Един час назад

Със смяната на времето от лятно на зимно сред общия живот на населението в нашия блок в „Дружба” 1 настъпиха главоломни промени. И миналата година имаше нещо подобно. Защо се получава така, засега няма отговор. Хем писахме депеши, алармирахме отговорните органи, но всуе. Глас в пустиня. А нали закриха и Института на БАН по точно време, няма кого меродавно да попиташ. Затова нека сега да си сърбат попарата.

Но, да не бъдем голословни. Ето какво се случи този път.

Лилкина от петия етаж изпра де що чаршаф имаше из дома си и го простря на балкона. За беда излезлият катастрофален вятър наду прането като платна на фрегата и целият балкон отплува с двайсет възела в час към теменужения хоризонт.

Потомъкът на руски белоемигранти, любител на мръсните частушки и запален рибар Безсонов от шестия етаж реши да тренира от прозореца замятане с въдицата, че аверът му Кънчо нали все го бъзика, че само търка и хаби риболовния билет, но на втория опит закачи с кукичката дясната обеца на бясната от липсата на балкон Лилкина, която още се взираше от прозореца към хоризонта. С една дума, когато Безсонов нави макарата, се оказа, че на кукичката виси едно повяхнало и наплескано с руж тъжно ухо. Лилкина, впрочем, излезе балдъза на някакъв прокурор и веднага го шибна в ареста за тежка телесна повреда и даже му отиде на свиждане, за да му занесе цигари. Завари го рухнал духом и обеща да съдейства за освобождаването му. Но прокурорът междувременно бе заминал на воаяж до Канарите и освобождаването се отложи за неопределено време. И рухналият духом Безсонов сега разчита единствено на мръсните частушки да облекчат живота му в ареста.

Самотната доцентка по теория на подсъзнателното Чурева, от седмия етаж, също изпадна в деликатна ситуация. Тя повика водопроводчик да продуха канала на мивката, но, объркана от ранния час, взе че го посрещна по хавлия и чорапогащник от ликра. Водопроводчикът, някакъв първичен екземпляр от Лудогорието, току-що преквалифицирал се от чобанин на водопроводчик, хем взе парите, хем мивката пак си остана запушена. Затова пък Чурева пропя евъргрийни.

Заклетият ерген и продавач на анцузи Милойков от седмия изнесе на балкона си стол и дядовия си бинокъл и седна да гледа аеробиката на гимназистката от отсрещния блок. Но за беда остави запалената цигара върху тубата с бензин и последвалият взрив го хвърли право в обятията на въпросната разхвърляна по боди гимназистка. Гимназистката веднага го отведе в гражданското, защото си помисли, че появата му от небето е отговор на молитвите й и защото отблизо тя се оказа четирийсет и шестгодишна госпожица с бемки като къртичини. Явно с годините дядовият бинокъл бе загубил част от оптичните си свойства.

Седмокласниците Благовеста и Мирослав, съответно живущи на осмия и на деветия етаж, решиха да избягат от родителски надзор и заживяха в асансьора, където май счупиха рекорда на Гинес за най-продължителна целувка, но понеже бяха блокирали кабинката между двата етажа, събитието остана недокументирано.

С една дума, истинска вакханалия. Бокачо. А нашият блок е висок седемнайсет етажа. Кой знае още какво има да се случва.

А за тия пък от „Люлин” не ми се мисли. Там и при лятното време ставаха такива неща, а сега сигурно е страшно. Говорихме ние, алармирахме, ама никой не ни чу.

Сега да си сърбат попарата!