Нощта на рокдинозаврите - 20 г. след Димитър Воев
Това трябваше да се случи! Напук на реалната мизерия и духовната нищета. Въпреки кризата, политиканстването, данъка върху лихвите и ежедневното промиване на мозъци. След като българските рокгрупи от съвремието рядко успяват да запишат поне по един албум, а старите банди от моето поколение практически останаха в „тубата” и „вибокса”. И ако „Везни”, „Бъндараци”, „Щурци”, „ФСБ” са истинските ни рокдоайени, Втората БГ рокгенерация – онези Цветя от края на 80-те – вече са най-малкото динозаври. 20 години след смъртта на Димитър Воев, с амбицията, куража, ината и лудата организация на приятели, близки, музиканти и фенове, Митко „събра” на сцената днешните най-млади и динозаврите. „Благослови” събитието с духа, песните си и спомена.
В събота в „Микстейп 5” вероятно хиляда души и 15-тина групи създадоха Лайфа на годината. Една незабравима тътнеща нощ на приятелство, минало и бъдеще – сплотило в настоящето единомишленици. Близо 7 часа, в които на сцената преобладаваха побелелите коси и бради, а пред нея мощна млада вълна припяваше, окуражаваше, благоговееше с любимците си. Най-спонтанното доказателство, че нищо не е забравено и рокът има своята „улица Нов живот”. Че разбиращата публика не признава никоя група за „разпаднала се”. А химните от преди 20 години /и всички песни на Митко Воев сред тях/ са живи, актуални и могат да се нарекат „пароли” за комуникация, общо съпреживяване, интелигентен порив за изкуство и споделяне на ценности. От пълния до краен предел клуб бе излъчено недвусмислено послание. Във време, когато отнякъде налагат „Биг Брадър” като шоу и една немалка маса сънародници живее живота си в чалгата. И младите групи от първата вечер и особено динозаврите от Второто поколение, и публиката им заявиха шумно и гласовито, че рокът е жив, че хубавите парчета са вярната стойност. И филм, изложба, концерт са доказателството, че в съвременната ни културна история има творци, лидери и глашатаи, неподвластни на времето, материалния кич, престъпно подхранваната бездуховност.
„Исках в представата си да вкарам много хора и много съдби. Тогава си дадох сметка за нашето следвоенно поколение, което бяхме ние в България и което трябваше да бъде щастливо. А пък се оказа, че ние сме едни проиграни съдби, едни бити карти, родени и обречени на сивоч, тъпота и дезинформация. Въобще с две думи: еба ти тъпотата! Всеки, който е живял през тези години в България знае какво е било. Бяхме едно поколение, което вместо да е щастливо, да носи джинси, да ходи на концерти и всички хора да се обичат помежду си, ние си бяхме едни изнервени младежи, които попаднахме в доста отчуждени рамки. Просто почувствах, че тежи…“ Това е Митко Воев /цитат по старо интервю, от материал в grama.bg/, това е усещането му за Поколението, което грабна китарите в края на 80-те. И създаде както „Ледове”, „Студен Живот”, „Прилепът”, така и „Черната овца”, „Българи”, „Месо”, „Чичо”, Гето Щастлив живот”, „Емигрантски рап”. Преди 20 години публиката им беше от връстници. Но думичките в онези послания, облечени в гневен, твърд или пародийно враждебен ритъм и звук, бяха запалили поне по една генерация преди и след тяхната.
А в нощта на динозаврите в клуба, публиката беше предимно млада; днешната младеж. Говорих с някои от хората. Те наистина не са били родени, когато „Ритъм” беше ежеседмично събитие. Когато първия годишен „Блектоп” спечелиха „Бедствен район” с парчето за брадвата в парламента; когато в една Музикална кутия тогавашните „стари” и „млади” /прословутия диспут с участието на Кольо Гилъна и Гошо Минчев/ се скараха за отговорността, която са поели като музиканти. Когато Любо Малковски режеше на късове „Бюрокрация”-та, а Звезди „умираше” на сцената в „Дървото”. Когато „Клас” ни караха да мечтаем, „Субдибула” правеха „жесток купон”, а „Контрол” можеха да превърнат в пародия дори „най-щастливия ден”.
По същото време, Воев и групата вече разливаха тъмните вълни, фенклубовете им се множаха, съобщността им трупаше митичен статус и въпросите им – разбира се – бяха към цялата нация и завинаги.
Питах разни момичета и момчета в клуба, откъде знаят песните, откъде познават групи с творчество, взривило края на 80-те. Отговаряха ми: в къщи баща ми слуша такива неща, и на мен ми харесват. Нашите имат записи и плочи на тези групи. И по-рядко: от нета, от приятели, които вече са ги открили. А по-важното е, че под небето на инфантилната Люси – осеяно с диаманти /нищо общо с Бийтълс/ и в което звездите са или Селена Гомес или гръдните им обиколки са обратно пропорционални на гласовете им – днешните 15, 16, 20-сет годишни момчета и момичета са харесали онзи български рок, създаден преди да се родят. И са го оставили да ги проникне, да ги завладее, да им хареса, да им говори.
Първият лайв бе в петък вечер в столичния клуб “Три уши”. Между изявилите се млади групи бяха “Ксетка фон тейп”, “Ла Текст”, “С 300 зора”, “Bright Sight”, “Психобагажник”, “Бахур”, “The Barbarones”, “Цветя и жени”, “Жълти стъкла”, Тодор Стоянов ( “Ambient Anarchist” ) и “Trendafil & Chugra”. Някои бяха пристигнали чак от Варна. А самият Чугра – още една легенда за тийнбандите – ми каза, че е много доволен от купона и участниците. Парчета на „Генерацията”, духовна и инструментална подкрепа от него и от Васо Гюров, а също и от Мони Воев – така можем да отбележим първия лайв. Чугра /малко пришпорен от пишещия тези редове/ отличи специално „Абсолютно начинаещи”. При тях допира с творчеството и човека Димитър Воев обаче е и генетично-родствена.
В неделя приятели и последователи на културата “Воев” се събраха в театър “Сфумато”, където се състоя премиерата на третото издание на книгата на Митко “Поздрави от мен Боговете”. Финалът бе прожекцията на филма-концерт “Нова Генерация и приятели” от 1992 г. с автори Енил Енчев и Иво Христов /концертът от Зала „България” с прод.Длави Битраков/. Не мина без свирене. Отново ветерани – Цвъри и Гергана като дует Sha-Shaи Румен Спасов с цигуларка; фино и съвсем подходящо за този по-друг вид сбирка.
Едно от специалните събития част от "Улица Нов живот - 20 години отвъд Димитър Воев" е сборна изложба в The Fridge в София. От 25 до 31, всяка вечер от 20:00 до 22:00 часа, вратите ще са отворени за посещение, а публиката ще може да открие документи и съвременно изкуство от времето на Димитър Воев и пост Воев /по dnevnik.bg/. По думите на една от участничките в нея, Леда Екимова – "настроението в тази изложба е напълно лично и напълно социално. Изложбата цели да изрази друга, хаотична форма на скръб/отношение; да набележи други, непреки значения на Воев, да получи по-верен образ на генерацията, на нейната еволюция и обърканост, на новия живот."
Всичко бе оценено от приятели, посетители и фенове. Но ще се запомни дълго Нощта на динозаврите от Поколението на Цветята от края на 80-те. 7 часа рок и 15-тина банди в „Микстейп 5”. Някой ми каза, че са продадени над 900 билета. Атмосферата бе неописуема – едно връщане в еуфорията от преди 20 години. И духът на Воев, който – сигурен съм – беше с нас. Какво да отбележа като щрих от концерта на годината… Един Reunion, на който наистина приляга мотото Заедно! Завинаги!
„БГ бенд” /или за мен: „Почти стари муцуни 2 и половина”/ с Пифа, Тео, Ники Томов, Бойко Трифонов /екс-„Атлас”/ и звучалата съвсем в стилистиката на вечерта „Пак ще се срещнем след 10 години”, а по някое време и с Дони /разбира се, за „Кукла”-та/. Любо Малковски сам с една акустична китара в един чувствен сет, не толкова по „Ер малък”, а в тоналния дух на Воев и „Генерацията”.
Впрочем, като споменахме самата група-легенда, май само Алина не бе успяла да долети от Канада. Няколко варианта на comebackс членове на няколкото формации. Безусловно, с Катето, с Мони, с Кристиян Костов, с Васо Гюров, „Трендафил и Чугра” /тяхна версия на „Соня и сала”/, „Проект Димитър Воев”. А понеже Гюров пък е тазвечершната връзка между „Кале”, „Нова генерация” и „Ревю” – парчета на Митко Воев се смесват с такива на Васил. Присъединяват се още „сърдити старчета” – Кольо Гилъна поема микрофона и пее „Чичо” с групата на сцената. Излиза и Милена и публиката остава без дъх; няма как просто да спре да пее с музикантите тези емблематични парчета. Ръцете са горе, всички. Хрумва ми, че това е нещо като представяне на живо на компилацията „Най-доброто от Нова Генерация и БГ рока от края на 80-те”.
Поредно завръщане: бомбето, Насо Русков и “Babyface Clan”. Почит към колегите и фронтмена им, който ни гледа от Небесната сцена, с техни парчета. Следващото: „Мъртви поети”, а някои от „поетите” дори са дошли от чужбина за да изсвирят 4-те си парчета. /Впрочем, уговаряме ги за гостуване в Музикалната кутия в средата на ноември, вероятно без заминаващите./ Не карам по ред и ще изпусна някои. За най-голямо съжаление батериите на също стария верен касетофон са паднали и записи от атмосферата в залата няма да има. Идва ред на събитие в събитието: след 18-годишна раздяла, всички от „Клас” са пак на сцена! „Чай”, „Сутринта”, „Лошо момиче” е техният сет. Грандиозно е, публиката пее от край до край песните им и не ги пуска да слязат. А Бари Градинаров има и рожден ден, получава направо френетични овации и се връщат за пасаж от последното парче. Дори не са репетирали повече /засега/. Но обещават пред всички нов албум, и че събирането не е инцидентно... По друго време китара, бас, ударни и гласът на Илияна от „Розенкварц експрес” подсказват, че и в Нощта на динозаврите има приемственост. А свирят още и други и даже „виолетовия генерал” Емо Вълев някъде в малките часове на новия ден прави любопитен сет с европоп, амбиънт и още нещо плюс дамско присъствие в дуета…
Това беше магия. Щастливите, които бяха съучастници в нея, ще пазят спомен, ще разкажат на други, ще мине време и вероятно ще дойде друго голямо вълшебно за БГрока събитие. Но именно онова в събота срещу неделя дава надежда в очакването. И да, права е Нели Воева, съпругата, когато разкрива една от причините /интервю за capital.bg/: Формулата е в името – винаги ще има ново поколение, което на свой ред ще открива Воев, идеята за новата генерация, преведена на български език. Аз и – вероятно – онези хиляда души от концерта, абсолютно вярваме.
ПС. В опит да запазим духа и емоцията на тази вълшебна нощ и случилото се на Улица Нов Живот тия няколко дни, сглобихме една специална Музикална кутия с много дух и много звук. (PS. Докато "ремонта" на старата ни туба приключи, предаването можете да слушате и сваляте от друго хранилище. Бел. Е.Бр., ноем.2017.)