Гъливер

Деян Енев 12 октомври 2012 в 19:00 7249 5

Деян Енев
Деян Енев

 

С жена ми се скарахме. Гледахме новините по телевизията и се скарахме. Аз напсувах тия, които се канеха да бомбардират и дрънкаха оръжие.

- Ти си комунист – каза жена ми. – Мръсен комунист.

- Хубава работа. Знаеш, че не съм комунист – казах. – Но в тези бомбардировки има нещо много гадно.

- Не – каза жена ми. – Ти си червен до мозъка на костите си.

- Какво значи „до мозъка на костите си”? Никога не съм разбирал тази фраза.

Опитвах се да загася скандала, преди да се е разгорял. Но сякаш лиснах отгоре канче бензин.

- Няма и да разбереш – каза жена ми. – Защото си глупак.

- Добре – казах. – Глупак съм. Не ми харесва обаче това, как някакви изкъпани, нахранени и сресани чиновници поглеждат часовниците си от по 20 000 евро и казват: Време е за бомбардировките. А после най-зализаният от тях се изтъпанчва пред камерите и обяснява как са се опитали да сведат, разбираш ли, цивилните жертви до минимум.

- А онези да не са по-добри? – кресна жена ми. – Виж какво става там.

- Не са по-добри – отвърнах. - И тъкмо това е въпросът. Когато хвърлят бомбите, добрите автоматично се изравняват с лошите. Да е дошъл най-сетне векът на справедливостта след толкова бомбардировки? Не е дошъл.

- Боже, как съм могла да живея толкова години с такъв глупак! – тресна вратата жена ми и отиде да спи на кушетката в кухнята. Аз изключих телевизора, угасих лампата и също се опитах да заспя. Но не успях. Лежах и гледах в тавана. Политиката е мръсна работа, мислех си. Държавите се държат като малки деца. Печели този, който се оплаче пръв. И чак след сто години се разбира кой е бил прав и кой – крив. Ако изобщо се разбере.

Изведнъж стъклата на прозорците потрепераха. След малко – пак. Сякаш отвън на булеварда лежеше Гъливер и се обръщаше от хълбок на хълбок. Жена ми влезе в стаята и застана тънка и бяла като изрязана от хартия в тъмното.

- Чу ли? – попита тя.

- Чух – казах.

- Какво беше това?

- Добрите бомбардират лошите.

- Страх ме е – каза жена ми.

- Ела да си легнеш при мен – казах. – Аз не съм нито от едните, нито от другите. Аз съм от глупаците. 

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от България

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице