към човека, когото си загубил. Без да е приключило разследване, без да има отговор на всички въпроси“, каза тя.

Тя заяви, че е започнала да гледа записи и да чете разкази на хора, които са познавали загиналите.

„С времето се запознах с техните близки и ще ви кажа твърдо: това, което се излива от медиите и от профилите като омраза, няма нищо общо с хората, за които чух от техните приятели и близки“, каза тя.

По думите ѝ случаят я е накарал за първи път да влезе в „остра борба с троловете“.

„До този момент никога не съм била активна в социалните мрежи, но този случай обърна всичко в мен. Сърцето ми крещеше, че това е нечовешко. Че никой няма право да обижда мъртъв човек. Особено когато още не е приключило разследването. Никой няма право“, каза тя.

Тя описа профилите, които според нея разпространяват омраза — празни профили, без самоличност, с пейзажи или снимки на животни, както и водещи профили, които говорят уверено, цитират експертизи, закони и алинеи.

„Защо са толкова арогантни? Кой ги пази? И аз ви казвам: тук има нещо нередно, тук има нещо, което не разбирам. Защо се влагат толкова усилия да бъдат очернени имената на тези момчета? Защо вместо съчувствие виждаме толкова много омраза? Това са въпроси, на които аз сега ще търся отговор“, каза Светлана.

Тя се спря и на темата за кучетата, като посочи един детайл, който според нея е достатъчен, за да продължи да търси истината.

„Гледах внимателно записите. Когато Сашко беше навън, Ивей го пита: ‘Аз се прибирам, нали ще гледаш кучето, да ти го оставя ли?’ И сега ще ви попитам: кой от вас има куче? Знаете ли как се обича едно куче? Знаете ли как се оставя част от семейството? И затова аз не мога да спра да си задавам един въпрос: как е възможно човек, който толкова много обича кучето си, да го остави да изгори живо? Това е въпросът, който стои в съзнанието ми. Това е един от въпросите, на който трябва да намерим отговор“, каза тя.

Светлана завърши с притчата за Давид и Голиат.

„Голиат е огромен и привидно непобедим. Голиат е чудовище. Срещу него се изправя малкият и обикновен Давид само с едно камъче. И точно това камъче Давид насочва на правилното място, хвърля го и поваля Голиат. Сега си представете, че всеки от вас държи в ръката си своето камъче. Камъче, което има силата да удари огромния и жесток Голиат. Преценете къде да го хвърлите. Сега в нашите ръце и в нашия ум е силата да се противопоставим на злото. Нашата смелост. Затова ви казвам ясно: не се страхувайте. Хвърлете своето камъче. Търсете истината. Не бъдете безразлични. За Ивайло, за Ивей, за Дечо, за Пламен, за Ники, за Сашко. За да могат душите им да почиват в мир“, каза тя.

Тя съобщи още, че е внесла писмо срещу тролската мрежа с искане да бъдат издирени профилите, които според нея участват в кампанията.

„Това писмо съм го внесла в Министерския съвет, в Министерството на правосъдието, до господин Демерджиев, до министър Демерджиев и господин Кандев. Има вече раздвижване по моя сигнал, което дойде от Министерския съвет. Надявам се тези профили да бъдат разгледани, да бъдат премахнати, да се разбере кой им плаща“, каза тя.

„Вие дължите отговор и справедливост не само на семействата, но и на обществото“

След нея говори Петромир Кънчев от „Правосъдие за всеки“. Той започна с благодарност към хората, дошли на бдението.

„Благодаря ви, че сте с нас. Благодаря ви, че ми давате думата. Бях и на протеста през март. Тогава бяхме доста повече. Днес времето е хубаво и хората имат много други неща, които да правят, но благодаря на всички, които сте тук“, каза той.

Петър заяви, че не познава лично нито един от загиналите, но познава Ралица, една от майките, както и техни приятели.

„И никой не казва една лоша дума, подобна на това, което изрече главният прокурор по времето, когато се случиха събитията. Напротив — хора, които са помагали, които са правили, които са градили, които са вършили нещо добро“, каза той.

Той не повтори подробно слабостите на разследването, които вече бяха изброени от други говорещи, но подчерта, че въпросите се увеличават.

„Ако през март моето послание беше към разследващите: ‘Хора, ние се съмняваме в това, което казвате. Това, което вие говорите, е недоказано, не е ясно, не е вярно, има повече въпроси, отколкото отговори’, днес казвам същото. Вие дължите, защото за това получавате заплати, дължите отговор и справедливост не само на семействата, но и на нас като общество“, каза той.

По думите му трагедията на Петрохан и Околчица е станала национална, защото месеци наред хора са ставали, писали, чели и са се идентифицирали като част от тази трагедия.

Той посочи, че разследващите продължават да твърдят, че работят по всички версии.

„Това казва министър Иван Демерджиев. Той е наш колега, аз съм адвокат, той беше също адвокат преди да стане министър. Аз го познавам, имаме доверие все още. Той има възможност да докаже, че е прав. По колкото разбирам, на срещата са поискали майките такава проверка, което е правилно. И аз много се надявам наистина да се работи по повече от една линия. Много се надявам това нещо да стане, защото ако не е така, излиза, че няма да има правосъдие, няма да има и справедливост“, каза Петър.

Той добави, че според него официалните лица дължат извинение на семействата.

„Хората, на които ние плащаме заплати, официалните лица, те дължат извинение на семействата. Мисля, че всички ще се съгласим с това. Дължите извинение. Господа разследващи, прокуратура, медии — дължите извинение. Аз като ваш данъкоплатец и като човек, който ви дава заплатата, се извинявам от ваше име на тези изстрадали семейства. За безобразието, което причинявате четири месеца. За безобразното тръгване на последния брифинг без право на въпроси. Четири месеца е достатъчно мълчание“, каза той.

„Знам какви бяха тези хора. Не знам кой ги уби“

След това думата взе Светлин, близък на загиналите. Той припомни, че е говорил и на предишния протест, когато е бил по-емоционален.

„Не съм решил вече да не съм“, каза той.

Той разказа, че през последните месеци много хора са го спирали всеки ден с въпроси.

„Питат ме: какво се случи там, какво става на хижата, кой уби тези момчета? И винаги отговорът ми е бил един и същ: не знам. Нищо от истината не знам. Но днес съм тук да говоря за нещата, които знам“, каза той.

По думите му той знае какви са били загиналите.

„Това бяха хора спортисти, медитатори, хора на дисциплината, хора на честта. Това, което знам със сигурност, е, че това са хора, които не биха се самоубили. Въпреки всички спекулации, въпреки всичката помия, която се изговори и изля върху тях и близките им“, каза той.

Той ги описа като хора, които са обичали природата, животните и другите хора.

„Това бяха хора, които помагаха. Помагаха на всички около тях. Хора не само от България, не само от Европа или Мексико — хора от целия свят се свързваха с тях. Търсеха Иво, търсеха Ралица, търсеха Ники. Просто само за да поговорят с тях, да се запознаят, да отидат, да се къпят и да влязат в тази пещера, да направят нещо голямо“, каза той.

Той заяви, че не е работа на близките и гражданите да разследват какво се е случило.

„Ние въобще не трябва да сме тук, ако има наистина работеща система, правосъдна система, разследващи органи, следствие, прокуратура. Ние въобще не трябва да сме тук. Не трябва да има тези групи във Facebook. Продължаваме да нямаме информация. И да, всички знаем, че върви производство, че има тайна за разследване, по която не може да се изнася информация. Но това не значи, че ние трябва да приемем всички тези версии. Дори най-налудничавите“, каза Светлин.

Той говори и за кампанията по дехуманизация на загиналите.

„Аз, признавам, че не съм виждал такова отношение. Цял живот живея в България, цял живот работя и живея в тази държава. Не съм виждал такова отношение. И това е нещо, което аз със сигурност знам и съм убеден в това: това беше кампания. Това беше 100% кампания. Оставяме тролските профили, всички компрометирани личности, които се изявяваха в медиите с безобразни спекулации и простотии. Друго нещо, което знам: заслужава си да направим всичко възможно да изчистим името на тези хора“, каза той.

По думите му въпросите са задавани многократно и на всички нива.

„Ралица е до мен. Аз съм до нея от самото начало. Знам колко пъти, хиляди пъти, на всички нива е задавала тези въпроси. И се надяваме в един момент да има отговор. Недопустимо е“, каза той.

„Битката между бруталната мафия и свободата беше загубена физически, но не и морално“

Проф. Стела Майсторова, майката на Иво Калушев, прочете кратко изявление.

„Битката между бруталната мафия срещу интелигентността и свободата беше загубена физически. Но морално — не“, каза тя.

"Дядото на Иво, Иван Калушев, оцеля по чудо в лагера Белене. Хвърлен там по скалъпен процес и напълно реабилитиран след 7 години затвор през ХХ век.

Но неговият внук, Иво Калушев, заедно с прекрасните Ники, Сашко, Ивей, Дечо и Пламен бяха екзекутирани безмилостно през ХХ век. Без абсолютно никакъв процес. Това е умопомрачително.

И така, накрая, огромна благодарност на вас всички, които ни давате от безценното си време, дарявате ми с вяра и любов и подхранвате нашата надежда за истина и справедливост. Поклон. 

Благодаря на всички, които ни подкрепят, които са съпричастни към нашата болка и които се интересуват за начина, по който остават ненаказани убийствата страната ни."

„Сигурна съм, че са били убити. Нека намерим кой ги уби“

След нея говори сестрата на Ивайло Иванов – Ивей. Тя започна с благодарност към хората, които подкрепят семействата.

„Благодаря на всички, които ни подкрепят, които са съпричастни към нашата болка и които се интересуват от начина, по който остават ненаказани убийствата в страната ни“, каза тя.

Тя разказа как е научила за трагедията.

„Още на 2 февруари на обяд от Facebook разбрах, че има три тела на Петрохан. Оттогава веднага започнах връзка с тях. Разбира се, телефоните им бяха изключени. Вечерта вече звънях по различни районни управления“, каза тя.

По думите ѝ в районното управление в София са записали данните ѝ, а по-късно се свързали с нея.

„На 6 февруари, мисля, беше около 6:30 сутринта, ми се обади дама от същото районно, за да помоли веднага родителите ми да отидат в съдебна медицина, за да им вземат ДНК проби. Родителите ми живеят в Монтана. В този момент и аз бях там. Обясних на дамата, че може да не се случи този ден. Тя ми каза, че е задължително до 12 часа да се случи“, разказа тя.

Семейството успява да отиде.

„Попаднахме на съдебния лекар. Майка ми се опита да го попита за някаква информация. Той каза: ‘Госпожо, всичко съм приготвил, всичко съм написал’, и си излезе. Взеха им пробите, след което се върнахме към районното. Въпросната дама каза, че трябва да говори с нас. Три часа я чакахме, защото не беше там. Когато дойде, ни каза: ‘След като излязат пробите, ще бъдете извикани на разпит. Това ще ви даде по-голяма сигурност при връзките, защото тогава ще сте като пострадали лица’“, разказа тя.

По думите ѝ е било казано, че пробите ще излязат до два-три дни, но това не се е случило в посочения срок.

„След три дни започнах вече да звъня и да питам какво се случва. Започнах да питам кога ще освободят тялото. На 18 февруари благоволиха да ме извикат на разпит. Чак тогава“, каза тя.

Тя разказа и за срещата си в съдебна медицина, когато отишла да вземе съобщението за смърт.

„Когато освободиха тялото, отидох в съдебна медицина, за да взема съобщението за смърт. И там препараторите, които се представиха за такива, докато попълвах документите, ми обясняваха с насмешка как е съвсем възможно това, което бил направил брат ми — да се застреля два пъти в главата“, каза тя.

Тя заяви, че е убедена, че загиналите не са се самоубили.

„Относно убитите хора — аз съм сигурна и убедена, че са убити. Те не са се самоубили. Никой от тях не беше човек, който би го направил. Никой от тях не беше човек, който би се самоубил. Сигурна съм, че са били убити. Нека намерим кой ги уби. Това е редно да се случи. И мисля, че всички настояваме като общество. Защото сега са едни, утре може да са други“, каза тя.

Тя посочи, че според нея вместо реално разследване се води публично обвиняване на вече починали хора.

„Начинът, по който реално не се води разследване, а се обвиняват хора, вече починали, в какви ли не безумни неща, мисля, че трябва да го прекратим. Справедливост и истина за живите и за мъртвите“, каза тя.

„Загинали млади хора бяха лишени от правото на достойнство“

Следващото изказване беше на Елизабета Макулева, сестра на Александър Макулев. Тя заяви, че няма да говори за версии и теории, а за нещо друго — достойнството на загиналите.

„Искам да говоря за това как през последните месеци загинали млади хора бяха лишени от елементарното човешко право — правото на достойнство“, каза тя.

По думите ѝ, докато семействата са чакали информация, цяла България е била заливана с твърдения, внушения и сензации.

„Показаха се записи и кадри, на които брат ми се смее, играе и се радва на живота. За нас това не са просто видеозаписи. Това е Александър, който вече го няма. Няма да гледаме как последните образи на брат ни се превръщат в повод за внушения и спекулации“, каза тя.

Тя посочи, че хора, които никога не са познавали загиналите, са разпространявали тежки обвинения и предположения.

„Говореше се за сексуално насилие, говореше се за биологични следи, говореше се за какво ли не. Но когато съдебно-медицинските експертизи не потвърдиха тези тежки обвинения, никой не намери смелостта да каже: ‘Сгрешихме. Очернихме паметта на хора, които вече не могат да се защитят. Причинихме страдание на хора, които вече се сблъскваха с най-тежката загуба’“, каза тя.

„Особено мъчително беше да слушаме как публично се описват последните мигове на брат ни. Да се разпространяват подробности за начина, по който е бил намерен. Да се представят интерпретации като факти и да се използват думи и образи, които дават внушения отвъд фактите, отразени в предоставените материали“, каза тя.

Елизабета заяви, че това не е прозрачност и не е отговорна журналистика.

„Това не е прозрачност. Това не е подход, който се отнася към принципите на отговорната журналистика. Това не е отношение, основано на човешкото достойнство“, каза тя.

Тя подчерта, че правовата държава се гради върху факти, достойнство и процедури, но и върху уважение към човешките права и към близките на загиналите.

„Аз загубих брат си. Не говоря за име от новините. Говоря за детето, което съм държала в прегръдките си, приспивала съм вечер, взимала съм от детска градина. Била съм част от най-безгрижните му детски дни и съм се чувствала отговорна за него още от първите му часове на този свят. За брата, който израсна пред очите ми и когото обичам безкрайно“, каза тя.

Тя благодари на хората, които са останали до семействата.

„Искам да благодаря на всички хора, които останаха до нас. На всички хора, които отказаха да приемат слуховете за истина. Ние не искаме предварително написани отговори. Искаме доказателствата да говорят преди присъдите, произнесени в публичното пространство“, каза тя.

Финалът на думите ѝ беше призив.

„Днес пред всички вас призовавам за факти вместо внушения, доказателства вместо слухове, уважение вместо сензация. Защото шестима души загубиха живота си. Истината и семействата заслужават вашето внимание. Благодаря“, каза Елизабета.

„Къде е мотивът?“

След това говори Ралица Асенова, майката на Николай Златков. Тя заяви категорично, че никой от близките не приема официалната версия.

„Категорично никой от нас не приема официалната версия. Категорично. Никой, който ги познава, не приема официалната версия за самоубийство“, каза тя.

Тя се обърна към разследващите и към всички, които приемат тази версия.

„Искам да попитам разследващите и всички, които вярват в това: защо тези хора решават да се самоубият? Защо Ники си прави уговорки с мен? Аз си правя уговорки и се чувам с Иво. Чувам се и с Ники, чувам се и с Ивей, и с всички тях си говорим след връщането им в България да ходя да им гостувам. Ники поръчва от Щатите специален подарък за Сашето. Защо хора, които в България са си правили ремонт на покрива, на канализацията, ще решат да се самоубият?“, попита тя.

Тя заяви, че всички загинали са били интелигентни и не приема версията, че биха извършили действията, които им се приписват.

„Как може да ни убеждават, че Пламен, Ивей и Дечо ще излязат отвън, като кучешката колиба гори, посред нощ в студа, ще се изпогърмят и ще паднат един до друг, и ще запалят хижата? Къде е логиката на това? Къде е мотивът? Добре, имате официална версия. Къде е мотивът за това нещо?“, каза тя.

Тя нарече „абсурдна“ версията, че Иво Калушев е убил хората в кемпера.

„За абсурда, че Иво е убил децата, няма какво да коментираме. Това е нелепица. Първоначално се говореше дори, че Иво е убил тримата на Петрохан. После смениха тази версия, защото се оказа, че Иво изобщо не е бил там. Докога ще сте безобразни? Няма никаква логика. Къде е мотивът за всички тези действия? Няма мотив. За едно престъпление трябва да има мотив. Къде е мотивът за самоубийство? Къде е мотивът на Иво да убива децата, които отглежда и за които се грижи? Къде е мотивът? Няма такъв“, каза Ралица Асенова.

Тя заяви, че семействата са „спъвани на всяка крачка“.

„Аз лично съм спъвана на всяка крачка, защото на всички вече ви е ясно, че аз действам и отказвам да приема тази истина. За всичко сме спъвани“, каза тя.

„Знаете ли колко е ужасяващо да преживеете осъзнаването, че разследващите, органите на реда, всъщност са хора, които очевидно не правят това, което трябва да правят. Да започнете да се притеснявате от тях. Да осъзнаете, че отивате да търсите детето си в България, където знаете, че е, а ви посрещат и ви говорят за него в минало време“, каза тя.

Тя разказа, че на разпити ѝ е бил задаван многократно въпросът „с какво са си изкарвали парите“ и описа отношението към близките като „безобразно“.

„Как е възможно цялото това нещо? Защо се държат с мен и с всички останали на разпитите, които не сме богоугодни на официалната версия, безобразно? С мен една жена, която ми взимаше показанията, имаше наглостта да ми каже: ‘На вас изобщо мъчно ли ви е за вашия син? Вие притеснявате ли се за него?’ Защото аз отказвах да им вляза във внушенията“, каза тя.

„Чудесно познавам сина си, чудесно познавам останалите си близки. Те не са престъпници. Знам чудесно с какво са се занимавали. Вие не знаете“, каза тя.

По думите ѝ никой не ѝ се е обадил да ѝ каже, че синът ѝ е мъртъв.

„Затова сигурно не ми се обадиха да ми кажат, че синът ми е мъртъв. И трябваше да го науча от новините. И на Стела никой не се е обадил да ѝ каже. И на родителите, ето сега разбирам. Как е възможно всичко това? Никой не пожелавам да преминава през този ужас“, каза тя.

Тя говори и за невъзможността да види тялото на сина си.

„Звъня и искам да видя тялото на сина си. Не съм допусната. Аз ще го замърся това тяло с това, че ще го видя, вече месеци, десет дни? Аз питам и звъня. Адвокатката ми също. Къде живеем? Какво е това? Това е чисто безумие“, каза тя.

Ралица Асенова постави и конкретни въпроси за хижата и кемпера.

„Защо продължава да се държи хижата вече четири месеца? Няма отговор на това. Защо кемперът, който е местопрестъпление, беше извозен на собствен ход няколко часа след намирането му? Нали е местопрестъпление? В момента очаквам някой да отговори и за снимките, които изложих — с дупките, които не са описани в огледа, който имаме предоставен. Те не са описани в първоначалния оглед на кемпера. От какво са тези дупки? Спъвани сме на абсолютно всяка стъпка за всяко нещо. Какво се крие, какво се прикрива? Ясно е. Това е убийство. Никой не може да ни убеди в нещо друго. Ние ги познаваме. Ние знаем кои бяха. Всеки един от тях“, каза тя.

Тя съобщи, че следващата седмица предстои среща с новия вътрешен министър.

„Надяваме се, че ще има някакъв резултат най-сетне. Но аз лично нямам доверие вече на никого. Категорично. Към нас се отнесоха като към престъпници. Дори към нас — близките им“, каза тя.

Според нея след намирането на кемпера е започнала психологическа атака от медии и социални мрежи срещу семействата.

„Никой не трябваше да вдига глава. Ние сме някакви изверги, сектанти и не знам какво. Аз нямам доверие“, каза тя.

„На финалната права сме за външно независимо разследване от международни журналисти и разследващи. Много ви моля, хора, който с каквото може, когато обявя сметката, да ни помогнете, защото тук само се блъскаме в една стена. Всички, които имаха наглостта, официални хора, да използват този случай по най-безобразния начин, просто нямам думи. И към тях ще се обърнем, когато дойде времето. Но сме на финалната права за международно разследване“, каза тя.

Ралица Асенова благодари на присъстващите.

„С тази ваша подкрепа ние можем все още да стоим изправени, защото ние не можахме да страдаме за тях. Никой не ни даде шанса за това. Трябваше да се борим, за да не се петни името им. Как може да ни убеждават, че Ивей се е самоубил два пъти с изгорените си ръце? Държат се безобразно с нас, подиграват ни се. Знаете ли колко много хора имаха глупостта да отидат без адвокат и как се държаха с тях? Защото никой не иска да каже лоша дума, защото няма как да кажат лоша дума за тях. Това не може да продължава“, каза тя.

Цветя, плюшени лами и петиция

В края на бдението организаторите помолиха семействата да останат още малко, за да им бъдат поднесени символично цветя и малки плюшени животни — лами.

„Искаме да поднесем нашите искрени съболезнования и уверения, че ще продължаваме да ги подкрепяме“, каза водещата.

На близките бяха предадени и пожелания, написани от присъстващите, заедно със събраните подписи за петицията в подкрепа на исканията на семействата за справедливо разследване и за осветляване на всички обстоятелства по случая.

Бдението завърши с минута мълчание и с песен, написана специално в памет на загиналите.

Видео от бдението можете да видите ТУК.

Следете новините ни в GoogleNews