''Докато смъртта ни раздели''. Протестиращи в Иран се ожениха часове преди екзекуцията на младоженеца

Историята на Али Реза и Мехшад остава живо свидетелство за трагедията на цяло едно иранско поколение, което плати с живота си за исканията си за промяна. Червената роза и шафрановата захар, с които те сключиха брака си, се превърнаха в световни символи на любов, преодоляваща ограниченията, но завършила трагично на бесилката.

В лабиринтите на иранските политически затвори се преплитат истории, чиято трагичност надминава фантазията на литературата. Там чувството на любов и стремежът към оцеляване се смесват с горчивината на несправедливостта и държавния репресивен апарат. И може би историята, която се разигра в килиите на град Исфахан в началото на октомври, обобщава тази трагична картина по безпрецедентен начин.

Иранските власти екзекутираха 25-годишния младеж Али Реза Сабахи само няколко часа след сключването на брак с годеницата му и негова съратница в борбата, 22-годишната студентка и активистка Мехшад Кашани, която също беше в затвора.

Този случай предизвика огромна вълна от международно възмущение и човешко съчувствие, като отново насочи вниманието към механизмите на съдебно и политическо потисничество, които Техеран прилага срещу своите опоненти.

Извън стените на затвора

Историята на Али Реза и Мешад започва извън стените на затвора при поредицата от мащабни народни протести в Иран в началото на 2026 г.

Двамата младежи бяха арестувани в разгара на жестоките репресии на силите за сигурност, последвали януарските демонстрации, които избухнаха в знак на протест срещу разпадането на икономиката и влошаването на обществените свободи. 

Али Реза беше хвърлен в килия в централния затвор „Дастджард“ в Исфахан, където му беше наложена смъртна присъда, докато Мехшад беше осъдена на 5 години затвор по обвинения, свързани със студентска и политическа дейност.

С нарастването на опасенията на правозащитниците, че смъртната присъда на Али Реза ще бъде изпълнена скоро, влюбените взеха извънредно решение да узаконят връзката си – не от надежда за съвместен живот, за който осъзнават, че вече е невъзможен, а като предизвикателно послание към гилотината и потвърждение, че чувствата им са по-силни от бетонните стени, които ги разделят.

На фона на категоричния отказ и упоритостта на ръководството на затвора да позволи на двойката да се срещне лично или да си разменят последен поглед за сбогом, церемонията по сключването на брака се състоя чрез посредник - известният адвокат и активист за правата на човека в Техеран, Амир Салар Дауди.

Трагичната церемония се състоя вечерта на неделя, 4 октомври 2026 г., по телефона, като младоженецът се намираше в килията си в Исфахан, а булката – в женския затвор „Долат Абад“ в същия град.

По думите на адвокат Дауди пред британското издание „Таймс“ идеята била изцяло на булката Мехшад, която проявила изключителна смелост и впечатлила всички, следящи случая. Обетите били разменени по телефона и проследени от семействата им. Символичната зестра се състояла от екземпляр на Свещения Коран, традиционна захарна бонбонка с шафран и една червена роза. Този символичен брачен договор се превърна в документ за непоколебимост, който развълнува сърцата на иранците и на хората по целия свят.

Фалшиви обвинения и жестоко изтезание

От своя страна медийната и съдебната машина на иранския режим побърза да представи официалната си версия, за да оправдае бързото ликвидиране на задържаните. Според медийния център на иранската съдебна власт и сайта „Мизан Онлайн“ смъртното наказание чрез обесване на Али Реза Сабахи и друг протестиращ на име Али Реза Раиси е било изпълнено в ранните часове на понеделник, 5 октомври 2026 г.

В официалната иранска версия се посочва, че двамата младежи са били осъдени по тежки обвинения, включващи „принадлежност към въоръжена група, разврат и заплаха за националната сигурност“. Името на Сабахи се свързва с делото, известно на местно ниво като „площад Алихани“ в Исфахан. Властите го обвиниха в участие в нападение, което доведе до смъртта на членове на силите за сигурност и полицията по време на безредиците през януари.

В официалните си доклади иранските власти постоянно описват тези протести като „бунтове, подклаждани и направлявани от външни сили“ като САЩ и Израел, за да оправдаят прекомерните репресии.

От друга страна, съобщенията на западни и независими правозащитни организации, като Организацията за правата на човека в Иран и организацията „Харна“, очертават напълно различна картина, изпълнена с груби нарушения на закона. В съобщенията се посочва, че процесът срещу Али Реза Сабахи не е отговарял на минималните стандарти за справедливост и прозрачност.

Адвокатът Амир Салар Дауди посочи, че неговият клиент напълно е отрекъл да е бил на мястото на инцидента в момента на убийството на служителите на силите за сигурност. Въпреки че защитата подаде искания към съда за преглед на записите от камерите за наблюдение около площад „Алихани“, за да докаже невинността на своя клиент, съдебните власти категорично отказаха да разгледат доказателствата и пренебрегнаха възраженията. Западните доклади твърдят, че присъдите са били изцяло основани на „принудителни и несъстоятелни признания, изтръгнати под натиска на жестоко изтезание, психически и физически натиск“ в затворените стаи за разпит.

Допълнителните подробности, публикувани от правозащитни организации, разкриват, че това не е бил първият път, когато Али Реза е бил изправен пред бесилката. През юли същата година беше насрочена буплична екзекуция. Докато го водеха към ешафода, младежът претърпя остър сърдечен пристъп, причинен от ужасния психически стрес. Това принуди властите да го прехвърлят спешно в болница и да му окажат първа помощ. Екзекуцията беше временно отложена и той беше върнат в затвора.

Източници, близки до семейството, разказаха за сълзливи и болезнени моменти от този период; майка му се молела синът ѝ да не се събуди от комата в болницата, защото клиничната смърт би била много по-милостива от това да се събуди, за да бъде отново отведен към бесилката – нещо, което наистина се случи след няколко седмици.

Нарушенията не спряха с екзекуцията, а се разшириха, като включиха и лишаването на семейството от правото да го погребе. Силите за сигурност отказаха да предадат тялото на Али Реза на семейството му, за да бъде погребан в родния му град Исфахан, и тайно преместиха тялото, за да бъде погребано в град Кашан с цел да предотвратят събиране, което би могло да се превърне в нов протест.

Екзекуция в Световния ден срещу смъртното наказание

Екзекуциите на Али Реза Сабахи и Али Реза Раиси се случват на фона на рекорден и страховит скок в броя на изпълнените смъртни присъди в Иран. Статистиките на международните правозащитни организации сочат, че Иранският режим рязко е засилил темпото на издаване на смъртни присъди от началото на 2026 г. насам, като те са основен инструмент за всяване на ужас и смазване на всякакви признаци за ново народно въстание.

Случаят беше широко осъден от иранската опозиция и видни правозащитни фигури.

Международни организации заявиха, че моментът на екзекуцията, която се състоя в навечерието на Световния ден срещу смъртното наказание (10 октомври), представлява явно предизвикателство от страна на Техеран към международната общност и системата на ООН. Активисти призоваха ООН и Съвета по правата на човека да се намеси незабавно, за да се спасят десетки други млади хора, които очакват подобна съдба в затвора „Дастджард“, както и по делата, свързани с протестите на „площад Алихани“.

Следете новините ни в :