Продължава от стр. 2

Вечер. Домът на Виктория

Шахтата, в която е натикано семейството на Виктория, снимка: Лилия Яппарова/"Медуза" 

Двама руски войници с маски нахлуват в къщата на 52-годишната Виктория около 21:30 часа.

„Чухме стъпки. После прозорецът в кухнята се пръсна - стреляха по него с автомат. Съпругът ми и аз крещяхме, че нямаме оръжие и че в къщата има деца. Ток нямаше, така че се опитвахме да се ориентираме по звуците в тъмното“, разказва Виктория.

Всичко се случва много бързо. Войниците насочват фенери и осветяват последователно лицата на всички. В къщата има четирима души: Виктория, нейната свекърва, възрастна жена, съпругът ѝ Алексей и десетгодишната им дъщеря. Лъчът на фенера се спира върху дъщерята, а по-високият войник казва: „Извинявай, дете!“.

„Вторият попита: „Имаш ли изба?“ — Не, само шахтата на помпената станция", каза мъжът ми. - Това е буквално дупка два на два метра", - казва Виктория. - "Разрешиха ни да вземем одеяло, подкараха ни към шахтата, но мъжът ми се развика, че свекърва ми е едра и няма да може да влезе там. Войниците махнаха с ръка и сякаш забравиха за съществуването ѝ."

Входът на помпената станция в двора на къщата е покрит с яркозелен люк. До този плитък кладенец се слиза по дървена стълба. Долу, на тухления под, могат да стоят изправени няколко души.

"Натикаха ни вътре. Люкът беше затворен за две минути, след което отново се отвори, разказва Виктория. - По-ниският войник застана отгоре с картечницата в ръка попита: „Имаш ли цигари?“ Съпругът ми отговори: „Не, и аз не съм пушил от четири дни“ и тогава той стреля по нас. Куршумът удари съпруга ми в ръката. Тогава същият войник каза на колегата си: „Довърши го!“ и той веднага застреля Льоша в главата. Льоша се свлече и падна право върху дъщеря ни, затисна я - и така умря, върху нея. Държах ръката му, докато не осъзнах, че изстива.“

Анатолий, жител на Богдановка, разказва пред „Медуза“, че убийството е станало точно там, в шахтата на помпата: самият той извадил тялото три седмици по-късно, на 30 март, след края на окупацията.

„Той беше мой приятел. Доведох украинските военни за идентификация, те ми помогнаха да извадим Алексей от шахтата“, казва Анатолий. - "Тялото е било там през цялото време. Има изстрел в главата, всичко се вижда ясно.“

Съседът на Виктория, Валентин, потвърждава тази история. Къщата и шахтата на помпата се виждат ясно от прозореца му. Валентин вижда войниците да обикалят из къщата с фенерчета и ги чува да крещят: "Цигари, цигари!"

„Там беше такава тишина, всички седяха нащрек. Военните не намериха цигари и се върнаха в помпената станция - да поискат от собственика, - спомня си Валентин. – „Отвориха кладенеца. Първо стреляха веднъж, а след това го довършиха."

Оставяйки Виктория с дъщеря ѝ в шахтата на водната помпа, войниците започват да светят с фенерчетата си през прозорците на Валентин:

„Имах съседи, които се криеха в мазето — двама тийнейджъри на 16 години“, спомня си Валентин в разговор с „Медуза“. – „Изтичаха през задната врата и хукнаха през градините да се крият другаде. Намериха убежище при съседа Александър.”

По някаква причина военнослужещите не влизат в къщата на Валентин - отиват до последната вила на улица „Залеская“. Пред журналистите Виктория се съгласява да каже името на убития си съпруг: Алексей Алексеевич Руденко. Не е служил в армията, тъй като е инвалид след заболяване на гръбначния стълб.

През последните няколко години Алексей реновирал, боядисвал и ремонтирал къщи в Киев.

„Не държахме никакви оръжия у дома. Но съпругът ми ходеше на зимен риболов, така че имаше камуфлажно яке с черна кожа и същия камуфлажен панталон, обяснява Виктория. - Сгънах якето и го прибрах в килера, а панталоните окачих на закачалка. След убийството, когато се качих в къщата, видях, че панталоните лежат на пода, а закачалката е счупена. Явно всичко се е случило заради тях.“

„Вече беше два и половина сутринта, когато излязохме от шахтата", казва Виктория. - "Влязох в къщата, за да разбера къде е свекърва ми: тя обикаляше сама из стаите, плачеше и не беше на себе си. Тогава започнах да преобличам детето в сухи дрехи, защото цялото беше в кръвта на баща си до гащичките, аз също бях подгизнала.“

През онази вечер никой, освен Михаил Романов и втория военен, когото самият Романов нарича Виталий, както и още един мъж в черна униформа, не е „обхождал“ къщите на улица „Залеская“. Виктория обаче не може да потвърди самоличността на двамата войници, които са убили съпруга ѝ: не е видяла лицата им, защото са били с маски.

Продължава на стр. 4