Не виждам какво бих могъл да добавя към стилното им представяне на колегата Цецо от „Аларма ПънкДжаз” от „ботевската” програма на БНР по повод участие на формацията от миналия месец: „динамичен сет от упадъчно-забавна музика - съчетание от класическа музика, ножовки, увлекателни жици, рок и цигулки, както и общообразователна програма, благодарение на текстовете, които включват рецепти, прогноза за времето, пророчества и етнически притчи.”

Някаква неизтребима енергия е понесла нашите пънк/уейв динозаври напоследък. Лайв в „Три уши”, участие в 8-я фест на „Алармата”, съпричастие и незабравим сет в Джетрок в дните, преживяни на Улица Нов живот, подгряваща група на Tuxedomoon в Модерен театър... Всичко това само в непълни още два месеца. Оная ножовка, с която свирят на бас, няма как да хване ръжда. Затова бързам да ги поканя в поредната Музикална кутия на Оффроуд радио: тази сряда в обичайното време, дами и господа, посрещаме „Трендафил и Чугра”!

(След паметните три дни за Митко Воев, аз наистина вече ще използвам „етикетите” за  доайени /от Бъндараци, „Гривни”, Везни до Щурци и ФСБ/, динозаври /моето и на колегата Янев поколение „2” – макар, лично той да ни е малко Чичо и „мост” към предишните/ и оттам – нататък следващите „Две и половина”, „Трето” и днешните тийнейджъри от първата вечер в Джетрок.)

А историята на „Трендафил и Чугра” е легендарна и те наистина са сред динозаврите. Хубаво е, че като стари кучета, имат не само творческо-съучастническо отношение към собствената си и на генерацията история – но са и прилежни хроникьори на онези славни „демо”-години /както пък с „мъртвите поети” миналата сряда ги нарекохме/. Публиката и в двата клуба на Улица Нов живот миналия месец не само, че не е била родена по онова време – на повечето от тях и родителите са били невръстни или в проект тогава. Детайлите дължим на блога на Wozzeck. И се връщаме повече от 30 години назад:

През 1981-ва Георги Маринов и Пенчо Попов са студенти по медицина и започват да свирят епизодично с две акустични китари като предимно импровизират или свирят класически пиеси. През 1984-та Димитър Воев и Георги започват да свирят джаз като дует (бас и китара) под името Wozzeck (по операта “Wozzeck” на Албан Берг).
През това време тримата се събират в апартамента на Пенчо, на който постепенно започват да викат Чугра и съвсем спонтанно една вечер записват две импровизирани песни с подръчни инструменти и с неговия касетофон. Първата се казва “Корени бесни ласкаво стенат”. По това време Воев работи като пощальон и текстът на тази песен е написан на празна бланка за телеграма. За съжаление касетката, на която са записани тези песни впоследствие се загубва.
Триото работи периодично през няколко месеца и записват. Самите „албуми” са празни касетки, с които разполагат в момента. Когато дадена касетка свърши – завършва и албума. Надписва се името му и се взима друга касетка. По този начин дължината на албумите зависи от размера на наличните касетки. Някой са само с две песни, други - по 90 минути. С времето проектите, които започват на шега, стават по-сериозни и за отделните албуми се прави някакъв предварителен план, който определя общата тема на парчетата. И дори някои от тях, напр. класическите, се репетират.
Обикновено Георги Маринов свири предимно на китара, Чугра – вокал, китара, пиано, а Воев – вокал и бас,  но много често се разменят и конфигурацията почти винаги е различна (понякога се разменят и по време на записа на самото парче). Музиката предимно е импровизирана (но дори и текста се импровизира в процеса на изпълнение). Всички на шега я наричат “затворена музика”, защото изпълнението е затворено от околния свят за лично ползване и музиката може да бъде оценена само от някой, който активно участва в създаването й. Това, което кара групата да се събира отново и отново и да записва песни, които няма никакво намерение да издава е невероятното чувство за свобода, което всеки един изпитва докато протичат записите, а това е изключително ценно и рядко в развития социализъм. Тази свобода дава възможност в песните да е пълно с нецензурни и анти-социалистически текстове, което е голяма рядкост по онова време.

Първата запазена касетка е с две парчета и се казва “Песен за Бродуей”. Текстът и на двете парчета е един и същ – различава се само музиката. По това време Пенчо Попов все още не е Чугра, а фигурира в надписите като Пенчо Пейджа.
Първата касетка, която е  под името Wozzeck и Чугра е “В нашия град” от 1985 г. На едната й страна са три инструментални парчета записани от Георги Маринов и Чугра преди към тях да се присъедини Воев, а цялата втора страна е импровизираната пиеса “В нашия град”.

/Лично на мен, както вероятно и на феновете им, е направо болезнено любопитно дали тези неща са запазени; дали не възнамеряват един ден да ги презапишат – въпреки че Митко обитава от 20 години една друга „Сцена”. Това са късчета рокистория и всяка мастита рокенциклопедия – ако има раздел за БГ рока – би се гордяла ентусиазирано с такива архиви. Ще поговорим и за това в предаването…/

През 1986 г. Чугра е свидетел по дело за стопанска злоупотреба (така се казва по времето на социализма – уточнява хроникьорът Wozzeck) и неколкократно е разпитван от следователи. Всички решават да запишат албум, посветен на това знаменателно събитие. Осъществяват намерението преди да приключи процеса и той е пожелание Чугра да бъде “Оправдан”. Албумът се казва “Изправени пред закона” и една от песните е по текст от “Процесът” на Франц Кафка.

Междувременно работят с текстове от „Степният вълк” на Хесе, правят и бележития проект „Соня и сала” – където много е вероятно като мокър сън да „присъства” Соня Васи. Едно парче се оказва по текст на партийния трибун и функционер Георги Кирков, но когато го записват – те не знаят това. През 88-ма се преместват от апартамента на Чугра в читалището в Подуене. Там записват и „генерацията” и в някои парчета на „Воцек и Чугра” се включва китариста им Кристиян Костов. Ражда се албумът “Сватба и коледа” – предстоящите събития са действителни; Маринов ще се жени, а и Коледата наближава. Прехвърлят записния процес в апартамента на Воев и там през 90-та създават „100% Илич”, парче по една официозна ода за Кремиковци и възстановяват изгубеното “Корени бесни ласкаво стенат”. Някои записи пак са у Чугра, а се присъединява и Слави Битраков с флейтата и гласа си.

Последният албум на Wozzeck и Чугра “Бергология” е записан през м. Февруари 1992 г. в професионално студио на “Dilema Music”, което тогава се намира в стадион “Васил Левски”. Използвани са извадки от операта на Албан Берг, които са съчетани с четирите парчета от албума. Записите са направени с предварително програмиран drumulator, който определя темпото и формата на парчетата, а останалата музика освен няколкото теми в парчетата е импровизирана. В албума участва и братът на Воев – Симеон, който свири на флигорна.
На 07.05.1992 г. е единствената концертна изява на Wozzeck и Чугра. В зала България те участват с две парчета от “Бергология” /както и „Мъртви поети”/ именно в концерта на “Нова Генерация”, който днес вече е достъпен филм на Енил Енчев и Иво Христов. На 05.09.1992  г. Wozzeck и Чугра прекратява съществуването си. В този ден умира Димитър Воев.

Много от парчетата им могат да се намерят в „тубата” и „вибокса” – имам усещането, че разните фенски „буутлези” са почти колкото оригиналите, качени там от членове на формацията и приятели, забъркани около процесите във времето на Културата Воев от годините, в които той бе сред нас с баса и стиховете си. Трудно се слага „етикет” на музиката им – и отпреди 30-тина години и днес. Воцек /Маринов/ обяснява в едно интервю, че група „Трендафил” ги е впечатлила с активността си напоследък. А и никога не са отхвърляли възможността да възстановят проекта и ето, че заедно се решили да създадат тази колаборация. Гледам ги и „отчитам”, че това е преливане между динозаврите и поколението „Две и половина”, май направо „Третото” в БГ рока. Какво по-хубаво от такова начинание. Пънкът на „трендафилите” също е вид „затворена музика”, така че старата идея на Воев и триото за правене на неща, които те карат да се чувстваш свободен – отново е в сила. Все пак, най-доброто /което някога милиционерите, дърпайки шалтера на тока, режеха „на части”/ днес е, че формацията е активна и впечатляващо приета и от критика и от публика. В страницата им в „фейса” вече пък имат „лайкове” от корифей като Брендан Пери и „лунните таксиджии”.

Хлапаците в бенда казват, че усещането е страхотно и всички много се забавляват. Част от това е и експресионистичното изпълнение на Свилен с ножовка и бас /направо мазохистично, бих казал от името на инструмента!/. „Алармаджията” Цецо е инициатор да включат и истински флекс и тази шантава идея също е осъществена подобаващо. Но пък за поканата им да подгряват Tuxedomoon, едва ли е подействала само визуалната им експериментална вакханалия. Всичко това просто трябва да се чуе.

Парченце от техен лайв през погледа на редовия слушател, ни предлага Снежина Маринова в блога си, нещо което – вероятно – ние в Рокателието в сряда вечер, няма да успеем да преживеем.

В краткия им, но динамичен сет, free punk групата (по тяхно лично и необяснимо музикално определение) взриви седящата публика с парчетата Family Affair, Прогноза, Америка и разни други, чиито имена не знам. Тази музикална компилация беше не само избухваща китаро-басово-барабано-цигулкова симбиоза, но и общо образователна, благодарение на вокалните изпълнения на Dick Chugra, които включваха рецепти, прогнози и етнически притчи.

Публиката остана приятно изненадана, макар и може би леко шокирана, след като Kinky Svenson заметна дълги коси и извади измъчен бас, на който започна да свири с нещо, на което аз викам трион, но то всъщност се казва ножовка. Звукът напомняше на прииждаща буря, което си и беше целта, май, не знам, сигурно.

 За авторката (а аз оценявам подобаващо свежия й репортаж – бел.Е.Бр.) любим момент от вечерта си остава изпълнението на хита „Пича от края на селото” (май си върви с граматическата неточност). Парчето започва с мелодичното изпълнение на кавал, пресъздадено с китара от Michael Size, върху което Sylvester Strong реалистично разказва еклектичната и емоционално наситена история на пича от края на селото. Няма да ви издавам сюжета, за да може сами да припадате от смях, след като тайно сте поплакали.

В момента формацията включва Dick Chugra – вокал, Sylvester Strong – ударни и вокали, Kinky Svenson – бас, Orville Dong – цигулка, Michael Size – китара и най-новият им член Simon Cox – вокал. Какви ще ги вършим с „Трендафил и Чугра” тази сряда в поредната Музикална кутия, ще разберете сами, на живо или на записа /ако не бъде прерязан с ножовката и флекса/. Часът и линкът на срещата ни са известни.

ПС. (хм, от 2014 г.): Редно е статията да си върви със записа от Музикалната кутия, където те гостуваха. Както е казано в приказките - после 3 дена се смяхме, ревахме, пихме, спомняхме си и въртяхме тяхната и на поколението им музика...

Още по темата

29/10/2012

Култура

Нощта на рокдинозаврите - 20 г. след Димитър Воев

10/10/2012

Култура

"Улица нов живот"- 20 години след Димитър Воев

05/09/2012

Лица

Димитър Воев: Отвъд смъртта