Държавата не трябва да се превръща в инвестиционна банка

Псевдонационалистите в България и крайно лявото крило във водената от БСП коалиция отдавна развиват реториката, че ни е необходима система, в която „мъдрите“ и „добри“ депутати да контролират т.нар. стратегически отрасли (без да дефинират кои са тези отрасли), в това число чрез създаване на държавни фирми и национализация на частни.

Любимите боксови круши на въпросните радетели за държавни инвестиции са телекомуникациите, златодобивът, енергетиката, че и напоследък високите технологии. Да, има депутати, които твърдят, че новосъздадена държавна фирма у нас може да се конкурира успешно в сектора високи технологии. (?)

Решенията според тях са две – да се национализира каквото може, а каквото не може – да се забрани за частни инвестиции и да се замести с държавни фирми. Ако оставим комунистическия метод на национализация, който ще ни приравни държави като Зимбабве и Венецуела (да, опашките за тоалетна хартия във Венецуела продължават), вторият начин си е чисто инвестиционно банкерство. Политиците си харесват някакъв сектор от икономиката, намират свой приятел за директор, нареждат на Министерството на финансите да вземе от парите на данъкоплатеца и да купи дялове в съществуваща фирма или да създаде изцяло нова държавна фирма на техния приятел-директор.

Ще вляза и в конкретика. Нека вземем пример с неособено голямата златодобивна индустрия в България, върху която псевдонационалистическите партии се упражняват през последните години. Ако се абстрахираме от абсурдните им лъжи (като например, че в България има повече злато отколкото са златните запаси на централните банки на десетте държави с най-големи златни резерви) и допуснем сценария, че държавата беше започнали инвестиционна дейност в компании в този сектор, щяхме ли да забогатеем?

За следващия анализ ще ползвам индекса на NYSE, Amex Gold Bugs, който обобщава 16-те най-големи златодобивни компании в света. Това са мултимилиардни компании, които имат достъп до най-добрите мениджъри и експертиза на планетата. Ще го съпоставя с два основни индекса: високотехнологичния NASDAQ и широкия SP500.

Следващата цифри показват какво би се случило, ако „мъдрите“ псевдонационалисти бяха взели един милиард лева от бюджета и ги бяха инвестирали в най-големите и печеливши златодобивни компании в света - индустрия, която според тях няма как да е на загуба.

Ако през 2009 година пишман националистите бяха спечелили властта и имаха възможностите да управляват нашите пари и хипотетично бяха инвестирали един милиард към есента на 2009, резултатите щяха да са следните:

1. Инвестиция в 16-те най-печеливши златодобивни компании: загуба от около 500 милиона лева;

2. Инвестиция в NASDAQ: печалба от около 650 милиона лева;

3. Инвестиция в SP500: печалба от около 700 милиона лева.

Каква е теорията в главите на българските псевдонационалисти и дали наистина вярват в нещата, които пропагандират на българските избиратели – не знам. Но информацията за техните хипотези се намира доста лесно. И тя е безспорно изобразена на цифрите отгоре. Явно златодобивът не е толкова лесна и печеливша индустрия колкото псевдонационалистите я представят. Явно също и че те не стават за инвестиционни банкери, защото, ако бяха инвестирали 1 милиард лева от нашите пари преди 4 години, към момента щяхме да сме се простили с около 500 милиона.

Ето защо политиците трябва да се занимават с политика, а не с инвестиционно банкерство. Всъщност кризата през 2008 в САЩ бе причинена именно от това – чрез ред фискални, законодателни и монетарни инструменти американските политици си играха на инвестиционни банкери, насочвайки пари на търговски банки, инвеститори и данъкоплатци към жилищното кредитиране на сравнително бедни американски граждани, които не можеха да си платят ипотеките. Целта беше те да бъдат „вкарани“ в американската мечта и средна класа. Тази мечта обаче се превърна в кошмар. И е по-мъдро да се поучим от реалните грешки, допускани от чужди народи, отколкото да ги повтаряме. Нека инвеститорите се занимават с инвестиции, лекари с медицина, учителите с образование, а политиците – с политика. Нека политиците осигурят равен достъп на всеки гражданин до възможността на извърви пътя на живота си както сметне за добре, както и подкрепа на тези, които са в неравностойно положение или имат нужда от помощ. А не да се превръщат в инвестиционни банкери с нашите пари, пропагандирайки колко много те разбирали от инвестиции, колко некадърни сме ние да изберем къде да си вложим парите и как само да им дадем достъп до държавната хазна, веднага ще умножат парите в нея. Всъщност може и да има умножени пари, но както видяхме, това няма да са тези в нашия джоб.

А критична маса български избиратели е важно най-накрая да разберат, че едно твърдение е истина или лъжа, когато съответства или не съответства на фактите, а не, когато звучи добре или зле или пък когато го изговаря един политик, който има достъп до медиите и (временно) значим рейтинг.