OffNews.bg

Какво става в Кипър?

 

Какво става в Кипър? Същото, което може да стане и в България, ако на изборите спечелят популисти, скрити зад социалистически и псевдонационалистически идеи.

Кипърските политици и гласоподаватели живееха дълги години като Алиса в Страната на чудесата. Мушнали се в заешката дупка и попаднали в приказен свят, населен с руски бизнесмени с дебели депозити и гръцки политици с още по-дебели куфарчета с държавни пари. Без да влизаме в излишни детайли, кипърските политици намигваха на кипърските банки да „гълтат“ гръцки държавен и държавно-корпоративен дълг „на килограм“, успявайки да привлекат сериозни потоци от руски пари.

В същото време в Кипър се разразява и имотен бум, до голяма степен създаден от политическо и административно безумие, свързано с издаването на нотариални актове за недвижимо имущество, позволяващо на купувачите да купят, заложат и препродадат една къща без дори да са дочакали изписването на нотариален акт, което може да отнеме до 10-11 години. Сами разбирате що за благодатна политическа среда за спекулации се е получила.

Този великански икономически подем на глинени крака дава необходимите данъчни приходи на кипърските политици, с които те да започнат да купуват гласове по законен път. За 15 години кипърската държавна намеса в икономиката нараства с около 50%, превръщайки правителството от модела на малко и ефективно, като в Хонконг и Швейцария, в голямо и раздуто - точно както в съседна Гърция. Обичайните негативни последици се появиха – задушено предприемачество, социален паразитизъм, корупция. Разбира се, данъчните приходи далеч не стигат за амбициите на кипърските политици да купуват гласове с щедри социални програми и те започват да генерират бюджетни дефицити, които се превръщат бързо в хронични.

Розовите сънища на Кипър се превръщат в кошмари, когато гръцката икономика колабира. Банковият сектор поема гигантски загуби поради лошите гръцки държавни и държавно-корпоративни дългове. В същото време правителството в Кипър е раздуто до краен предел и не разполага с никакъв ресурс да подкрепи банките си. Ироничното сега е, че ако кипърците трупаха излишъци и бяха задържали държавните си разходи на нивото от 90-те, в момента щяха да имат достатъчно голям резерв, че сами да спасят банките си или поне вложителите, без да се налага създаването на международна вакханалия. За жалост на всички, нито кипърските банки, нито кипърското правителство са имали ресурса да се справят сами. Все пак към онзи момент изходът да се остави пазарът да изчисти проблема е бил съвсем възможен – акционерите в банките, които са партнирали на кипърските и гръцките политици в създаването на измамната схема, са щели да претърпят сериозни загуби, някои руски олигарси са щели да загубят доста пари, но малкият кипърски банков сектор е щял да бъде сравнително лесно оздравен с частни капитали от чужди банки. За жалост на всички, това не се случва, тъй като би означавало гарантирана политическа криза.

Една година преди колапса на Гърция, в Кипър е дошъл на власт президент от комунистическата партия. Той бързо замазва очите на кипърци, че ще бъдат спасени от братските комунистически и социалистически народи от Китай, Венецуела, Русия и не знам си още кой. Разбира се, спасяването на братя без пари не е ястие в менюто на комунистическите ресторанти и на Кипър се предлагат доста неизгодни условия като лихви и обезпечения. Все пак комунистът-популист успява да „добута“ мандата си, жонглирайки между популизъм, лежащ върху въображаеми комунистически съюзници, и частична финансова подкрепа от ЕС.

Разбира се, това „добутване“ чрез популизъм, празноговорене и частични решения има своите лимити. Преди няколко дни новоизбраното правителство на Кипър вече бе поставено пред неотложно решение. Или трябва да приеме спасителен пакет от ЕС, или трябва да остави банките да фалират. Цената на спасителния пакет е договорена да бъде подстрижка на кипърските депозитари, която да оправдае поредната южняшка сметка, платена от северните европейски народи. Тази подстрижка обаче си е праволинейна комунистическо-фашистка конфискация на пари от най-мракобесен тип.

Алтернативата е пълен колапс на кипърския банков сектор, чието положение вече е безнадеждно влошено. Такъв акт в страна-членка на Еврозоната вече създаде и ефект на пеперудата, като несигурността се разпространява като вирус в останалата част на съюза. Праволинейна конфискация на частни средства би трябвало да е немислима в най-развития полит-икономически съюз на планетата и това ще излъчи злокобен сигнал към всички инвеститори, които ще загубят част от доверието си към европейската финансова и банкова система. А знаем, че тя се гради само и единствено върху доверие – общото между банката и мухата е, че и двете се убиват с вестник.

Българските избиратели биха били мъдри, ако изучат кипърската история и си направят някои изводи, въпреки че на пръв поглед България е встрани от тези събития и твърде ангажирана със собствената си двумесечна политическа епопея. Според мен те са следните:

Първо, отлагането на проблемите с политически популизъм и празноговорене води до катастрофа. Невидимите процеси зад тези проблеми не стоят в статика, а се влошават прогресивно и когато вече обществото е поставено пред неизбежността за взимане на решение, алтернативите са много по-болезнени отколкото преди години, когато проблемите са възникнали. Лично за мен е крайно притеснително, че системите на здравеопазване и пенсионно осигуряване се пренебрегват от всички български политици в момента, все едно там всичко е цъфнало и вързало. Точно обратното, след няколко години ще ни паднат на главите „изневиделица“, както банковият сектор падна на главите на кипърците.

Второ, да обвиняваме някого, че е виновен, защото работил за себе си (и семейството си, ако има такова), е все едно да го обвиняваме, че е жив. Докато в САЩ е привидно лесно да обвиним, че банкерите са алчни и работили за себе си, и затова кризата се случила, казусът Кипър показва колко повърхностно и пропагандно е такова мислене. Ако се плъзнем по тази плоскост, то просто трябва да обвиним абсолютно всички в Кипър – банкери, имотни спекуланти, данъкоплатци, политици. Какво е решението, да си направят по едно харакири? Не, истината е много по-проста, но неприятна за хората, които очакват правителството да им е бавачка – както американската, така и кипърската кризи, бяха причинени от политическа интервенция на десетки нива.

Трето, отказът от реформи и упражняване на граждански контрол е пагубен. Да се надяваме, че нещата ще се наредат по магически начин, като от небето се спуснат ангелски политици или от земята изскочат легендарни златни или петролни залежи за трилиони, е наивно. Светът се променя и отказът на политиците и обществото да променят себе си, отговаряйки на този външен или вътрешен натиск, не води до нищо добро. Лесни решения при реформиране на финансови, пенсионни, образователни и здравни системи няма. Не става с национализации, не става със заеми, не става със спасителни пакети от комунистически или демократически съюзници. Трябват ефективни реформи, прозрачност и разбирателство между политици и граждани. В най-добрия случай тези реформи и решения са проактивни. В компромисния случай те следват проблема в кратък отрязък от време. В най-лошия случай (този на Кипър) те са отлагани с политически лъжи и бабини деветини до критичния си колапс, когато изборът не е между лошо и неприятно, но ефективно решение, а между две много лоши и много неприятни решения.

По отношение на проблемите в пенсионното осигуряване и здравеопазването в България сме изпуснали първия влак. В момента сме на ръба да изпуснем втория.

П.С. За да съм точен, това, което се готвят да направят в Кипър, не е класическа национализация. Ще дават някакви акции от банките срещу сумата, която ще вземат като данък. Към днешна дата не е ясно по какъв механизъм и при каква оценка на акция ще стане това. И дали ще има ограничения върху разпореждането с тези акции.