Софийско училище отказва да приеме дете, кандидатствало след 4. клас в математическа паралелка, спазвайки всичките му изисквания. Училището не публикува класиране и не оповестява наличието на свободни места. Ръководството му твърди, че няма такива. Проверка показва друго.

Става въпрос за 55-о Средно училище "Петко Каравелов" в ж.к. "Дървеница". Случаят е от това лято и за него сигнализира до OFFNews бащата на неприетото дете Николай Папазов след няколкомесечна неравна борба с институциите. Той ни представи и кореспонденцията си с Регионалното управление на образованието в София град и Министерството на образованието и науката. 

Срещнахме се с него и той ни разказа историята си. Отправихме и запитване до МОН в края на август взети ли са мерки. До ден днешен нямаме отговор.

Историята

Всичко започва, когато семейството сменя квартала - премества се от "Стрелбище" в "Студентски град" - и започва да търси училище за по-малкото от двете си деца. Голямото е кандидатствало и е прието след 7. клас. 55-о попада в района им и родителите се спират на него за малкото си дете. "По район това е училището, което трябва да ни осигури достъп до образователна услуга", казва Николай Папазов в интервюто ни.

Проверяват какъв е регламентът за прием в 5. клас, описан в сайта му. То има математически и чуждоезикови паралелки. Семейството решава да насочи детето към математическите. За прием в тях се изисква то да е положило успешно националното външно оценяване по математика след 4. клас; да е участвало в олимпиада по математика - общински и областен кръг, както и в математическо състезание на училището, което се казва "Надмини себе си". Всички тези оценки формират бала с различна тежест, най-голямата от които има училищното състезание. На база баловете на децата те трябва да бъдат класирани.

На училищното състезание дъщерята на Николай е 14-а от около 40 деца.

"Очакването ни беше, че ѝ стига, за да бъде приета в математическа паралелка.

Паралелките са общо шест или седем, четири математически и чуждоезикови.

Обаждаме се. Занесохме заявление, подадохме молба тя да участва в класирането и след това чакаме класирането. Това е практика на всички други училища. Публикува се класирането и виждаме детето има ли шанс, няма ли. Тук няма класиране. Звъним в канцеларията. Те ни казват първия път – "Следите сайта". Следим сайта, но нищо не се случва. После звъним пак и това, което ни казват от канцеларията, е: „Ами ние вече се обадихме на приетите деца. На Вас, щом не сме Ви се обадили, значи детето не е прието".

Казах си: „Това не може да е така“. Има обявени оценки, но само от състезанието, но няма класиране по бал. Тоест аз не знам колко други деца са кандидатствали, не знам те как са се представили на другите състезания.

Звъня пак в канцеларията и искам среща с директорката по въпрос за приема в пети клас. Отидох и казах: "Така и така, искам да видя класирането". И тя ми казва – "Не може".

Има ли аргумент?

"Няма аргумент. Ние водим един разговор, в който се въртим в кръг. Тя приема, че аз съм там, за да вкарам моето дете и не разбира, че аз съм там, защото искам да видя класирането. Ако видя, че моето дете няма (достатъчен) бал, ще кажа „Благодаря“ и ще си тръгна, но те ми отказват.

Казвам: "Аз съм в района на училището и в момента моето дете няма къде да учи".

Директорката ми казва: „Това е Ваш проблем“.

Аз продължавам да настоявам: "Искам да видя бала" и тя ми казва: "Аз не мога да се занимавам с всичко, имам заместник".

Казвам: "Добре, искам да говоря със заместника".

"Заместник-директорът е в отпуск, но въпреки това ще се обади."

Когато зам.-директорката се обажда, твърди, че детето не е прието, защото балът му различен, по-нисък от  сметнатия от родителите и бащата възразява - всъщност е над три пъти по-висок, има грешка. Тя отвръща, че ще провери и ще се обади на следващия ден. Това не се случва и звънят отново. Жената казва само: "Вашето дете е 14-о, няма места. Няма места". Детето им е било 14-о само по резултат в училищното състезание, но едва ли и по общ бал сред всички. Отговорът е: "Съжалявам, няма места".

"Динамиката в училищата е такава, че след 4. клас става разместване. Има училища - като СМГ, НПМГ и други, които приемат след 4. клас и деца, които са се готвили, освобождават места (от досегашните си училища, за да се запишат там). И ние виждаме примерно класирането в СМГ. Виждаме, че има поне 10 деца от 55-о, които са се представили много добре и ще освободят места. Тоест правим някаква калкулация и виждаме, че има места и не ни се дават."

Подозрението у бащата, че нещо се крие, се засилва:

"Другото нещо, което потвърди подозрението, че крият класирането е защото ако тя не беше класирана, най-лесното е да се каже – ето класирането, Вашата дъщеря не е класирана, съжаляваме. Но позицията на училището е: "Няма места".

При разговора си с директорката бащата пита какво може да направи при това положение и тя го съветва да провери в другите училища, които се намират наблизо. Той вече го е направил - в района е 8-о училище, в чийто сайт пише, че няма места.

Проблемът за семейството е сериозен, защото до преди преместването в новия квартал двете им деца са учили в частно училище. Родителите решават да прекратят частното образование след края на прогимназиалния етап - за голямото си дете, и след края на началния - за малкото, и не подновяват договора с частното училище. И така малката им дъщеря остава без училище. Няма къде да се върне и не е приета в кварталното училище, мотивите за което "плуват в мъгла".

"Но най-фрапиращото беше, че на изявлението ми: "Детето ми няма къде да учи, ние попадаме в района на училището!", тоест те трябва да съдействат по някакъв начин, отговорът беше: "Проблемът е Ваш", възмущава се Николай пред OFFNews.

Това го провокира. Но има и друго - до този момент те са подготвяли психически дъщеря си за промяната: "Това ще е новото ти училище, харесва ли ти?". Това е необходимо, защото детето сменя старото си училището, където е имало някаква приятелска среда. Не искат промяната да е стресова за дъщеря им.

Силно раздразнение у него предизвиква и изводът, че "че има едни деца, които минават по регламента, като моето дете - тоест готвят се за изпитите, а други деца явно не минават по този регламент. Тоест възпитанието на училището е, че едни деца може по една пътека да минат, а за други може по друга", казва Николай.

След като не може "излезе на глава" с ръководството на училището, за да получи нещо, на което има право - класирането, поставя проблема пред по-горната инстанция. Подава два сигнала. Единият е до Регионалното управление на образованието в София град, а другият - до "шапката" на РУО - Министерството на образованието и науката.

РУО проверява и установява: да, свободни места има към момента на проверката. Не едно, не две, а 11. И не е само това - пет деца са приети без документи.

Какво точно има предвид началничката на РУО Ваня Кастрева с думите "оказана методическа подкрепа относно употребата на изразните средства" не е докрай ясно, но все пак констатациите будят надежда - в РУО са потвърдили, че има проблем, може пък и да го решат. Уви. Какво гласят предписанията и изпълнени ли са - от РУО не считат за необходимо да споделят това с бащата. Случва се обаче нещо, което го изненадва:

"Има 11 свободни места към момента на проверката и това, което прави МОН (РУО е структура към МОН - бел. ред.) е да укаже методическа подкрепа за изразните средства на директора как да комуникира с родителите в интернет и издава заповед за задължителни предписания. Това е отговорът на МОН.

Аз не знам какви са задължителните предписания, но виждам на сайта на 55-о, че се появява информация за 4 свободни места в езиковите паралелки, не в математическите. До края на август който иска (детето му да кандидатства в тях), може да подаде заявление".

Голямата картина?

"Гавра с децата" и "това е търговия с влияние" - са думите на бащата:

"Голямата картинка от цялото нещо е, първо, гавра с децата, защото аз не можах да обясня на моето дете защо не е прието. Детето имаше притеснения. Нашата родителска роля беше да тръгнем да търсим други училища. Намерихме, успокоихме детето – "Ето, там ще влезеш". Да, по-далече е, ще пътуваме повече, но ок, може би стана по-добре.

В интерес на истината, повечето училища са открити в комуникацията си, тоест колко места имат, какви са сроковете.

Според мен това е търговия с влияние. Има места за правилните хора. Аз не съм правилният човек и за мен няма. Ако се обади някой с политическо влияние или изрази благодарност в плик... мога само да предполагам, но резултатът е, че за едни има, а за други няма. И кой го решава това? Явно ръководството на училището и РУО не прави нищо. Резултатът от проверката е оказана методическа подкрепа за изразните средства. И вече не съм в позиция да отида и да кандидатствам в училището. Ясно е, че щом се стигне до този етап, тези врати са затворени".

Утехата за семейството е, че е успяло да намери добро училище за детето си и да го запише. Но бащата решава да не приключва с това.

"Доста се чудех дали да повдигам темата публично, но накрая реших, че трябва. Ако ние си замълчим, следващата година ще има други родители и други деца. Не искам да стартирам MeToo движение, но не знам какво ще се случи", казва той.

Убеден е, че не е трябвало да оставя нещата тихомълком да затихнат просто така, защото той - като работещ в частния сектор и плащащ данъци - си дава сметка, че допринася за изкарването на заплатите на работещите в държавната администрация, които е трябвало да си свършат работата.

"Не трябва да се оставя това. Най-малкото, училището се дотира с моите данъци. Заплатите на тези хора идват от моите данъци - министерство, РУО, учители, директори. В крайна сметка, аз не искам нищо повече. Искам училище за детето ми, играя по правилата, които училището е казало, но те явно играят по други, техни правила, които не са ги написали, не са ги публикували.

Разсъждава и защо се е стигнало дотам ръководство на иначе квартално училище да се отнася по този начин с родители и деца:

"В публичното пространство се виждат някакви награди на училището, които Фандъкова (кметът на София Йорданка Фандъкова - бел. ред.) е дала за отлично училище. Не знам. Може би увереността, че имат политическа подкрепа... Не знам какво им дава правото да постъпват така. Не мога да го приема... мисля си, че по турско време образованието е било по-лесно достъпно, отколкото в модерния свят. Ти не можеш да отидеш в кварталното училище да запишеш детето си! Аз това искам, не искам да учи космонавтика".

Той би приел отговора "Няма места, има много желаещи", ако са му били представени документи. Ако види класирането и се увери с очите си, че дъщеря му е "под чертата". Но не е така. А от друго училище - едно от най-авторитетните, когато става въпрос за обучение по математика - не постъпват така със семейството.

Дъщерята на Николай е кандидатствала и в 107-о, началното училище - партньор на Националната природо-математическа гимназия. Там класиране е имало. Било е обявено. Никой нищо не е скрил. Ясно е било кой е приет, кой - не и защо. И, разбира се, през ум не му е минало да лобира пред директор или зам.-директор. Но вратите на кварталното 55-о са затворени за детето му и нито проверката, нито констатациите, нито предписанията на РУО - каквито и да са били те - не променят това.

Дали би искал да постави въпроса фиктивно ли работят в РУО пред началниците им в МОН? Не, не иска.

"Не искам да живея с този проблем. Искам да го забравим и да продължим напред. Но с който и да споделя, възмущението е толкова голямо, че... И аз не можех да си помисля, че има такива неща. Ако някой ми беше казал: "Не се занимавай, там приемът става по втория начин, нямаше да се занимавам". В един момент си викаш: "Просто училище е, не е Харвард!". Щом така си го позволяват, явно има защо.

А аз живея с представата, че образованието е конституционно право на всяко дете".

Този въпрос обаче поставя OFFNews. Обърнахме се със запитване към Министерството на образованието и науката. Искахме да разберем дали принципалът на РУО - министърът на образованието и науката Галин Цоков - е предприел мерки по отношение на РУО или директора на училището, след като РУО в София констатира нарушения и издава предписания, но от това не следва нищо друго, освен обявяването на няколко места в паралелки, за които семейството, така или иначе, никога не е кандидатствало и няма интерес към тях.

Изпратихме запитването си на 30 август (сряда), 20-ина минути след 17 ч. То е заведено в деловодството на 4 септември. До ден днешен (12.09.) нямаме отговор от МОН.

Още по темата

04/12/2018

Разследване

Как се влиза в СМГ, когато класирането няма значение