Надежда Нейнски: Хората харесват само смелите

Надежда Нейнски е сред политиците, чието име остава свързано с повратния период след кризата от 1996–1997 година. Като говорител на СДС и по-късно като външен министър в правителството на Иван Костов тя участва в процесите, които поставят България по пътя към членството в НАТО и Европейския съюз. След това е народен представител, евродепутат и посланик на България в Турция.

През последните месеци Надежда Нейнски отново оглави българската дипломация като външен министър в служебното правителство на Андрей Гюров. Мандатът ѝ съвпадна с войната между Израел и Иран, като беше запомнящ се с посещението на българска правителствена делегация в Украйна, работата по евакуацията на български граждани от региона на Близкия изток и поредица дипломатически инициативи на Балканите.

В интервю за поредицата "След властта", която Искра Ангелова прави със служебните министри от кабинета на Андрей Гюров в OFFNews, тя говори за работата на кабинета, войната в Украйна, Русия, Доналд Тръмп, уроците от 1997 година и за това защо България продължава да има нужда от ясна посока.

Разговорът с Надежда Нейнски започва от паралела между две различни времена — зимата на 1996–1997 г. и краткия мандат на служебното правителство на Андрей Гюров. И в двата случая тя вижда силно обществено желание за промяна, но откроява една важна разлика: през 1997 г. протестът е имал ясно лидерство и ясна посока, а декемврийският може би не точно.

Според Нейнски тогава хората не са били само против управлението на БСП, хиперинфлацията, фалиралите банки и безвремието. Те са гласували за перспектива. Обединените демократични сили и правителството на Иван Костов са дали на обществото увереност, че знаят какво трябва да се направи и имат куража да го направят.

„Всички знаем срещу кое сме, но лидерите трябва да формулират за кое сме.“

Надежда Нейнски описва държавата през 1997 г. като практически катастрофирала — без финансова стабилност, без доверие и без ясна международна посока. Външната политика според нея е трябвало да „продава“ вътрешната политика: България да докаже пред партньорите си, че е започнала реална промяна.

Тя си спомня първото посещение с премиера Иван Костов в Брюксел. Там българската страна заявява, че ще проведе реформи, които да направят възможно започването на преговори с Европейския съюз. Първоначалната реакция на европейските партньори е скептична, но стабилизацията на държавата и предприетите реформи постепенно връщат доверието към България.

Като пример тя посочва преговорите около АЕЦ „Козлодуй“. По думите ѝ България успява да получи отсрочка за затварянето на първи и втори блок, а за трети и четвърти блок разговорите остават отворени. За нея това е показателно как работи доверието в международните отношения — дори голямата европейска машина може да даде кредит в аванс, когато вижда сериозна политическа воля.

„Голямото доверие означава, че дори тази сложна европейска машина в един такъв момент може да ти даде кредит на доверие в аванс.“

Надежда Нейнски казва, че днешна България е коренно различна от страната, която правителството на Костов заварва през 1997 г. Според нея успехът тогава е резултат от съчетание на стабилно мнозинство, компетентно парламентарно ръководство, силен премиер и мотивиран екип от министри.

Тя си спомня, че е била на 34 години, но се е чувствала „облечена в доверието“ на много хора. Това ѝ е дало самочувствие да представя България пред света в момент, когато страната е трябвало да бъде видяна по нов начин.

„Исках да покажа каква е моята България.“

На въпроса за грешките на онова правителство Надежда Нейнски не влиза в конкретни оценки. Казва, че историята ще оцени всеки според това, което е свършил. От дистанцията на времето тя вижда онзи период като картина, която отблизо показва дефекти, но отдалеч разкрива цялостта си.

В края на тази част разговорът преминава към самочувствието на българите и начина, по който страната сама разказва себе си. Нейнски смята, че България трябва да преодолее постоянния рефлекс на оплакване и да започне по-ясно да вижда постигнатото.

„Начинът, по който ние се държим, е и начинът, по който хората ни възприемат, включително и в чужбина.“

Защо е приела поканата на Андрей Гюров

Надежда Нейнски казва, че през годините е получавала различни предложения за завръщане в политиката, но е отказвала.

Поканата от Андрей Гюров обаче е била различна.

След първия им разговор остава с впечатление за човек, който има ясна мотивация и желание да свърши конкретна работа за страната.

„Отдавна не ми се беше случвало да срещна човек, който така искрено да иска нещо да направи.“

Според нея именно това усещане е било една от причините да приеме поста.

Евакуациите от Близкия изток

По думите ѝ едно от първите големи изпитания пред служебния кабинет е било организирането на извеждането на български граждани след началото на конфликта между Израел и Иран.

Операцията включва координация между Министерството на външните работи, летищни власти, авиокомпании, туроператори и партньорски държави. Става дума за десетки отделни човешки истории – семейства с деца, хора със здравословни проблеми, българи, оказали се в региона по работа или по време на кратки пътувания.

„Може да спасиш 10 000 души, обаче един да не успееш и този един ще те преследва до края на живота ти.“

Тя отбелязва и помощта, получена от партньорски държави. Според нея именно в подобни ситуации се вижда реалната стойност на международните отношения и на активната дипломация.

Тя разказва, че по време на кризата е работила ежедневно с външни министри от държавите в Залива, както и с европейски партньори и представители на американската администрация.

Украйна и българският интерес

Значителна част от разговора е посветена на войната в Украйна и подписаното двустранно споразумение между София и Киев.

Надежда Нейнски определя документа като рамка за бъдещо сътрудничество, която създава възможности за участие на България във възстановяването на Украйна, за развитие на отбранителната индустрия и за модернизация на армията.

Според нея дебатът в България често поставя помощта за Украйна като услуга към чужда държава, докато в останалата част на Европа въпросът се разглежда през призмата на собствената сигурност.

„За Европа сигурността на Украйна е част от европейската сигурност.“

Тя посочва, че войната не е абстрактен конфликт, а въпрос, който пряко засяга бъдещото устройство на Европа.

„Подкрепата за Украйна е подкрепа и за българската национална сигурност.“

Нейнски предупреждава, че приемането на логиката на сферите на влияние би поставило под въпрос избора, който България е направила през последните десетилетия като член на ЕС и НАТО.

Как изглежда войната отвътре

По време на посещението си в Украйна тя остава впечатлена не толкова от разрушенията, колкото от хората.

Разказва за срещите си с млади украинци, много от които са на възрастта на собствените ѝ деца.

„Навсякъде бяха много млади хора, които не ги беше страх.“

Според нея именно мотивацията на украинското общество е най-силното впечатление от посещението.

Нейнски описва атмосфера, в която въпреки ежедневната опасност липсват признаци на пораженчество и отказ от съпротива.

Тръмп като симптом, а не като причина

В международната част на разговора Нейнски коментира и завръщането на Доналд Тръмп в американската политика.

„Тръмп е следствие, той не е причината.“

Според нея възходът на подобни фигури е резултат от натрупани обществени напрежения и усещането на части от обществото, че остават непредставени.

Тя очаква американската демокрация да намери собствен баланс, както е правила и в други трудни периоди от историята си.

България днес

На въпроса какво липсва най-много на България, Надежда Нейнски не посочва нито икономиката, нито международната позиция на страната.

Според нея най-сериозният дефицит е усещането за законност и справедливост.

Това е темата, която според нея продължава да тревожи хората независимо от политическите цикли и смяната на правителства.

В края на разговора тя призовава вниманието да бъде насочено към бъдещето, а не единствено към споровете за миналото.

„Доброто трябва да се превърне в мода.“

Защо България трудно приема успеха

По време на разговора темата за политиката неочаквано преминава към победата на Дара на Евровизия и реакциите, които тя предизвика в България.

Според Нейнски проблемът не е в конкретния случай, а в по-широко обществено отношение към успеха.

„Успехът в България, за съжаление, ражда завист и омраза. Ние като страна не сме свикнали да се радваме на успеха на хората, които излъчваме.“

Тя дава примери не само с музиката, но и със спорта, науката и обществения живот. Според нея през годините е настъпило обезценяване на авторитетите и на самата идея за постижение.

В резултат на това обществото все по-трудно разграничава качеството от посредствеността.

„Трябва да се върнем към усещането, че се награждава наистина за качество.“

Нейнски смята, че държавите около България много по-успешно използват своите културни и спортни посланици като част от националния си образ пред света.

Тя дава пример с Турция и Гърция, където успехите на артисти, учени и спортисти се възприемат като повод за национално самочувствие и международно присъствие.

България през очите на един посланик

Разговорът се връща към петте години, които Нейнски прекарва като посланик на България в Турция.

Тя определя този период като едно от най-пълноценните времена в професионалната си биография. Според нея дипломатическата работа рядко попада във фокуса на общественото внимание, но именно там ежедневно се изгражда репутацията на една държава.

Нейнски разказва за инициативите, чрез които българската култура присъства в Турция – от изпълнения на Илдъз Ибрахимова до събития по време на българското председателство на Европейския съюз.

По думите ѝ успехът на една държава не зависи само от президента, премиера или външния министър.

Всекидневната работа на посланиците, културните институти, артистите и преподавателите също изгражда образа на страната.

Тя е убедена, че България продължава да използва недостатъчно своя културен потенциал като инструмент на външната политика.

За демократичната общност и необходимостта от обща визия

Нейнски отказва да влиза в ролята на партиен коментатор и подчертава, че отдавна е напуснала активния партиен живот. Въпреки това признава, че наблюдава процесите като човек, който продължава да се определя като част от демократичната общност.

Според нея най-голямото предизвикателство пред демократично мислещите хора днес не е изборът на конкретен кандидат за президент.

По-важен е въпросът каква визия за България ще бъде предложена на обществото.

„Темата не е кой ще бъде кандидатът на десницата за президент. Темата е каква визия за България този човек ще предложи.“

Нейнски смята, че консолидацията не може да бъде постигната само чрез технически политически договорки. Тя трябва да стъпи върху ясни идеи, ясни цели и убедителен отговор на въпросите, които вълнуват хората.

„Хората следват само смелите.“

Северна Македония и границите на компромиса

В разговора е засегната и темата за отношенията между България и Република Северна Македония.

Нейнски определя въпроса като част от вече договорен европейски процес и отбелязва, че условията са добре известни както на Скопие, така и на европейските институции.

Според нея включването на българската общност в конституцията на Северна Македония и ограничаването на езика на омразата са част от поетите ангажименти по европейския път на страната.

Тя предупреждава, че България трябва да защитава позициите си чрез авторитет и аргументи, а не чрез непредвидимо поведение.

„България трябва да бъде авторитетна, с добра репутация, с ясни аргументи и подготвени представители.“

За щастието, избора и смисъла

В края на разговора темите стават по-лични.

Надежда Нейнски разказва за лекция в Харвард, посветена на щастието, и за извода, че материалният успех не е достатъчен, за да даде усещане за удовлетворение.

Според нея смисълът идва тогава, когато човек намери работа или кауза, които обича истински.

Тя говори и за избора на двете си дъщери да следват професии, които харесват, вместо професии, които гарантират сигурност според представите на родителите.

Нейнски признава, че това е било урок и за самата нея.

„Най-великите неща са обикновените неща.“

По думите ѝ истинското удовлетворение рядко идва от титли, степени и обществени позиции. По-често идва от усещането, че вършиш добре работа, която има значение за теб и за хората около теб.

Разговорът завършва с мисъл за децата и възпитанието.

Според Надежда Нейнски най-важното, което един родител може да даде, не е готовият отговор, а увереността да направиш собствен избор и да понесеш последствията от него.

„Много хора правят катастрофи в живота си и падат. Въпросът е да станеш“, казва тя.

Следете новините ни в GoogleNews