Как го правят англичаните?

Често съм коментирал, че един от най-вредните закони, приети от предходното Народно събрание, е този за бързите кредити. Затова и повдигнах подозрително вежда, когато чух, че подобни ограничения са приети във Великобритания. Но в този случай се оказа, че английските компоти не били компоти, а компютри и не е изобщо лоша идея да се прекопира английския закон.

Как го правят англичаните?

Английският закон е много далновиден в това, че не регулира годишния процент разходи (ГПР), който, поради късия период и малките суми на бързите кредити, е напълно неадекватен измерител. Това, което регулират в Англия, е максималната лихва на ден (0.8%), наказателните такси при просрочие, които са големият проблем и в България (максимум 15 паунда единична такса и максимум 0.8% наказателна дневна лихва при просрочие) и горницата на общите разходи при кредита - 100%, тоест, каквото и да правиш, дори да просрочиш и не върнеш кредита, няма да платиш повече от двойно взетото.

Чрез тези регулации се разрешава основно най-критичния в сектора на необезпеченото кредитиране проблем – несъразмерните такси и лихви при просрочие, които неетични компании залагат, а някои необразовани потребители не прочитат. Де факто, както в Англия, така и в България, „болката“ не идва от някаква твърде висока лихва, която потребителят не е видял, а това, че в договора му може да е заложено, че ако просрочи вноска, дължи десетки и стотици левове наказателна дневна такса.

Как го направиха българските депутати?

Въпреки многобройни предупреждения и разяснения на икономисти и юристи, българските депутати направиха вероятно най-недалновидното нещо – сложиха ограничение от 50% на ГПР-то, което в случая е неадекватен измерител. Сами разбирате, че ако теглите 200 лева кредит за 1 месец, няма как в рамките на 8 лева (вие ще върнете около 208 лева) компанията да покрие риска, разходите и да реализира някаква печалба. Неработещият закон отказа някои фирми, разшири бизнеса на лихвари и биячи, а останалите компании въведоха отделни такси, невключени в ГПР, като по този начин се компенсира ограничението наложено с тавана на ГПР.

Отново, въпреки многобройни предупреждения и разяснения, българските депутати не направиха нищо по отношение на наказателните такси и лихви при просрочие, тъй като последните не влизат в ГПР. Тук трябва да добавим, че ако потребителите си потърсят правата в съда, там съдията обявява прекалено високите наказателни такси за несъразмерни и ги смъква на нормални нива. Но пък както финансовата, така и юридическата култура на много българи (особено с по-ниско образование и квалификация) остава прекалено ниска.

Какво и как да се поправи?

Конфуций някога е казал, че съществуват три начина за постигане на мъдрост: първият е чрез размисъл, който е и най-благородният; вторият е чрез имитация, който е най-лесният; и третият е чрез опит, който е и най-горчивият.
Ако мнозинството наши депутати нямат достатъчно знания, разум и/или желание да помъдреят чрез опит или размисъл, то да го направят чрез имитация. Нека отменят доказано неработещия приет закон и просто да прекопират английския закон. Той разрешава критичния ни проблем с наказателните такси и лихви и въвежда един разумен общ праг на разходите (а не ГПР).

Разбира се, да направим уточнението, че дори английският закон си има някои слабости и в него има намеци за лобизъм. Например регулаторът официално признава, че при това ограничение на общите разходи 7% от потребителите няма да могат да вземат кредит и ще им остане опцията лихвари (процентът вероятно е по-висок, тъй като държавните служители не само в България имат навика честичко да послъгват). Затова и английският законодател е насрочил пълен преглед на ефектите от закона след една година и ново обществено обсъждане с всички страни.

Междувременно, нашият закон беше приет без съобразяване с общественото обсъждане, без потърсени заинтересовани страни, без анализ на последствията и без преглед на добрите практики в ЕС, където нито една държава не регулира ГПР.

Изобщо с този маниер на приемане на закони.... как ще ги стигнем англичаните?