'Психология на глупостта' - книга за стъписващото многообразие на човешката глупост

Възможен ли е свят без глупаци?

Всъщност не.

Глупостта, оказва се, е универсално явление. Всички я търпим в ежедневния си живот. Срещаме високопоставени глупаци, невежи идиоти, недодялани простаци, автентични тъпаци, войнствени загубеняци, самонадеяни малоумници, образовани имбецили... Няма граници за човешката глупост. Нещо повече: всички ние в един или друг случай сме постъпвали глупаво. Можем обаче да се опитаме да дефинираме човешката глупост. Може би ако разберем нейната природа, по-успешно ще се преборим с нея. Именно такава е целта на настоящата книга.

Психолози, философи, социолози и писатели ни представят своето виждане за човешката глупост. Автори като Даниъл Канеман, Антонио Дамазио, Борис Сирюлник, Дан Ариели, Хауърд Гарднър и много други ще се опитат да отговорят на всички въпроси за глупаците: Кои са те? Какво става в главите им? Не сме ли всички глупави по един или друг начин? Може ли интелигентният човек също да се окаже тъп или да повярва в нелепости?

„Психология на глупостта“ предлага една аутопсия на глупостта във всичките ѝ форми. Дори да не успее да ни спаси от чуждото безумие, може пък да ни спаси от собствената ни глупост. Така в света ще има един глупак по-малко.

Откъс

Непоносимата тежест на живота

Всеки е виждал глупости, чувал е, чел е всеки ден, без изключение. И в същото време всеки ги върши, мисли и изрича. Всички в един или в друг случай сме се държали като глупаци, изтърсвали сме по някоя простотия, без от това да е имало кой знае какви последици. Важното е да го осъзнаеш и да съжалиш, че си го направил, защото да се греши е човешко, а признатата грешка е наполовина извинена. Винаги си глупак според някого, но рядко според самия себе си... Освен за тихото ежедневно бръмчене на глупостта, за жалост трябва да държим сметка и за мощния рев на състезателните глупаци, на високопоставените глупаци, на величията. В тези глупаци, с които се сблъскваме в работата или в семейството, няма нищо смешно и забавно. Те ни ужасяват и ни тормозят с упоритата си, мръсна простащина и с наглата си арогантност. Те винаги оцеляват, охотно подписват и с един замах на перото зачеркват мнението ни, нашите чувства, достойнството ни. Омърсяват самочувствието ни и поставят на изпитание вярата ни в каквато и да е справедливост в този низък свят. В тях – дори и при много доброжелателство – отказваме да видим свои близки.

Глупостта е неспазено обещание, обещание за интелигентност и доверие, предадено от глупака – предател на човешкия род. Глупакът е тъп, той е „животно“! Би ни се искало да го обичаме, да стане наш приятел, но глупакът не е на нужната висота – сиреч на нашата. Той страда от болест, за която няма лек. И понеже отказва да се лекува, убеден, че е единственият едноок в свят от слепци, трагикомедията е пълна. Няма нищо учудващо, че зомбито привлича със своето подобие на живот, с интелектуалното си нищожество и с основния си повелителен стремеж да принизи живите, героите, добрите хора до своето положение. В крайна сметка глупакът иска и вас също да лиши от ум: загубеняците няма да ви пропуснат. Върхът при простака е, че понякога той е интелигентен, във всеки случай е образован: той би изгорил доста книги заедно с авторите им в името на друга книга, на някаква идеология или на това, което са му втълпили велики учители (тъпаци или не) – до такава степен притежава умението да превръща своята читателска мрежа в решетка на клетка.

Съмнението подлудява, увереността затъпява

Истинският, съвършеният простак ви осъжда без предупреждение, веднага, без облекчаващи вината обстоятелства, само въз основа на вярата в привидностите, която – отгоре на всичкото – едва провижда през капаците на очите си. Умее да се покаже усърден, за да привлече себеподобните си, да организира линчуване в името на добродетелта, приличието, уважението. Глупакът преследва само ако е в глутница, а мисленето му е стадно. „Множественото число не струва нищо на човека и щом има повече от четирима, става банда от глупаци“, пееше Жорж Брасенс. А също и: „Слава на онзи, който, като няма свят и свещен идеал, / поне не досажда на съседите си.“ Уви! Колкото до съседите, те невинаги се лишават от удоволствието да досаждат!

Понеже не е доволен, че ви е направил нещастни, досадният тъпак ще е доволен от себе си. Непоклатим. Имунизиран против колебанието. Убеден в пълното си право. Щастливият малоумник ще ви направи на парчета, без да си счупи главата. Глупакът смята собствените си убеждения за истини, издълбани в мрамор, при положение че всяко познание се изгражда върху пясък. Съмнението подлудява, увереността затъпява – трябва да избереш своя лагер. Простакът знае всичко по-добре от вас, включително какво трябва да мислите, да чувствате, какво да правите с десетте си пръста, как трябва да гласувате. Той ви познава по-добре от самия вас и знае кое е добро за вас. Ако не сте съгласен, ще ви презре, ще ви обижда, ще ви нарани в буквален или преносен смисъл – за ваше добро. И ако може да си позволи безнаказано да рискува в името на един по-висш идеал, може би ще посегне и на този боклук, какъвто е за него вашият живот.

Горчива истина – законната отбрана е клопка. Опитайте се да вразумите глупака, да го промените – изгубени сте! Защото ако смятате, че е ваш дълг да го поправите, то тогава и вие също претендирате, че знаете как трябва да мисли той, как трябва да се държи... очевидно като вас. И ето че и вие сте станали глупаци. (...)

Излишно е да добавям, че ако наистина се смятате за по-интелигентен и по-открояващ се от средното ниво, съдбоносната диагноза не е далеч: може би сте здрав носител на глупостта, която още не е познала себе си...
Изправени пред огромния материал и пълния провал, да твърдим, че можем да изучим глупостта с тази книга, би било просто още една глупост. Несъмнено трябва да сме абсолютно самонадеяни, симпатично наивни или съвършени тъпаци, за да се справим с подобна тема. Аз го знам прекрасно и все пак, нужно е един храбър тъпак да започне. С малко късмет начинанието ще се окаже просто смехотворно. А смехотворното не убива. За разлика от глупостта – тя убива! И ще ни надживее. Всъщност всички ни ще погребе. Само дано не се спусне с нас и в гроба...

Последно уточнение: тези разсъждения за глупаците важат и за глупачките. Дамите да се успокоят! Уви, няма единият пол да го отнася заради другия... И така, заявявам, о, глупаци от всички видове и всевъзможни глупачки, вятърничави тъпанари, пасмина тъпунгерки, готини смотаняци, тъжни пуйки, мръсни простаци, пълни простакеси, гадни отрепки, кратуни и лейки, простакендели и тъпачки, малоумници и безмозъчници, гъски, тикви, дришльовци, лапнишарани, лайномети, бунаци, балъци и балъчки, будали, чукундури, ръбове, чайници, кифли, гъски, патки, кокошки, тъпи крави, овци, рендета, дойде вашият час: тази книга говори само за вас. Но вие няма да се познаете в нея...

Ваш предан глупак
Жан-Франсоа Мармион