Граждански демократичен форум: как гражданите да участват в политиката

Днес политическото представителство на демократичната общност от страната отново е в криза, като в него за пореден път възникна разделение. Конкретният повод за появата на тази вече позната ситуация настъпи вследствие от незадоволителното му представяне на последните парламентарни избори. Разнопосочни са обясненията за постигнатия на тях посредствен изборен резултат, като се разминават и вижданията за по-нататъшния път, по който да вървят субектите, доскоро формиращи политически съюз. Важно е да се изяснят причините, породили наблюдавания понастоящем разлом между доскоро вървящите заедно политически сили.

Основанията за получения разочароващ резултат на изборите могат да се търсят в различни посоки. За мен обяснението за него в значителна степен се крие в поведението на участвалите в тази надпревара политически дейци, призвани да изразяват волята на т. нар. градска десница. То се характеризираше с поставяне на нереалистични цели; формиране на необосновани очаквания за грандиозен успех, за какъвто липсваха предпоставки; поддаване на илюзии и самозаблуди, породени от надценяване собствения потенциал на политическите лидери; всезнайковщината, високомерието, самодоволството и покровителствено-пренебрежителното отношение на лидерите към техните потенциални избиратели; нежеланието и неспособността им за питане и вслушване в казваното от тези, които претендират да представляват; междуличностните дрязги.

Разбира се съществуват и редица други обстоятелства, отнасящи се до актуалното състояние на българското общество, имащи отношение към търсеното обяснение. Ще спомена само няколко: мнозинството от хората у нас искат основно едно нещо – политиците да действат така, че да гарантират някакви що-годе приемливи рамкови условия на всекидневния живот (минимални публичен ред и сигурност; прилични училищна, пътна и железопътна мрежа; задоволително здравеопазване и пр.) и да ги „оставят на мира“, за да си гледат частните дела и да си „живеят живота“. Тези сънародници са отвратени от продължилата като че ли безкрайно истерична предизборна кампания, в която някакви хора им обясняват, че страната „върви от развала към провала“, а те виждат, че не е така и искат това говорене да спре.

От друга страна, към темите за справедливостта, корупцията, „завладяната държава“, премахването на „модела Пеевски-Борисов“ и пр. интересът не е голям. Причината за това е, че споменатите сънародници смятат за справедливо единствено това, което е полезно за тях самите и съответно е несправедливо онова, от което те нямат „кяр“. Поради това не очакват честни обществени порядки, а такива от които всеки поотделно да има „файда“ или поне да няма вреда. А от тук нататък те си знаят как да намерят връзки за собственото и на децата им „уреждане“, следвайки стародавната житейска стратегия на „нашизма“. Другото са просто „лакърдии“ на „говорещи глави от телевизора“.

За мен обаче е по-важно да се очертаят възможностите за евентуално бъдещо политическо единодействие на гражданите с демократично мислене. Смятам, че за основа за потенциално взаимодействие на хората с подобни убеждения у нас и техните политически представители следва да послужи многократно доказалата правотата си житейска максима, че нищо наистина важно и ценно в човешкия живот не става „бързо, лесно, удобно и евтино“. За постигането на смислени цели с трайни положителни ефекти върху човешкия живот са нужни продължителни усилия. Важен е отказът от конюнктурно изработени, недообмислени и припряно прилагани псевдорешения на съвременните сложни проблеми. Постепенното развитие чрез добре обосновани начинания и последователни действия за тяхното достигане е за предпочитане пред радикализма на спонтанните мимолетни жестове. Негов стабилен житейски ориентир следва да бъдат здравият разум и почтеността.

Задължително условие за бъдещ успех е и изучаването на натрупания досега у нас реформаторски опит и извличането на поуки от него. Без изясняване на причините за досегашните провали, а и на постигнатите успехи, няма да е възможно поставянето на реалистични цели занапред. Иначе казано, без преглед на стореното през последните десетилетия след краха на тоталитарния социализъм, перспективите за бъдещи положителни развития няма да са добри.

Един от ключовите въпроси, стоящи днес пред желаещите да представляват политически демократичната общност, е на кой социален субект да заложат в усилието за позитивна промяна на живота на обитателите на нашата страна. Единият възможен отговор е да се тръгне към създаване или превръщане на някоя от наличните в масова „народна партия“, която да задоволява желанията и очакванията на „всички българи“. Нейните лидери ще са водени от претенцията да бъдат говорители и предводители на „целия народ“, съставен от „обикновени хора“.

Това означава да поемат ролята на „народни закрилници“, които да отговорят на разнопосочните очаквания на аморфна маса от сънародници, които искат да се прислонят под крилото на поредния покровител („бащица“, „бате“). Ала тези хора са електорални номади, които не само нямат траен ангажимент към конкретни политически субекти, но и им липсват стабилни светогледни, ценностни и идеологически ориентири. Те са готови да последват всеки политически шарлатанин, който им обещава цялостно „оправяне на държавата“ и подаяния за подобряване на личния им материален статус. Става дума за хора, поддаващи се на емоции и елементарни манипулации, неразбиращи или превратно разбиращи същината на демократичната политическа система. Към представителство на този електорат се стремят много политици у нас, като вече са налице предостатъчно „спасители на нацията“.

Моето решение на горепосоченото питане е друго – да се заложи на една конкретна социална категория. Няма да изненадам никого като кажа, че това може да бъде т.нар. средна класа. Тя засега е малцинство в социалното цяло, ала постепенно се уголемява през последните десетилетия. Нейните представители имат потенциала да се превърнат в основен елемент на обществото ни, който ще се масовизира и занапред може да придобие водеща роля в него. Възходът им е резултат от постепенно нарастващото благосъстояние и съпътстващото го оправдано самочувствие на все по-добре справящи се с житейските трудности съграждани от тази разнолика социална прослойка. Тя се състои от множество групи: предприемачи, финансисти, технолози, учени, преподаватели, учители, юристи, медици, държавни служители, творци от сферата на изкуството, работещи в медиите, спортисти и пр.

Всички те са експерти в своите професионални занимания, достигнали ниво на материално благополучие, позволяващо им да отделят време и усилия за подобряване състоянието на обществото и държавата. На тях приляга да надмогнат ширещия се сред останалите обществени групи скептицизъм и страх от бъдещето, тъй като те вече са показали благоприятни резултати от следването на своята конструктивна нагласа при решаване на собствените си проблеми. Тяхната сила е в придобитите знание и умения за разбиране и адекватно действие в съвременната сложна действителност.

Визираните активни личности не очакват подаяния от държавата, разчитат на собствената си инициативност и не ги е страх от конкуренция – принципът, върху който се основават пазарната икономика, правовата държава и демократичната политическа система. Тези зрели хора не желаят да бъдат спасявани, защото не се смятат за жертви. Същевременно предявяват изисквания за пълноценно изпълнение на присъщите функции на модерната държава. Те са особено взискателни и критични спрямо своите политически представители. При определени условия обаче тези „капризни“ хора биха се ангажирали с работа за споделеното обществено благополучие, след като вече са постигнали задоволителен личен стандарт („устроили са се добре“).

Логично е тъкмо те да се превърнат в адресат на политически субекти, търсещи своя електорат сред пълноценни личности, стремящи се към развитие, а не просто сред биологически индивиди, загрижени единствено за своето оцеляване. Разбира се взаимодействието с тях е трудно, като предполага честна, прозаична и последователна съвместна работа. За да бъдат убедени в потенциала и трайно да се обвържат с конкретно политическо партньорство е нужно съвместно с тях да се изработи стратегия за развитие на страната. За да бъде създаден солиден и привлекателен проект за модернизация на държавата, който да направи нейното устройство и функциониране адекватно на днешните и утрешните реалности, обаче е нужно максимално мобилизиране на най-дееспособните представители на нацията.

Този проект има шанс за успех ако се реализира с активното участие на помъдрели, поучили се от своя и чуждия опит политици, които притежават съчетание на важни качества: визионерство, силна воля, търпение, пораждане на доверие чрез ясна и последователно защитавана позиция. Такива могат да бъдат излъчени от наличните понастоящем в страната или новосъздадени политически субекти. Последните трябва да приемат, че в обозримо бъдеще ще служат именно на този социален слой, чиито възгледи ще изразяват и интереси защитават. За целта обаче въпросните възгледи е нужно да се познават, а интересите съгласуват. Следва да се положат усилия за показване на възможностите за обединяване на изглеждащите разнородни сегменти на средната класа. От нея е най-логично да произлезе инициативата за промяна на начина на правене на политика у нас и създаването на дългосрочна визия за развитие на страната, тъй като представителите ú са активната част от населението. Ключова роля за формиране и осъществяване на подобна инициатива би трябвало да изиграе непартийният елит на нацията – лидерите на общественото мнение, ползващи се с доверие сред широки социални кръгове.

Спечелването на доверие и изграждането на трайна подкрепа от политически сили, които да представляват визираната социална прослойка, могат да се постигнат ако се следва водещия принцип, според който е изграден Европейският съюз – единство в многообразието. Приемане на виждането, че единството не е еднаквост, а съгласие за главното: споделени ценности, принципи, цели. Чрез формиране на непопулистки дневен ред е постижимо създаването на солидно обоснована цялостна програма за обществено развитие, съдържаща ясни намерения и обосновани очаквания. Основен фокус на дебатите по изграждане на тази програма следва да бъдат теми, които са извън текущата политическа конюнктура, така че да способстват за изграждане на паралелен на „актуалния“ дневен ред, в който да доминират въпроси с принципен характер.

За да е привлекателна и реалистична тази програма следва да съдържа набор от конкретни мерки, обособени в отделни етапи от цялостен процес. Определянето на смислени, привлекателни и защитими както крайни, така и междинни индикативни задачи предполага възможности за правене на сравнения със сходни „състезатели“ на международния „терен“ – например съседни или близки страни – в съревнованието за предоставяне на привлекателен стандарт на живот на гражданите. Успешната реализация на такава програма изисква неотклонно следване, независимо от моментните флуктуации на средата.

За да е успешен подобен проект за адекватно политическо представителство на визираната социална категория е необходима демонстрация на мислене в широк пространствен мащаб и времеви хоризонт. Важно е ясното обособяване на близките (тактическите) от далечните (стратегическите) цели както за политическо действие на конкретната общност, така и за консолидиране на нацията около споделена визия за нейното бъдещо развитие. Тази потенциално възприета от широки социални слоеве общонационална програма би се осъществила ако засяга основните параметри в живота на хората. При нейното създаване солиден ориентир може да бъде индекса на човешкото развитие на „Програмата на ООН за развитие“ с неговите критерии и показатели.

За да се стигне до описаното взаимодействие между гражданите от „средната класа“ и техните политически партньори е нужно и двете страни да променят начина си на мислене и на действие. На първо място, редовите граждани следва да изяснят своите разбирания за главните социални проблеми и да формулират изходните принципи за тяхното решаване. Същевременно е важно да претърпи промяна и подходът към политическата дейност на осъществяващите я субекти, претендиращи да представляват тъкмо визираната социална категория. Съвместният път напред изисква първоначално съзнателен избор на подкрепа именно на тази засега малцинствена общност.

Това е дългият път за търсене на съгласие, като неговото постигане може да стане чрез търпеливо питане, слушане и приемане предложенията на потенциалните избиратели. Другояче казано, трябва „купуване на ум и разум“ от тези, които са доказали, че го имат чрез постигнатите на успехи в своите начинания. И най-вече обединение около разбирането за основния и възпроизвеждащ се проблем на българското общество: ниското качество в работата и живота, както и слабата ефективност на усилията на членовете му. От неговата перспектива следва да се определят видът, значимостта и последователността, в която да бъдат решавани текущите социални проблеми. При това усилие е нужно следването на практика на споделени ценностни ориентири – най-вече хуманистични, които не са само абстрактно декларирани.

Очертаната най-общо визия за решаване на поставения по-горе проблем за политическото представителство на т. нар. средна класа предполага ясно определяне характера на съвместното начинание. За мен няма съмнение, че то следва да бъде гражданска инициатива на хора, действащи по убеждение в либерално-демократичния политически ред, който днес е атакуван и ограничаван на много места по света, вкл. и у нас. Отстояването му е актуална задача, решаването на която изисква активно противодействие на пълзящия авторитаризъм, маскиран като популизъм.

Непосредствената задача е акуширане на гражданското съзнание и поведение на първо място сред горепосочения кръг от хора, защото човек не се ражда, а става гражданин. Това може да стане при съвместното изработване от политици и граждани на обща визия за бъдещето развитие на държавата. В този процес на събиране и натрупване на смислени предложения да се включат дееспособни и мотивирани съмишленици. Те взаимно да се открият, убедят и насърчат, като същевременно реалистично оценят както наличните рискове и заплахи за провал, така и на собствените възможности за постигане на успех.

Тази „голяма коалиция на гражданите” и политическите им партньори, следва да е скрепена с дългосрочен „договор“, в основата на който трябва да залегнат общосподелени ценности и цели – съхраняване на живота и здравето на хората, осигуряване на добро образование, гарантиране на личната сигурност и собствеността, създаване на възможности за проява на стопанска и социална инициатива, защита на тяхното достойнство, права и свободи, както и на справедливостта в обществото. Такъв проект е необходимо да стъпи върху най-простото общочовешко желание – да се живее добре, като неговият превод на езика на споделената публичност е по-добро качество на живот.

Подобно начинание не започва на празно място. В страната вече съществува доста широка палитра от форми на гражданска активност и самоорганизация, за които малцина знаят. Реализирани или в ход са редица инициативи на отделни личности или гражданските организации. Те следва да бъдат подкрепени, като се потърси основа за съгласуването им в цялостна програма. В това отношение важна посредническа роля могат да изиграят политическите представители на самоорганизиралите се за отделни начинания граждани.

Именно политиците са призвани да бъдат медиатори в усилието да се постигне съгласие между различните социални групи, така че да се балансират различните им интереси в макар и хлабава, но все пак сплотена общност. Не на последно място е важно тъкмо занимаващите се с политическа дейност да продължат да работят за утвърждаване на гражданското образование на подрастващите, като то се разшири и сред възрастните. Всички тези действия могат да се обединят „под шапката“ на непартийно сдружение Граждански демократичен форум, подпомагащо осъществяването на конкретни проекти на групи от съмишленици от „средната класа“ и намерило своите професионални изразители в политическия живот.

Добрин Тодоров, преподавател по философия

Следете новините ни в GoogleNews