КЗК глоби трите ЕРП-та заради монопол

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира трите електроразпределителни предприятия (ЕРП) –
„ЧЕЗ разпределение България“ АД, „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД и „Енерго-про мрежи“ АД,
за злоупотреба с господстващо положение

С три отделни решения Комисията е установила, че всяко от трите ЕРП е извършило нарушение на Закона за защита на конкуренцията, като са определяли и налагали необосновано високи цени за ползване на стълбовната електроразпределителна мрежа ниско напрежение. С това се стигнало до ограничаване на конкуренцията на "дефинирания засегнат пазар" и се засягат интересите на потребителите, съобщават от Комисията.

С трите решения са наложени санкции съответно - 558 446 лв. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, 441 380 лв. на „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД и 167 256 лв. на „Енерго-про мрежи“ АД.

Комисията е постановила прекратяване на нарушенията и незабавно изпълнение на решенията по отношение прекратяването на тези практики.

Предмет на производството са условията, при които ЕРП предоставят права за изграждане на електронносъобщителни мрежи върху стълбовната ЕР мрежа ниско напрежение (НН). Електроразпределителната мрежа е собственост на ЕРП и се използва за осъществяване на основната им дейност - разпределение на ел. енергия. Отдаване под наем на части от нея е допълнителна дейност за ЕРП. Нещо повече, поддържането на ЕР мрежата е за сметка на приходите от основна дейност. Т.е. приходите от допълнителната дейност идват за сметка единствено на допълнителните разходи, които са пряко свързани с нея, обясняват от КЗК.

Пазарният анализ установи, че не съществуват други способи, които са икономически целесъобразна алтернатива на стълбовната ЕР мрежа НН за изграждане на електронносъобщителни мрежи, поради което всяко ЕРП е предприятие с господстващо положение в границите на лицензионната си територия.

Разследването установи, че ЕРП не водят отделно счетоводство за процесната дейност. ЕРП не прилагат счетоводен модел за разпределение на разходите на такива, наложени от лицензионната дейност, и такива, които са предизвикани от отдаване под наем на стълбовната мрежа. В тази хипотеза дори и да съществуват допълнителни разходи, свързани с допълнителната дейност, липсата на отделно счетоводство означава, че тези разходи се отчитат като разходи, свързани с лицензионната дейност. КЗК стига до извода, че наемната цена е определена, без да бъдат отчетени факторите, които обективно влияят на нейния размер. Видно от представените обосновки на цената ЕРП отчитат едни и същи разходи в разходната част и на лицензионната, и на процесната дейност. Включването на разходи в цената на процесната услуга, които са част от лицензионната дейност, необосновано натоварва наемната цена с добавена стойност и естествено води до нейното увеличение. Поради това процесните цени са необосновано високи и имат експлоатативен ефект върху електронносъобщителните оператори и техните клиенти.

Решенията могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.